Тасманийският пчелар от България

Тасманийският пчелар от България

0
2752

Преди месец пробвах нещо фантастично – мед от Тасмания. Една-единствена лъжичка земен рай ме отлепи на няколко стъпки от повърхността. Сигурна съм, че в този момент съм приличала малко и на тасманийски дявол. Разбрах, че в производството на този мед участва и българин. Реших да го потърся, защото все пак днес разстоянията нямат никакво значение, особено след като сетивата ми бяха заредени за седмици напред. Запознайте се със Станислав Ненов – Слави. Пчелар, рибар, мечтател. Вечно на път, гонещ летата и верен приятел на пчелите.

Всъщност Слави е родом от Търговище, където и завършва строителния техникум по стъпките на своя баща, който е бил архитект. Не продължава семейната традиция в строителството, а следва български и руски език в Шуменския университет „Св. Константин Преславски“. В крайна сметка избира работа близо до природата.

Успях да го уловя, докато снове по горите на западния тасманийски бряг, където цъфти ледърууд (Еucryphia lucida), дървото, върху което се крепи пчеларството в Тасмания. 

Спи по палатки или където намери. Сега му е доста натоварено, понеже от около 5-6 дни вади мед (този сезон e изключителен, прибрали са 40 тона мед). После се връща за по ден-два до фабриката, която е в централната северна част на острова до втория по големина град Ланкестън. Неговото село пък се казва Перт. Все пак Слави намери малко време през нощта, за да ми отговори на въпросите.

Защо започна да се занимаваш с пчеларство?

photo (4)

Първа среща с тасманийския мед.

Обичам да съм навън сред полята, горите, зеленините, звездите, обичам да наблюдавам живия живот, обичам животните. През ваканциите прекарвах доста време с моите баби и дядовци. Родителите  ми ме оставяха на село, единият зает с аптеката, другият с архитектурните проекти и се виждахме само събота и неделя – кеф!

Едните ми баба и дядо живееха край Търговище, другите имаха малка вила до Троянския манастир (където и досега имам няколко кошера). И двамата ми дядовци имаха пчелни кошери като хоби и като малък страничен доход, та съм им помагал в това занимание откакто се помня. Научиха ме да разпознавам пчелната майка, търтеите, пчелите-работнички, вадехме мед и канех мои приятели да дъвчем восъчни дъвки – даваха ни доста енергия в игрите и дългите риболовни излети.

А защо избра именно Тасмания?

След като завърших, поучителствах за кратко, след това в Български червен кръст по един проект за работа с деца от улицата, оттам в една неправителствена организация за работа с деца в Стара Загора. В сдружение „Самаряни“ бях около две години, работихме с деца в нужда, лишени от родителски грижи. Имахме тогава и един проект „Купи кошер – подкрепи дете“, идеята за социалното предприятие с предмет на дейност пчеларство беше на учредителите на сдружението и аз пасвах добре там с моите умения в тези области. Това, което се генерираше като доход от пчелите, отиваше за целевите групи от деца и младежи в нужда.

1935546_99194592361_3003015_n

В компанията на 100% запечатани пити с мед.

През цялото това време имах собствени кошери и ги увеличавах по малко. Така у мен изкристализира желанието да направя от хобито си професия. Опитах със САПАРД, една от европейските предприсъединителни програми тогава, но закриха мярката заради корупционни сделки. Но както пишеше тогава един нашумял автор: „Ако истински желаеш нещо, то цялата Вселена ти съдейства то да се случи“.

Срещнах Кен Джоунс, един австралийски пчелар, който ми разказа за това, което те правят, как го правят, опитах и ледърууд и си казах, че трябва да отида там и да видя работата на тези хора. Не успях с предпресъединителния европейски фонд, но междуконтиненталният проработи.

Винаги ме е притегляла тази точка на света около Австралия и Нова Зеландия, заради отдалечеността си, а въображението работи ли, работи… Пуснах си автобиографията в пчеларски сайтове – австралийски и новозеландски. Получих и от двете места запитвания и интерес. Получих също така и подкрепата на баща ми, майка ми, брат ми, приятели и на братовчеда Никодим, който ми помогна много с опита си в чужбина.

1935546_99585147361_1282794_n

Езерото Джад.

Проработи най-добре кореспонденцията с Тасмания, а и бях опитвал мед от ледърууд, който вирее само там. Така през октомври 2006-а пристигнах на едно ново и много интересно място – Тасмания, един от седемте австралийски щата. Всичко съвпадаше чудесно, защото българската зима беше тасманийско лято и обратното. По това време вече имах около сто кошера в България, работех и помагах на мои приятели пчелари у дома и един такъв безценен опит на друг континент беше повече от желан.

Apis mellifera или медоносната пчела е донесена тук от Европа, тя не е местен вид. Австралия поне засега е единственият континент, където акарът вароа не е пристигнал и в този смисъл може да се каже, че е пчеларски рай. Но пък повечето местни цъфтящи растителни видове нямат достатъчно добър по качество цветен прашец, който да посрещне хранителните нужди на медоносните пчели и това е проблем. Затова пчеларите настаняват кошерите рано напролет до фермите, където се гледат овце и крави, тъй като пасищата изобилстват с европейски видове, богати на силен цветен прашец, като детелини, глухарчета, къпини и др.

1916711_1424159003752_7908839_n

Работен момент.

Тук всъщност няма доста други болести и вредители по животни и растения – поради отдалечеността на континента. Затова и граничният контрол им е доста добър. Случвало ми се е да ми мият изсъхнала кал и мръсотия между грайферите на обувките, защото може да съм ходил нейде из ферми, преди да кацна тук и така да пренеса опасни бактерии.

В Тасмания всичко е  различно. Шофираш  в лявата лента, говориш друг език, като задуха от юг е студ, а от север вятърът е топъл. Животните носят малките си в торби, водата в сифона се оттича на обратно, на всичкото отгоре и тасманийски дяволи… Хората са прекрасни, дори като разминеш полицейска кола, униформеният те поздравява. Наричам това за себе си психология на островитянина. Нямаш съседи по земна граница, няма и много минала история, пишеш си своята тук и сега, без бремето на минали клинични картини. Разбира се, има от всичко по малко!

Джулиян, собственикът на бизнеса, в който и днес помагам, ми предложи да остана за по-дълъг период, приех и вече 10-а година гоня летата из полукълбата.

Та, с пчеларство започнах да се занимавам, защото то отговаря на вътрешните ми нужди.

Какво научи ти от пчелите?

Пчелите са невероятно общество, дошло на тази планета много преди нас с послание за нас. Иска ми се да го разбираме по- добре. То ни учи на морал. Привлича ме идеята да можеш да живееш от нектара на цветовете, той е толкова преходен, там е за някакви си дни или часове и после изчезва, но може да бъде уловен от теб с помощта на пчелите и складиран в буркан. Един буркан с мед побира в себе милиони цветове, съхранени в еликсира – мед!

Уча се на морал от пчелите, уча се, че в името на оцеляването и усъвършенстването е нужно да се работи с другите като теб, кооперирано, това е и борба със себе си, с егоизма ти.

Какво е нужно, за да се получи хубав мед?

За получаването на хубав мед, смятам, са нужни набор от умения и знания. Силно и здраво пчелно семейство с качествена майка, своевременното му закарване на паша (цъфтяща обилно растителност), осигуряването на достатъчно пространство в кошера, за да бъде усвоен максимално потока от нектар, преработен и складиран от пчелите като краен продукт, наречен мед. Затова и хубавият мед трябва да бъде добре „узрял“. Така зрелият мед разполага с необходимите оръжия за да убива вредни бактерии.

198612_10150119690982362_1504945_n

Вземане на проба от ларви за лабораторно изследване.

Те са няколко: т. нар. водороден, насцентен прекис (кислородна вода), високата киселинност на меда – повечето бактерии предпочитат киселинност на средата между 7.2 до 7.4 pH, за оптималното си развитие, а киселинността на меда варира между 3.2 и 4.5 pH. Всъщност често се споменава, че  ако медът не беше сладък, би бил кисел. Високото съдържание на захари е друг коз в борбата с бактериите, ниското водно съдържание, под 20% и процесът на осмоза, като така буквално изсмуква живителните сили от микробите, попаднали в меда.

Откриха преди години в един от видовете мед в Нова Зеландия, наречен манука, една друга естествена съставка, първоначално наречена UMF (уникален манука фактор), имаща изключителни антибактериални свойства. Същата манука вирее и тук в Австралия.

Добър бизнес ли е пчеларството?

Пчеларството може да бъде добър бизнес и трябва да е такъв и има много примери за това, както и за обратното, за съжаление.

1935546_99194652361_1071636_n

Пчели хапват гъбки.

Често ни напомнят за тенденцията, че пчелите изчезват…

Пчелите са сравнявани с канарчетата, които са използвали някога в мините, за да реагират на убийствените газове под земята и да предпазват така миньорите. Пчелите са барометър, една фина верижка, която реагира остро, когато нещо не е наред. А нещо не е наред. Много са факторите за така нареченото изчезване на пчелите. Но основният фактор ние можем да видим в огледалото… Нас самите.

Земеделието е основано на химическата индустрия, твърде много изкуствени торове, пестициди, фунгициди и т.н., които удрят имунната система на пчелите. После монокултурите, огромни блокове с една култура, където пчелите, закарани на опрашване, получават през целия си живот (около 40 дена) прашец и нектар само от едно растение, след което биват закарвани на друга монокултура и така през целия сезон. Еднообразно и бедно хранене. Всъщност липсата на разнообразие, унифицирането, конформизмът са един основен проблем за нашата цивилизация, си мисля аз.

399557_111044202348510_269769764_n

С австралийски колеги пчелари.

Промените в климата, естествените вредители и заболявания, които медоносните пчели имат, се засилват многократно, когато те са поставени в ситуацията на тежко индустриализираното земеделие. Самите препарати, с които се третират пчелите срещу акара вароа, най-големият бич в пчеларството, в крайна сметка могат също да имат негативни последици при неправилна употреба.

Работи се усилено за търсене на пчели, устойчиви на заболявания, но не се работи толкова добре за редуциране на причините, предизвикващи тези заболявания. Омагьосани кръгове….

От 10 години вече живееш на острова, с какво те промени това място?

Животът ми тук и честите ми пътувания до България и обратно, срещите ми с пчелари от цял свят, общуването ми с местните ми помогнаха да разбера, че живеем на една много малка планета и засега имаме само нея и че всички сме еднакви и се радваме и страдаме за едни и същи неща. Просто трябва да пазим това място, то е наш дом, единствен!

Какво ще кажеш за българския мед и пчеларство?

Българският мед е изключителен, ние имаме невероятно разнообразие на билки и всякакви цъфтящи видове. Винаги нося български мед да дегустираме с моите австралийски колеги и резултатът е пълен с междуметия от рода на: „Ммммм, ахххх, какво е това бе, човек…“. Амброзия, казвам, българска!

199573_10150119686862362_4774459_n

С пчелите винаги е забавно.

Пчеларството в България в последните години изживява бум, процесите на окрупняването на сектора и преминаването му от полупрофесионален към напълно професионален бизнес са налице с положителните и негативни му активи. Процес, който например тук в Австралия се е състоял по-назад във времето и сега се берат плодовете му. Но без съмнение българските пчелари са напредничави и заредени с ентусиазъм, виждам го постоянно.

С какво друго обичаш да се занимаваш освен с пчели?

Обичам да чета, Космосът е една любима тема, научните открития, Вселената. Риболовът ми е хоби и остава и него да превърна в професия, но засега пчелите ме държат здраво! Все пак не всичко е работа.

 

Facebook коментар

Чуждоземец е изцяло независима медия. Ако сме ви харесали можете да ни подкрепите тук:
Благодарим Ви! 90 90 90 LOGO KUBRAT CHERNA1 >

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Translate »
error: Content is protected !!