Уникалният разказ на един английски професор, който стана сензация във Фейсбук: Какво би се случило, ако кан Аспарух бе отвел българите на запад

0
5476

Преди време разказът за един англичанин и неговите български квартиранти се превърна в истински хит в Интернет. Негов автор е Никола Крумов, който я публикува в блога си nikola666.blog.bg. Доколко случките в историята с квартирантите са действителна преживелица, така и не стана ясно, но успяха да накарат всички да се усмихнат. Последният разказ в блога на Никола Крумов също ни показва родната действителност, пречупена този път през призмата на един 42-годишен английски професор, който преподава в университета в Ковънтри.

За това как Париж можеше да се казва Перник и куп други любопитни размишления, по-добре прочетете целия разказ, който “Петел” публикува без съкращения.

Аз съм английският професор Даниел Робъртсън. На 42 години, женен, имам две дъщери. Преподавам история в университета на Ковънтри. Преди време ходих на почивка в България, а после с удоволствие се връщах няколко пъти в тази невероятна страна. Опознах хората и проучих детайлно историята на родината им. Без да изпадам в подробности, бих описал българите като ненормални… но някак неподправено свежи в лудостта си. Те са свободни и не им пука от нищо, нестандартни са, умеят да се забавляват, календарът им е наблъскан с празници (има такива дори на агнето, рибата, а по Коледа почитат прасето). Живеят щастливо, но обожават да се оплакват. Примерно питаш някой „как си”, а той омърлушено вика „все една и съща”. Всъщност на тоя човек му се е родило дете, купил си е нова кола и е ходил със семейството си на почивка в Солун. Такива са – не искат да си признаят, че им е добре. Веднъж в разговор на маса в град Вълчедръм един от новите ми приятели каза, че било по-добре кан Аспарух да бил завел българите някъде на запад. Всички го подкрепиха, но интересно, че никой от тях не живееше лошо. Тогава не се замислих над тази българска мечта.

Времето се кани да вали. Стоя вкъщи пред старото викторианско писалище. Какво ли щеше да стане, ако великият кан беше завел народа си да речем в земите на днешна Франция. Първо искам да кажа, как аз виждам този владетел. Впрочем той се наричал Исперих – така е записан в Именника на българските ханове. Бил зъл и рядко кръвожаден човек. Обичал само племето си и бил готов на всякакви жестокости, за да го защити. Естествено, че не изглеждал, както го представят по филмите. Нормално е да подражава на могъщия си баща и като нов лидер да копира някои елементи от визията на предшественика си – бил висок и жилав, главата му била обръсната с гъста конска опашка на темето, имал черни мустаци във формата на подкова, слизащи надолу към брадичката (като на рокер), а над тях тъмни мрачни очи, пълни със свирепа решителност. Любимото му занимание било да убива хора, сиреч да отнема човешки животи с меча си. Това се доказва от постоянното му участие във военни походи – кой владетел обикаля като луд провинциите си и се занимава непрекъснато с битки!? Повечето историци определят смелия Исперих, като завоевател, но той и хората му просто били бегълци – преследвал ги многомилионният Хазарски каганат. Дунав пресекли около 100000 души на няколко вълни – толкова останали и на другия бряг. Малобройната орда спряла нашествието на неизчислимия враг с много кръв, но най вече с единство. Зловещият кан спасил народа си, но сам загинал в поредното сражение с хазарите. Повечето хора ще го запомнят с разгрома над ромейския император Константин IV Погонат край Онгъла. За мен обаче Исперих е славен водач, защото спрял изтреблението на българите с героичните си победи на север.

Да се върнем в началото – какво ли би станало, ако Исперих беше завел хората си примерно във Франция. Там, като отличен политик, щеше да се обедини с местните галски племена, правейки огромна българска държава. Париж би се казвал Перник, Марсилия – Мелник, а Лион – Пазарджик. Следващите канове биха приели християнството, заздравявайки могъществото на страната си. В непрестанните войни с Англия мисля, че българите щяха накрая да победят. Следователно в Щатите, Канада и Австралия днес щеше да се говори на български(с леки галски заемки, но твърдо „р”). Ню Йорк щеше да се казва Стара Загора, Лос Анжелис – Годеч, а Вашингтон – Аспарухово. Имената на творците също ще бъдат различни: Стивън Кинг – Севар Курт; Марк Твен – Мономурт Токту; Елвис Пресли – Елемаг Паган; Уди Алън – Умор Алцек… Българите не са фенове на робството, така Ту Пак щеше да си е още жив и здрав, берейки боб някъде в Нигерия под името Нгонго. Опра пък би била козарка, а Майкъл Джексън щеше да продава риба на пристанището в Абиджан. Кенеди(демек Каракра) нямаше да бъде убит, защото в момента на изстрела, щеше да се наведе да изчисти петно от шкембе чорба връз панталона си. Любимите ястия на американците нямаше да са хамбургери и бекон, а таратор и супа от животинско черво. Щеше да има Първа световна война, но не и Втора. Българският Крал Крум IX(династия Мавруд) побеждава Хитлер в битката при Силистра(днешен Страсбург), после реже главата му и прави от нея клозетно гърне. Филмът „Форест Гъмп” ще се казва „Борил Телериг”, а наградите „Оскар” – „Мадарски конник”.

Всъщност всички тези предположения са невъзможни поради само една причина – ако българите не бяха заели територията на Балканите, там щеше да се настани в пъти по-могъщият Хазарски каганат. Следователно славянското население би било избито, прокудено или асимилирано, а граничните на Византия области никога не биха се превърнали в държави. Светът щеше да е друг. От липсата на прабългарите историята така щеше да се завърти, та днес децата си нямаше да познаваме.

Кан Исперих бил суровият водач на българите. Безсърдечният войн от степите намерил спасение за своя народ. Ювиги, кане, дано днешните ти потомци, настоящите българи, осъзнават какво си направил за тях.

Източник: petel.bg

Изпратете ни вашата история в чужбина

Пишете на електронната ни поща: chujdozemec@yahoo.com

Facebook коментар

Чуждоземец е изцяло независима медия. Ако сме ви харесали можете да ни подкрепите тук:
Благодарим Ви! 90 90 90 LOGO KUBRAT CHERNA1 >

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР