21 май Св. Константин – царствен покровител на християните и св. Елена

0
217

Император Константин е останал в историята като Константин Велики, а в християнството с Елена, неговата майка като равноапостолни – св. Константин и св. Елена

Константин Велики е известен с издаването на важния Милански едикт през 313 г. сл. Хр., с който се дава свобода на християните да извършват своите богослужения и да изповядват свободно вярата си. Неговата майка царица Елена е живяла благочестив живот и е оказала влияние върху сина си, който от малък е странял от езическите обреди, въпреки че е бил езичник. За неговото велико дело Християнството го причислява към светиите заедно с майка му и ги канонизират – св. Константин и св. Елена. За техен празник Православната църква е избрала 21 май.

Константин Велики е известен с издаването на Миланския едикт през 313 г. сл. Хр., с който се дава свобода на християните да извършват своите богослужения и да изповядват свободно вярата си.

Константин Велики е известен с издаването на Миланския едикт през 313 г. сл. Хр., с който се дава свобода на християните да извършват своите богослужения и да изповядват свободно вярата си.

Той е роден на 27 февруари 274 г. (не е много известна датата на раждане, но се прима тази) в Наисус (Naissus днешен Ниш в Сърбия), и е починал на 22 май 337 г. сл. Хр. в Анцирона (Ancyrona), днес в Турция. Баща му е бил един римски офицер Констанций Хлор, който по-късно станал римски император.

Константин се присъединил към баща си, където се е отличил в Британия и Галия преди смъртта на Констанций Хлор на 25 юли 306 г. в Галия. Константин веднага бил обявен за Цезар от войските си. Това събитие дало начало на формата на управление на четирима управници начело на империята (тетрархия). Последвала разпра между тях за царуването над Рим, в която Константин победил. В този военен сблъсък той бил с по-малобройна армия, но има една подробност – накарал войниците си да сложат кръстове по щитовете си, въпреки че били езичници.

Делото на св. Константин с издаването на декрет за спиране гоненията на християните и даване на пълна свобода на всякакви вероизповедания е едно велико историческо събитие. Той е узаконил Християнството като официална религия в Римската империя. Преди да се възцари в Рим, е имало страшни гонения на християните от езичниците в лицето на император Диоклециан, а също и на Максимин, Максенций и други.

Божието Провидение обаче го е водило за ролята, която имал да изиграе на световната сцена. Той не можел да скъса с езическите си обичаи и разбирания, но по време на кризи е почувствал кой е истинският Бог. На него както и на майка му и на баща му, са направили впечатление верността и живота на християните.

Св. Константин се отказал от езичеството и след като виждал в християните важна опора на римската империя, което е основен залог за преуспяването и могъществото на държавата, която според него трябва да прокара път към ново общество свободно и без насилие, за установяване на Божието Царство на земята.

Константинопол - столицата на Римската империя се превръща в голям и важен град по идея на император Константин Велики, пръв от римските императори узаконил християнството.

Константинопол – столицата на Римската империя се превръща в голям и важен град по идея на император Константин Велики, пръв от римските императори узаконил християнството.

За съжаление има исторически сведения, които говорят, че той не е бил наистина покаян християнин, а си останал езичник чак до смъртта си. Към края на живота си е приел христовата вяра с кръщение както му е реда. Тъй като бил император трябвало е да се занимава и с държавни дела и затова е отлагал пълното си посвещение на Бога, а и защото е чувствал своето недостойнство.

Някои историци смятат, че не е бил истински покаян християнин и е узаконил Християнството само по изгодни за империята причини. Въпреки всичко, той е проправил пътя на Христовата вяра и с това е допринесъл много за цялото човечество.

Кръстено езичество

След неговата смърт в Християнската църква навлизат постепенно свещеници, които също като него не били оставили езичеството. И нещо по-лошо, те искали да ползват само властта и привилегиите от заеманите длъжности в църквата. Така са навлезнали с годините езически учения в Християнството, което му е нанесло големи загуби в духовно отношение. Затова през Средновековието Християнството би могло да се нарече ”кръстено езичество”. Постепенно настъпил периода на тъмните векове, благодарение на тази езическа намеса.

Една от прикритите тайни на Католическата църква е култ от езичници-сатанисти от времето на древния Рим. Сред тях една малка група семейства още от 1 век преди Христа в езическата Римска империя, са заемали длъжности като жреци, но не обикновени свещеници, а били известни с най-високата титла ”първосвещеници”.

След узаконяването на Християнството от св. Константин, те се внедрили неусетно и постепенно в младата християнска църква и по този начин в нея са навлезнали не само хора от различни народи, а и някогашните жреци на езическата им религия, за които се знае, че са извършвали демонични поклонения. По този начин се е получило смесване на езическите вярвания с тези на църквата под маската на християнството, пише worldtruth.tv.

От тези сатанисти е произлезнало да се изгарят хора на клада за техните убеждения, но те са правили това и с деца като жертвоприношения. Това е ставало по време на инквизицията и особено от 11 век. За тези ужасни престъпления не е нужно да бъде даден тон от сатанисти. Достатъчно е тези жестоки хора да са се отделили от Бог и да са обладани от зли сили. Така се е получило по времето на процеса срещу Исус от свещениците и Пилат. Народът, който е викал ”осанна” преди дни, тогава е викал ”разпни го”, защото хората са били под влиянието на зли сили.

Издигането в култ на светиите, които имат някакви големи заслуги за вярата или са били загинали мъченически, не е Библейско учение. Бог не е искал да им се правят икони или по друг начин да се нарушава писаното слово, което е дал. Според втората заповед от 10-те Божи заповеди, не е правилно да се правят изображения на починали и да им се кланят. Въпреки че за повечето християни това е вид поклонение на светии и е нещо редно, Словото Божие казва друго. Бог изрично предупреждава, че това не е правилно, също и раздаването за умрели и правенето на помини. Не е грях да се уважава и почита починалия, но без помини, раздаване и кадене и т.н., това е писано.

Исус Христос – единственият ходатай

Под маската на светите апостоли е въведено прикрито поклонение на езически богове. На мястото на Дева Мария се приема поклонение на езическата богиня Диана (Ищар). Поклонението на някои апостоли също било на мястото на езически римски богове. Въведено било прощаване на грехове чрез посредник – свещеник. Правилното е всеки сам да изповядва греховете пред Бога, без посредник. Единственият посредник и ходатай за прошка на греховете и за спасението на всеки човек е Исус. Това учение е било възстановено по време н Реформацията от протестантите. Достатъчно е само да вярват в Исус. Една от промените, които е направила Католическата църква е тази на четвъртата заповед от 10-те, която определя точно съботата като ден на Бога и който трябва да се почита и освещава. Промяната е станала постепенно, с измама от папите и с решенията на техните събори.

Тази заповед е много важна и е свързана с истинското поклонение пред Бог и чрез спазването й се различават истинските християни покланящи се на Бог по правилния според Словото начин от останалите, които не са много наясно или умишлено се противят на истината. Тя посочва кой еистинският Бог, Творецът на всичко около нас и на нас самите и затова започва с думата помни, защото е важна и Бог е предузнал, че ще бъде забравена.

Православната църква е определила 21 май за празник на Св. Константин и св. Елена

Православната църква е определила 21 май за празник на Св. Константин и св. Елена

Специално денят 21 май, който е определен за празник на св. Константин и св. Елена, има също езическо значение. Той е свързан с Дионисиевите мистерии, събуждането на природата, магическите пророчества, огнените танци на нестинарите, прескачането на огньове, което е характерно за нашите земи и стар култ към слънцето. Затова добре е да знаем кое в обичаите и религията е с езически произход, за да не изпадаме в положение на почитание на езически обичаи и вярвания, което е противно на Бога.

 

Светиите, дева Мария и всички, които са починали с вяра в Исус, чакат своята награда, която ще им бъде дадена в деня на Второто пришествие при възкресението. Исус сравнява смъртта със съня, за да покаже, че за него всички починали само спят и един ден ще бъдат събудени или по-точновъзкресени, така както Той е възкръснал от смъртта.

Надеждата за избавление от смъртта е единствено във вярата в името на Исус Христос, според това, което научаваме от Библията и за обещания нов свят, за който Той казва, че отива да ни приготви място. Божията благодат се отнася за всички, и Той желае всеки да бъде спасен, достатъчно е само да повярва, да се покае, да изследва Библията и да живее според нея.

 

Източник: www.chudesa.net

Facebook коментар

Чуждоземец е изцяло независима медия. Ако сме ви харесали можете да ни подкрепите тук:
Благодарим Ви! 90 90 90 LOGO KUBRAT CHERNA1 >

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР