Бивши национали откриха собствен клуб в САЩ

0
70

Пловдивчанката Цветелина Бакалова-Христов и софиянецът Кристиян Христов от години живеят в Сакраменто, Калифорния, където си направиха свой собствен клуб и печелят медали от национални и международни първенства. 33-годишната Цветелина започва да тренира сабя при Мария Стоянова, после се захваща с рапира при Илия Герчев в „Тримонциум”. След като се запознава с Кристиян, се прехвърля в софийския „Славия”.

„Майка ми ме беше записала на спортни танци, но нямах партньор и й казах, че не искам сама да си танцувам пред огледалото. В кръвта ми беше да се състезавам. След това пробвах всичко – с художествената гимнастика не стана, в леката атлетика не бях бърза, в плуването щях да се удавя. Една приятелка тренираше фехтовка и като й видях медала, се запалих, а майка ми щеше да получи инфаркт. Бях на 10 години, така започнах”, разказва Цветелина.

Пътят на Кристиян в този спорт изглежда далеч по-предопределен, тъй като баща му Христо Христов е бивш треньор на българския национален отбор и изтъкнат международен съдия. И той обаче решил да пробва с друго – до 13-годишен играл футбол в ЦСКА, но с негов приятел се дуелирали с пръчки в двора и така избрал фехтовката. „Започнах да тренирам с баща ми, дори в казармата една година играх в пловдивския „Тримонциум”, където станахме шампиони с Цветелина”, спомня си настоящият треньор. Запознават се още преди това – на турнир във Франция, за който пътували с влак. „Чудиха ни се как от цял Пловдив съм избрала софиянец, а той от цяла София – пловдивчанка”, смее се Цветелина. Двамата са неизменни национали в младежките гарнитури, след това и при мъжете и жените.

Идеята да опитат късмета си в Америка датира от едно световно за младежи в Индиана през 2000 година, на което Кристиян отива като състезател, а баща му – като съдия. „Още тогава му казах, че в САЩ ми харесва и трябва да направи нещо”, спомня си Кристиян. След година Христо Христов заминава отново като съдия на националния шампионат в Сакраменто, след което остава в Америка. Станало лесно – подал документи за работна виза като известна личност, все пак е бил треньор на българските легенди във фехтовката – братята Етрополски, които отдавна живеят и работят в Америка. Пет години е треньор в Сакраменто и още 10 в Принстън. В момента отново е в Сакраменто и помага в клуба на Цветелина и на сина си. Кристиян взема зелена карта, с документите на Цветелина е по-трудно, но нещата се улесняват от сключения им брак през 2002 г.

„Продължих да се състезавам в САЩ, защото исках да стана най-добрата в света, но като отидох в залата на Кристиян и баща му, се сблъсках с реалността и разбрах, че има много по-добри от мен. В Америка това е скъп спорт, а аз нямах друга работа. Играех по състезания, но постепенно започнахме да се ориентираме изцяло към треньорството”, разказва пловдивчанката.

Двамата основават клуба си през 2006 г., като пътеката вече е прокарана от Христо Христов. Фехтовката не е толкова популярен спорт като бейзбола и футбола, но дава големи възможности за децата да продължат образованието си в университет. „Много е трудно да се влезе, ако нямаш спорт. И е адски скъпо”, пояснява Цветелина. „Започнахме със 7 деца, трябваше да си намеря и друга работа, работех по 60 часа седмично, докато успеем да съберем достатъчно състезатели и средства. За да успееш в едно подобно начинание, трябва да гледаш на нещата не само откъм спортната им част, но и като бизнес”, казва Кристиян. „Нашият клуб е един от най-хубавите в Америка, пътеките ни са оригинални. Успяхме да си оборудваме зала от около 400 квадрата. Понякога, като влизам в нея, се питам: наистина ли имам всичко това?”, допълва пловдивчанката.

В момента двамата готвят 80 деца от 8 до 18 г. Издържат се с такси, има и 60-годишни любители, които ползват залата. Спорт без пари не става, категорична е Цветелина. Пътуват постоянно по вътрешни и международни първенства, като разходите се поемат от родителите на децата. Вече имат шампион на Световна купа за кадети, двама, влизали в осмицата при младежите, дете на световно при подрастващите. Всяка година вадят подрастващи за разширения национален тим на САЩ, както и национални шампиони и медалист.

Преди две седмици със своята състезателка Даниела Тимофеев участваха на турнира от Световната купа за младежи и девойки в Пловдив – „Аспарухов меч” – първото им състезание в България като треньори. „Догодина ще дойдем с по-голям отбор”, зарича се Цветелина. В треньорската дейност им помага бащата на Кристиян и двама техни възпитаници асистенти. Като цяло никак не е зле на фона на конкуренцията – общият брой на клубовете по фехтовка в САЩ е около 650.

Проявяваме строгост към децата и това се харесва на техните родители, категорични са двамата треньори. Разбира се, тон за това дал бащата на Кристиян, който страшно държи на дисциплината. „Много се дразни, когато някое дете закъснее за тренировка. Дори на нас се ядосва, че закъсняват. Казваме на децата, че в момента, в който влязат в залата, ние ставаме техни родители”, уточнява Цвети. Тя и Кристиян се радват на двама синове на 4 и 8 години. Големият вече тренира при дядо си. В отглеждането им помага и майката на Цветелина, която е при тях в Сакраменто.

„Засега оставаме в Америка. Тук или ще се пригодиш, или след една година ще се върнеш в България”, твърди Кристиян. „Патриотка съм, но искам да бъда щастлива, а в Америка има законност, спокойствие и безкрайно уважение. Христо например е боготворен в САЩ. Където и да отиде, вратите за него са отворени”, допълва Цветелина. Все пак младите треньори не пропускат да заведат децата си на море в България.

Кристиян и Цветелина са категорични, че американската им авантюра е изцяло по желание, а не по принуда. „И двамата много искахме да отидем в Америка, но в началото ни бе доста трудно. Започнахме буквално от нулата. Аз заминах с 200 долара в джоба, майка ми трябваше да вземе пари назаем за самолетния ми билет. Какво ли не сме правили – чистехме къщи, боядисвахме. Срамна работа няма. Най-лесното бе да се откажем, но смятам, че устояхме, благодарение на спорта”, допълва тя. „От сутрин до вечер сме заети и не разбирам хората, които твърдят, че в Америка било скучно. В Америка е както си го направиш. В момента сме се фокусирали да построим този бизнес, за да може след време да ни храни и да се забавляваме. Ако сега тръгнем по купони и партита, какво ще е бъдещето на децата ни? На 40 минути сме от планината, ала не смеем да отидем да покараме ски, за да не се контузим, казва още пловдивчанката.

Георги Анастасов

Източник: BG-VOICE

Facebook коментар

Чуждоземец е изцяло независима медия. Ако сме ви харесали можете да ни подкрепите тук:
Благодарим Ви! 90 90 90 LOGO KUBRAT CHERNA1 >

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР