АСЕН ПЕЙКОВ, СКУЛПТОРЪТ НАПРАВИЛ СТАТУЯТА НА ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ В РИМ

1
3682
AEREO FIUMICINO AEROPORTO SCALO ALITALIA LEONARDO DA VINCI STATUA

Според допитване до италиански и чужди журналисти най-великата италианска личност на всички времена е Леонардо да Винчи. И някак е напълно естествено пред централното римско летище Фиумичино, едно от най-натоварените в Европа, статуя на Леонардо да посреща пътниците. С високо вдигната лява ръка той сочи небето, а на дланта на дясната му ръка стои макет на изобретената от него спиралообразна летателна машина. В Италия, родината на най-великите скулптори и художници, величествената 9-метрова бронзова статуя е дело на един чужденец – на българина Асен Пейков.

Кой е той, къде се е родил и как е успял със своя Леонардо да победи в международен конкурс, в който са участвали 300 творци от цял свят?

Асен Николов Пейков е роден на 28 юни 1908 г. в София и е първото дете в семейството на Невенка и Никола Пейкови. След него се раждат Илия и Надя. През 1914 г. животът поставя първото голямо препятствие пред 6-годишния Асен – умира майка му Невенка. Същата година, завършилият в Париж инженерство Никола Пейков напуска София и се премества в родния си град Севлиево. Но кой ли мъж може сам да се да се справи с отглеждането на три невръстни деца? Никола се жени втори път – за своята съгражданка Точка Иванова, която му ражда син Стефан. А и тя има още едно дете от първия си брак. Многодетното семейство се издържа трудно, но животът някак си тече. До 1924 г., когато умира Никола Пейков. Това второ препятствие в живота Асен преодолява сам. Въпреки, че е само 16-годишен той напуска бащиния дом и оставя своето неизживяно детство в миналото. Мами го нещо много по-голямо от брега на малката река Росица, където е отраснал – необятното, в неговите очи, Черно море.

 

Асен отива в Созопол, където учи в Практическото рибарско училище и работи като рибар. През 1929 г. заминава за София. Бездомен и безработен, дълги месеци се храни само когато някой го наеме за дребни монети да му насече дърва или да му разтовари въглищата. Депресията и отчаянието го довеждат до опит за самоубийство. Добри хора и случайността помагат на Асен Пейков да победи поредното препятствие. В ателието на свой познат, който се занимава с керамика, той взима парче глина. И усеща как тя оживява в ръцете му. Започва да моделира малки пластики и в него се ражда непреодолимо желание да посвети живота си на извайването на фигури, лица, животни, цветя.

Решаваща за съдбата на Асен е срещата му с известния български скулптор проф. Андрей Николов. През 1930 г. професорът го взема за чирак в ателието си и започва да му дава уроци. Две години по-късно Асен Пейков е приет за студент в Държавната художествена академия – в класа по скулптура на своя благодетел Андрей Николов. Като студент (1934 г.) участва в конкурса за паметник на братята Евлоги и Христо Георгиеви пред Софийския университет и получава втора награда. През 1937 г. завършва Академията със златен медал. Същата година печели трета награда на международен конкурс за паметник на албанския национален герой Скендербег в Тирана.

В периода 1935-1938 г. Асен Пейков се утвърждава като майстор на скулптурния портрет. Негови модели са български интелектуалци, политици, духовни лица. На 24 април 1938 г. в ателието на бул. „Цар Освободител” № 33 в София открива първата си самостоятелна изложба. Но въпреки нейния успех, решава да напусне София. Някакво смътно чувство неудържимо го мами някъде далече, далече… Този път не само от бащиния дом, а и от Родината.

На 3 октомври 1938 г. Асен Пейков пристига в Рим. Предчувства, че мястото му е тук – във Вечния град. В града на художниците, на скулпторите, на поетите и артистите. Тук, във Вечния град, от 1915 до 1926 г. неговият учител Андрей Николов излага творбите си. Тук, през 1924 г. създава най-известния си шедьовър – скулптурата „Дух и материя”. Предчувствието не лъже Асен. Сякаш добрият дух на древния Рим премахва препятствията в живота му. Успява да наеме ателие на две крачки от площад “Испания” (задължителната спирка в туристическите маршрути) на една артистична и легендарна улица – „Маргута”. Открай време на тази улица ателиета са имали прочути художници, скулптори, актьори. От 1624 г. тук твори френският художник Никола Пусен, а в по-ново време Пабло Пикасо и Салвадор Дали, звездите на филмовото изкуство Федерико Фелини, Джулиета Масина, Анна Маньяни.

В края на октомври 1938 г., по-малко от месец след пристигането си, Асен Пейков се запознава с графинята с унгарски произход Мария Тереза Деленс. През лятото на 1939 г. тя му ражда син Рудолфо.

За няколко години Пейков става търсен и високо ценен майстор на скулптурния портрет. Постиженията си в тази област допълва с творби в монументалната и декоративната пластика. За Асен няма ограничения в материала, с който работи – той вдъхва живот на мрамора, дървото, бронза, стоманата, порцелана, глината.

Сред добре поддържаната тревна площ в двора на ателието си на ул. „Маргута” № 54 Пейков поставя макет на кладенец. Върху каменната му стена „сяда” изваяна от бял камък жена, обхванала с ръце дългата си коса. Жената е символ на българската река Марица и плод на потисната въздишка на Асен за Родината. България присъства и в други негови творби – “Неда”, “Жетварката”, “Гола женска фигура”, „Борис Христов”, “Възкресение Господне”, изработено в памет на родителите му, което се намира в притвора на църквата “Св. Троица” в Севлиево.

През 1942 г. Асен Пейков среща Емилия Боканера, потомка на петвековната генуезка фамилия. Видната дама забравя чантичката си в чакалнята пред кабинета на своя зъболекар. Асен я занася в дома на Емилия и… повече не си отива. Така, с малко помощ от съдбата българинът влиза във висшите кръгове на римското общество. Но никога не се отчуждава от своя произход. Малкото българи, които се срещат с него в Рим, ще запомнят „добрите му, малко тъжни очи и неговият безупречен български език, без следа от чужд акцент.” Семейство Пейков живее в голяма жилищна сграда срещу Колизеума и във всеки един момент от деня, през високите аркообразни прозорци Асен може да се възхищава на най-великолепния амфитеатър на древната Римска империя. От ранния период на живота му с Емилия Боканера остава нейния забележителен мраморен скулптурен портрет, изработен в стила на учителя на Асен – проф. Андрей Николов.

От средата на 50-те години на миналия век започва златната ера в творческия път на Пейков. Печели редица конкурси за държавни поръчки, в това число и за спомената фигура на Леонардо (открита през лятото на 1960 г. в присъствието на президента на Италия Джовани Гронки); изработва мраморната статуя „Сан Джовани” (в Рим); бронзовата богиня „Минерва” за Новия университет в Бари; мраморния „Йоан Кръстител” (в Рим); „Атлетът” (в Чекиньола); метафоричната пластика „Майчинство” (в Болоня); “Триумфът на житото” – женска фигура, извисила се на хълм под небето на Сардиния. Десетки са неговите произведения, които красят 16 италиански града и не могат всички да се изброят.

Асен Пейков е единственият скулптор, пред който позира папа Пий ХІІ. Бронзовият му бюст е поставен в конгресния център „Мондо Мильоре” в Рим. Високо ценен във Ватикана, Пейков получава още една поръчка. През 1968 г. изработва за ватиканската библиотека бронзов релеф на Св. Франциск Азиски, който служи за обков на специално издание на завета и други ръкописи на светеца. От това скъпо и с колекционерска стойност издание са отпечатани само 500 номерирани екземпляра.

Поръчките в ателието на Пейков продължават да пристигат една след друга. Изработва скулптурни портрети, скулптури, релефи и бюстове на известни артисти, политици, писатели. Сред тях са София Лорен, Федерико Фелини, Силвана Мангано, Джина Лолобриджида, художниците Джорджо де Кирико, Масимо Бонтемпели, Луиджи Бартолини и Савинио, италианският писател и музикален критик Бруно Барили, президентът Джон Ф. Кенеди, кралят на Йордания, американската кинозвезда Ава Гарднър, френската актриса Сесил Обри, американската актриса и певица Глория Суонсън и много други. И една пикантна подробност: през 1958 г. на върха на своята кариера е Норма Ан Сайкс (Сабрина) – британска телевизионна актриса и модел, първият секс символ на британската телевизия. В Европа тя успешно конкурира американката Мерлин Монро. На 12 ноември 1958 г. Сабрина позира на Асен Пейков в ателието му на ул. „Маргута”. Колко ли европейци в този момент са му завиждали?

Асен Пейков е автор и на бронзовата статуетка „Роза за симпатичност“, символ на една от най-престижните римски награди, която се връчва на личности със заслуги през годината. Този приз, учреден 1967 г., продължава да се връчва и днес.

През март 1969 г. Пейков идва в България. За първи път след 31 години.  По това време Комитетът за изкуство и култура обявява международен конкурс за паметник на хан Аспарух. Определено е и мястото, на което трябва да се издига – в близост до Царския дворец, сегашната Национална галерия в София. Асен дава заявка за участие и връщайки се в Италия започва усилена работа върху проекта. В него влага цялата си енергия, творческа фантазия и любов към Родината. Изработва макет на невероятно раздвижена композиция от 36 конници, които водени от хан Аспарух „прелитат” над водите на Дунав. Бронзови фигури на коне в естествен ръст, обяздени и необяздени, препускат стремглаво след своя водач. Конниците нямат лица. Лице има само Аспарух, предводителят, замахнал да забие копието си в земята, която завинаги ще остане българска.

Макетът на „Геройската конница на Хан Аспарух” пътува за София. Творбите на всички участници са изложени в Парка на свободата. Журито, макар и впечатлено от “Конницата”, присъжда първа награда на любимеца на комунистическия елит Величко Минеков, втора и трета получават други двама участници, раздадени са поощрения и грамоти. За Асен Пейков – поощрение. Така де, трябва да се има предвид “неясната политическа ориентация” на автора, да не се забравя, че той е “невъзвращенец”, с целия негативен политически смисъл на тази дума.

Когато Пейков получава писмо от председателя на журито с предложение за откупване на макета, той писмено му отказва и дори не взима паричната премия, която му се полага. Сърцето на Асен не може да понесе обидата. Получава инфаркт, а вторият през 1973 г. се оказва пагубен. Асен Пейков умира на 25 септември 1973 г. в ателието си в Рим. Тук започва пътят му към славата на световно признат скулптор, тук и завършва… Погребан е на римското гробище „Верано”.

Асен Пейков създава 16 паметници и барелефи и над 1300 скулптурни портрета. Някои от тях се съхраняват в музеи и частни колекции в Европа, САЩ (мраморната статуя на преподобния Стефан Екерт в Милуоки, Уисконсин), Бразилия, Аржентина, Мексико, Индия, Афганистан. В България негови творби притежават Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, галериите в Севлиево, Варна и Сливен.

През 1977 г. признателен Рим посвещава на българския скулптор малък площад („ларго“) пред дома му, който оттогава се казва „Асен Пейков”. България отдава заслужено признание на своя син чак през 2008 г. – по време на тържествата, посветени на 100-годишнината от рождението му. Може да се каже и по друг начин – цели 35 години след неговата смърт.

Източник: bugari-u-hrvatskoj

Facebook коментар

Чуждоземец е изцяло независима медия. Ако сме ви харесали можете да ни подкрепите тук:
Благодарим Ви! 90 90 90 LOGO KUBRAT CHERNA1 >

ЕДИН КОМЕНТАР

  1. Величко Минеков не е участвал 1969 в конкурс за “Хан Аспарух”, не го е печелил, нито губил. Същата година е обявен за “формалист” и предложен за изселване и уволнение.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР