Нашенци зад граница. Горнооряховка намери в Швейцария реализация за себе си и по-добър живот за своя син

Петя Пенева и Йордан всеки 4 месеца се връщат в родното място

ПРЕДИ 9 ГОДИНИ ПЕТЯ ПЕНЕВА ОТ ГОРНА ОРЯХОВИЦА ЕМИГРИРА В ШВЕЙЦАРИЯ. ТРЪГНАЛА БЕЗ КОНКРЕТНИ ОЧАКВАНИЯ, С НОВОРОДЕНО БЕБЕ И ВЯРАТА В СЕБЕ СИ, ЧЕ КЪДЕТО И ДА ОТИДЕ ЩЕ УСПЕЕ. Днес 36-годишната жена работи като правен сътрудник в международната технологична компания Ublox, която е в топ 5 в света в този бранш. Освен това горнооряховката прави преводи за различни институции в Швейцария от и на български, английски и немски език. Споделя, че в страната на шоколада и най-точните часовници се чувства спокойна и сигурна както за себе си, така и за детето си. „Въпреки това в чужбина никога не е лесно – човек трябва да се приспособи към една различна култура, ежедневие и манталитет. Заедно с предимствата трябва да се приемат и недостатъците, свързани с живота зад граница”, твърди Петя. Тя казва, че един ден може и да се върнат за постоянно в България, но засега няма такива планове. Въпреки това заедно със сина си всеки 4 месеца пътуват близо 2000 км до родното място, водени от любовта към нейната баба и дядо в с. Козаревец.

Петя Пенева е завършила Езикова гимназия „Асен Златаров”, профил английски с испански език, а след това бакалавър „Библиотечно информационни дейности”, магистратура „Журналистика” и после „Право” във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Работила на няколко места в старата столица, но по семейни причини тръгнала за Швейцария. Това се случило малко след раждането на сина й Йордан, който всъщност никога не е живял в България. Още с пристигането записала да учи поредно висше образование – „Маркетинг”. Скоро след това обаче си намерила добра работа и нямало как да съчетае двете дейности, затова прекъснала следването.

„Научих немски език много бързо и започнах да работя като преводач за различни институции – полицията, прокуратурата и т.н. Дълго време упорствах за работа в българското посолство, но това така и не се случи“, разказа горнооряховката. В МОМЕНТА Е ЧАСТ ОТ ЮРИДИЧЕСКИЯ ОТДЕЛ НА МЕЖДУНАРОДНАТА ФИРМА UBLOX, КОЯТО СЕ ЗАНИМАВА С ИЗРАБОТВАНОТО НА ЧИПОВЕ И МОДУЛИ ЗА ТЕЛЕФОНИ, АВТОМОБИЛИ И ДРУГИ УСТРОЙСТВА. За да бъде назначена като правен сътрудник, преминала през 5 интервюта. „Беше много трудно да получа работното място. Общо взето се сблъсках с парадокс при кандидатстването в различните фирми – когато ми видеха дипломите, казваха, че съм преквалифицирана и не искат да работят с мен. На другите места за по-високи позиции ме отпращаха с мотива, че нямам опит”, спомня си Петя.

В Ublox преборила конкуренция от 100 души. Първото интервю било по телефон в рамките на час, а последното продължило над 4 часа. На него я разпитвали ту на английски, ту на немски език. Офисът на фирмата се намира в Цюрих, а 36-годишната жена живее в Берн и се налага да пътува разстоянието от 130 км.

След близо 10 години в емигрантство Петя прави равносметка, че ако бе останала у нас и тук би се справила с живота, но със сигурност детето й нямаше да е по-добре в България. Тя е самотна майка, което допълнително я подтикнало да отглежда Йордан в Швейцария.

„Детските надбавки са в размер на 230 франка месечно, което е около 360 лв. За стандарта там не е много. Майчинството е само 4 месеца, пускат се децата веднага на ясла, аз обаче не го направих и почти 2 години го гледах вкъщи, докато учех немски език”, разказва Петя.

НАЙ-ГОЛЯМАТА ТРЕВОГА ЗА НЕЯ БИЛА, ЧЕ МОМЧЕТО Й ИЗРАСТВА БЕЗ БЪЛГАРСКО САМОСЪЗНАНИЕ, макар у дома всички да говорят на български език и тя често да му разказва за родната история, традиция и култура. Йордан е на 9 години, владее български, английски, немски и от тази година учи френски език.

„Трети клас е. Образователната система е много по-различна и уредена. Рядко носи учебници вкъщи, не е пренатоварен с домашни, класовете са малки, имат по 2-3 учителки, които си разпределят класа на групички и всяка се занимава отделно с тях. Не е разрешено учителките да се карат, за агресия и дума да не става“, обясни тя.

По нейни думи редът и дисциплината са навсякъде и затова държавата е организирана и подредена, нещо, което в България липсва. Твърди, че ако хвърлиш боклук на улицата, гражданин веднага ще дойде да ти направи забележка, а като спреш с колата, трябва задължително да угасиш двигателя, защото иначе замърсяваш природата и отново някой ще ти се скара.

Нашенката увери, че се чувства спокойна по отношение на престъпността в Швейцария. По нейни думи полицията работи качествено, бързо и прецизно и не се притеснява да оставя отключен автомобила си, нито вещите си без надзор.

„В България едва ли бих постъпила по този начин. За съжаление, Швейцария е предпочитана дестинация също и за българи, които извършват престъпления, което ни гради лошия имидж”, смята Петя.

ТЯ ОБАЧЕ Е ОПТИМИСТКА ЗА БЪДЕЩЕТО НА БЪЛГАРИЯ И ВИЖДА ПРОМЕНИ КЪМ ДОБРО. Когато се прибира у нас първите няколко дни трудно свиква с мръсотията и дупките по улиците, но забелязва и подобрения.

„Има нови детски площадки, санирани блокове, магистрали. Вярвам, че всичко зависи от хората, а не само от политиците. Когато си променят мисленето, приоритетите, започнат да ценят културното наследство и да пазят изграденото, нещата ще потръгнат”, смята 36-годишната горнооряховка.

Галина ГЕОРГИЕВА

Източник: Борба.БГ