Ивелин Нейков: България е у дома, а тук е просто мястото, където заработвам хляба си

В Атина преди пет години взех интервю от майката на днешният ни гост. Тя отдавна си е в родното място, а синът й, отново е поел по нелекия път на емиграцията. Този път географските координати сочат Лондон. Ето и нашият разговор с Ивелин Нейков от китният Завет, за живота и работата зад граница:

Представете се пред нашите читатели…

Казвам се Ивелин Нейков от град Завет, това е малка община в Разградска област. На 30 години, необвързан. Вече две години и половина съм в Лондон.

Взели сте трудно решение да емигрирате в Англия…

Решението да емигрирам или по точно да замина в Англия не беше взето трудно. Казвам “да замина”, защото не мисля да оставам тук за постоянно. България си е моята родина, която много обичам и скоро се надявам нещата малко да се пооправят и да се прибера за постоянно. Както казах, заминах за Англия преди две години и половина. Преди това, живях във Варна. Как заминах за Англия? Съвсем случайно. Да поясня преди това живях в Гърция, в Атина, близо 3 години с майка ми и брат ми, но по стечение на обстоятелствата по света – измислената световна криза и безработицата решихме да се приберем в България. Общо взето ми беше писнало да живея в чужбина и нямах намерение да напускам България за втори път, но уви, така се случи. След като се прибрах в България, заминах да живея във Варна. Намерих си работа в строителна фирма и така близо две години преди да дойде момента, в който се замислих за Лондон.

Фирмата, в която работех беше се ангажирала да направи ремонт на човек, който се беше прибрал от Лондон, за да освежи апартамента си. Започнахме работа, всичко по ремонтната дейност вървеше добре до момента, в който шефовете ми почнаха да искат двойни цени след като разбраха, че живее в Лондон и разполага с някой лев. Естествено, той не се съгласи и отказа услугите на фирмата, но ме дръпна в страна и ми каза: “Искаш ли ти да ми довършиш ремонта, защото съм много доволен от теб? Ще ти дам по-високи цени, но не трябва да разбират?”. Не беше от най-коректните фирми и се съгласих да изкарам някой лев. Завърших му ремонта и ми каза, че има какво да дам на Англия и ми предложи да ми помогне да замина и да намеря работа. Не се замислих, не всеки ден се среща такъв шанс някой да ти помогне. Човекът ми намери квартира и така стъпих на английска земя. Изкарах си документи и всеки ден в продължение на два месеца чаках да ми намери работа, както ми беше обещал. Знаете, че неработещ човек след като няма приходи, готовите пари бързо свършват. Така се случи. Наложи се баща ми да ми праща пари. Намерих си сам работа от групите във фейсбук. Започнах на обект близо до вкъщи като общ работник и за моя радост имаше и други българчета, с които работехме заедно. Исках да започна по специалността си колкото се може по бързо, защото парите са малко, а и работата е тежка и да носиш гипс-картон всеки ден по не знам си колко палета не е приятно. След няколко седмици един от колегите ме свърза с български работодател. Чух се с него и започнах по специалността си като майстор. На обекта се запознах с други българи, след това започнах работа на нов обект, там се запознах с още българи и така телефонния указател започна да се пълни с контакти. Постепенно започнах да си стъпвам на краката и година и половина след заминаването си се прибрах за първи път в България за около месец.

10298071_10203440458069230_7331782182350914390_oКакво е да си българин в чужбина, лесно ли се интегрират българите в новото общество?

Да си българин в чужбина е и лесно и трудно. Въпрос е на личен избор. Зависи с каква нагласа си. Ако си българин, който работи и изкарва парите си с трудолюбие е лесно. Ако си от онези наши сънародници, които чакат наготово и очакват първо да получат, а после да дадат-трудно е. Въпрос на личен избор. Аз като млад човек, който има енергията и знанието да се справя с живота, справям се. Но никак не е лесно. Да опознаеш системата на живот в чуждата страна, правилата и законите, да се докажеш като коректен човек, където се налага да пробиваш, това изисква време и усилия. Животът никому не дава само според желанията. Трябва да полагаш усилия.

Дали ще се интегрираш в общество, зависи от теб самият, първоначалните ти цели и немерения. Има хора, които завинаги напускат България. Просто приключват един период от живота си и започват нов, другаде. При мен не е така. Интегриран съм дотолкова, доколкото пребиваването ми тук да е организирано и да работя законно. Това ми стига за момента. Но не смятам обаче тук да пускам корени, да създавам сериозно и дългосрочно бъдеще. България ме очаква, а и аз очаквам България. И последно да вметна по въпроса: България е у дома, а тук е просто мястото, където заработвам хляба си за момента.

Как се преборихте с езиковата бариера? Лесно ли научихте английски и гръцки?

Да ви кажа честно, езиците не са ми най голямата сила. Гръцкият език го знам до толкова, до колкото да си изям боя (смее се). Обкръжението ми беше предимно българско и не ми се е налагало да се задълбочавам в изучаването му. Естествено, оправях се, не бях чак толкова бос.

С английският, нещата стоят по по-различен начин, все пак е международен език и малко от малко трябва да се знае.

Преди да дойда в Англия си мислех, че ще се справя много лесно с езиковата бариера. В България имах допир до филми, музика, спорт и си казвах: “Нищо сложно, за няколко месеца ще го науча”. Сами знаете англичаните как говорят и ако е някой бързоговорещ върви го разбери. Не дай си боже да се съберат шотландец, ирландец и англичанин, та те самите не могат да се разберат, камо ли аз тях. Смея да кажа, че моя английски не е от най-добрите, но ми е достатъчен да се оправям с институциите, на работното място и с ежедневието като цяло. Едно нещо съм разбрал от престоя ми в чужбина, за да научиш един език трябва да наблегнеш над интензивното изучаване с (речници, самоучители, частни уроци). Това е и моят съвет към всички устремили се да направят нова крачка в живота да емигрират. Колкото и да си добър в нещо, без език пътищата са малко, реализацията е ограничена, не те гледат с уважение.

Много хора споделят, че в чужбина е по-добре да се пазиш от сънародник…. На какво се дължи това?

Минал съм по този път. В началото като новодошъл в Лондон, когато ми беше най-трудният период за адаптация (за стъпване на краката както се казва) започнах на първата ми работа. Човека, за когото работех беше българин, всичко беше „Ок“, до последната седмица, когато чаках да ми плати осем заработени дни. Изведнъж изчезна, покри се и така и не си получих парите. Не мога да го съдя, има кой да го съди. След тази случка, реших да направя група във фейсбук, която се казва “Българи в Лондон Работа взаимопомощ”. Целта ми беше да споделяме информация, да си помагаме. С течение на времето в групата вече има над 20 000 души. Получи се. Оказа се, че е много полезна за всеки, който има нужда от запитване, проблем и т.н. Да се върна на въпроса – също така думата „пазиш“ можем да я допълним с „да бъдеш внимателен“ и винаги да си имаш едно наум на кого попадаш и на кой се доверяваш. Винаги трябва да си точен, за да не предизвикваш процеси в не твоя полза и после да се сърдиш и оплакваш, ама тоя що така направи и ме “прецака”.

37799_10207686853586464_570289940074797219_nКакво бихте пожелали на нашите читатели в навечерието на новогодишните празници?

Най вече здраве и щастие. Всичко останало ще дойде само. Да са по-положително настроени и да знаят, че мислите ни ръководят живота и всичко се връща като бумеранг. Да бъдем по-сплотени, а не разединени и скоро нещата да се пооправят, за да се приберем в родината си. Весело изкарване на празниците и пълна почивка, защото след празниците отново се връща напрегнатия, интензивен, забързан живот, какъвто е лондонският.

Източник: News365.eu


 

Българи в Англия и българи в чужбина, изпращайте ни вашата история, като натиснете тук.

Ако желаете можете да я публикувайте сами в Твоят Чуждоземец -> your.chujdozemec.com , където можете да качите също снимка или видео от страната в която сте.

При въпроси пишете на електронната ни поща chujdozemec@yahoo.com

(Visited 6 times, 1 visits today)

Leave a Comment

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *