Една история от Англия – част 2

0
1475
Част 2
Около караваната беше пълно със зайци, както и много сгазени на пътя до нас, но все пак не сме ги опитвали готвени. Следващата сутрин Пол ни взе за работа и ни представи на някакъв голям шеф, който не разведе във фабриката като не обясняваше кое каксво било, нищо не му разбрах. После ни заведе в съблекалнята и ни дадоха сини гащеризони, някакви гумени ботуши, и от катаджийските жилетки. Заведе ни на плаца доста голям където паркират тировете със месото 3 -та категория и там Пол даде на всеки от нас конкретна задача, на мен се падна да чистя някакво затънтено място от боклуци, където се беше образувало малко блато, трябваше всичко да изхвърля във висок контейнер, сомо с дълга тояга се получи. На другите им даде да метат помещенията с готовия протеин. На обяд се пада 30 мин почивка и тогава се появи българин който е от 2 месеца там. Оказа се свестен и ни разказа на какъв Х”” сме попаднали и как е имало преди нас 2 момчета, които буквално избягали след втората нощна смяна. Ние бяхме късметлии и ни казаха че до втория месец няма да даваме нощни – явно ги е страх да не избягаме и ние. Открих джапанки от единия беглец в караваната и ги проносих. В завода вътре където се обработва месото е около 90 градуса, и ставаш вир вода както и отслабваш ммного бързо. Затова ни редуваха вътре. Отвън ни даваха пароструйки да чистиме мазните контейнерчета от месото както и целия плац от кръвта, всяка сутрин един го правеше до обяд, друг помагаше да разтоварят разваленото месо в мелачка, в която ако се задръсти влиза някои и отпушва. Имаше и складове с торби по 1 тон чиито дръжки закрепяхме на машина която ги отваря и изсипва във тировете. Работата беше много тежка, а парите към 70 паунда на ден, което беше добра надница, едната българчи с англииския се уреди оператор на машина и подигравателно ни гледаше как миеме плаца, от тогава го набелязахме и игнорирахме, до бой за малко да се стигне. Събирахме се вечер в караваната на масата да ядеме. Алкохол по рядко. Омръзна ни да ходиме пеша на работа и поляците от завода ни подариха колело , с което се редувахме да ходим сутрин на работа. После намерих в града колело за 20 Р и го купих, стана ни по лесно защото и до града за храна ходихме с колелата. Опазнахми градчето, беше интересно, нови неща за нас българите, ред и подреденост, искаше ни се да си намерим друга работа, но без НИН не ставаше.
Свикнахме в завода, но от гумените ботуши и тия бактерии от месото имахме нещо като екземи по краката, От казармата си спомних за партенките които не запаряват, скъсах чаршаф и имахми партенки, доста по добре беше, Неприятно беше че всяка сутрин обувахме останалите ботуши – чужди от някои поляк. Там имаше около 20 поляка, бяха свестни, продаде ни един от тях ауди 80 за 300 Р, оказа се че няма гражданска, и повече никай от нес не искаше да рискува да го кара, та теглихме клечки всяка сутрен кой да кара колата до работа. Най приятно ми беше да ме пратят с някой да метеме пътя оп който е минал тира от завода до града, така че да не оставя протейн, който бешеи жълт на цвят, но не отровен.
 
Сподели историята:

spodeli.net

Facebook коментар

Чуждоземец е изцяло независима медия. Ако сме ви харесали можете да ни подкрепите тук:
Благодарим Ви! 90 90 90 LOGO KUBRAT CHERNA1 >

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР