Из дневниците на един емигрант в Лондон

0
4311

Алармата звъни.
5.30 сутринта – средата на Октомври.
5° градуса отвън с усещане за -2°градуса.
Ставаш от топлото легло, цялото тяло е схванато, въпреки че си спал пет часа и половина. Отиваш в тоалетната – заето! Слизаш да изпиеш едно кафе преди работа – кухнята пълна с блъскащи се и бързащи за работа хора. Изчакваш търпеливо! Правиш втори опит в банята – заето е отново.
Вече е 6 часа.
В 6.30 трябва да си на спирката. Нямаш време. Закъсняваш за работа. Глобата е £10.
Наема за вечерта е £12.
Не можеш да си го позволиш.
Вече се вреждаш до каната за кафе. Правиш го и газ към банята.
Уаууу – свободно е. Ти си.
10 минути само за теб. Уединен и не спокоен, търкаш зъбите и разсъждаваш. И днес ще мине.
Слизаш в кухнята. Отпиваш две глътки кафе, докато стягаш работната чанта.
Гъбка, четка, парцали, препарати, зарядно, сандвич, чадър, цигари.
Ооооа неее! Забравил си да си навиеш цигари. А кутия цигари в магазина е £9. Почти колкото наема за леглото ти на вечер. Не можеш да си го позволиш. Сгъваш 5 цигари на бързо и тръгваш за спирката. Излизаш – порой!
Английска му работа.
Вадиш чадъра, който пази единствено косата ти. 10 мин до спирката с чадъра, 6.30 сутринта, а ти си вир вода и с 4 цигари в джоба.
Петата е вече на половина мокра, но ти упорито искаш да я докараш до край, чакайки автобуса в дъжда!
Идва.
Спира. Но не отваря врати. Пълен е. Поглеждаш телефона. Следващият е след 9 минути. Край.
Вече си закъснял за първият адрес.
Нищо и този ден ще мине.
Идва следващият, спира, качваш се. Евала. След 1 час и 30 минути пътуване – стигаш до работа. Влизаш примрял от студ. Закъснял. Слагаш униформата. Започваш….чистиш, чистиш звъни телефона. Майка ти звъни да те чуе как си. Притеснява се, че не се обаждаш. Ти не вдигаш, защото работата е под час, бързаш защото си и закъснял…..после ще й върнеш обаждането. Вече е 11.30. Трябваше да си свършил адреса в 11.00.
Това означава че си закъснял и за следващият. Нищо. И този ден ще мине.
Вече изморен от първият адрес, обличаш якето, слагаш мокрия чадър в раницата, приготвяш цигара и тръгваш към втория адрес. Там трябва да чистиш 5 часа. Вече си изсъхнал и леко гладен.
Излизаш на улицата и тръгваш към спирката. Оооо неее. Пак вали. Английска му работа.
Сега си пред дилема. Да ядеш сандвич? Да запалиш цигара? Или да звъннеш на майка си.
Имаш 10 мин пеш преди да стигнеш спирката. Палиш една цигарка докато притискаш чадъра с лице към рамото си, за да запалиш.
Опитваш два пъти от нея и автобуса идва. Хвърляш я в коша.
Качваш се. Автобуса претъпкан. Няма къде да седнеш. Краката ти вече мечтаят за легло и сухи чорапи.
А ти мечтаеш този ден да свърши.
След още 1 час вече си на втория адрес.
Влизаш започваш отначало с цялата бъркотия в къщата. А само при мисълта, че току що си оправил една….и виждаш всичко това отново, ти става лошо.
Нищо. И този ден ще мине.
Чистиш, чистиш, ……. няма свършване. Мокра, изморена, отчаяна.
Телефона ти звъни. Не можеш да отговориш в момента си на работа а и клиентите ти са на горния етаж. Не е удобно. Нищо. Като свършиш работа ще звъннеш. Съпругът иска да те чуе. Нормално е. Притеснява се за теб. Но работа те чака.
Чистиш, чистиш.
Поглеждаш телефона.
5.30…време а да тръгваш. 5 часа минаха.
Но имаш малко да довършиш. Не можеш да оставиш така. В 6 без 10 си отвън. Край. Този ден почти мина. Скоро ще си легнеш в топлото легло. Тръгваш към спирката. Палиш третата си цигара. Имаш още 2…
Ще стигнат до квартирата.
Автобуса идва. Хвърляш я в коша.
Телефона звъни. Майка ти, съпругът ти…..ооо баба ти звъни. Не си я чувал седмици наред. До нея все не стигаш. А ти е мъчно. За всички. Постоянно. Но скапаното време което все не стига……След малко ще звъннеш на всички. Само да стигнеш до квартирата. И да махнеш тези мокри дрехи от гърба си. И да сложиш телефона да се зареди. Прибираш се. Вече е 7.30 вечерта.
Сега започват последните задачи за деня преди следващият работен ден.
-да звъннеш на близките си
-готвене на бързо
-топъл душ
-едно кафе с една цигара, за да починеш
-да си направиш графика за следващият ден, да провериш маршрутите в картата…….

-да си направиш цигари от сега, а не да тръгнеш само с 5

Тaка, да започваме. Звъниш по телефона. Първо на баба си, защото вече е късно при нея и може да си е легнала.
Никой не вдига. Пак я изпусна. Нищо. Утре.
Звъниш на мъжа си. Не вдига.
После на майка си. Бързо да я чуеш за 10 минути. ….
Най – накрая се свързваш и с мъжа си. Но вместо да чуеш неговия глас, чуваш звънливото гласче на сина си. Който задава за хиляден път своя обичаен въпрос.
– Мамо кога ще си дойдеш?
Всичко в теб замръзва. Не знаеш какво да отговориш на този въпрос. Ти го пресичаш и го питаш.
– Първо ми кажи слушал ли си днес?
И от там се започва…..числата, буквите, стихчетата…..
Ти се просълзяваш…и започваш да подсмърчаш. А не трябва. Детето слуша. И веднага казва. “Мамо пак ли плачеш?”….
А ти отгораряш…не мамо, нали знаеш, че тук много вали….пак съм настинала.
И малкото дете отново е залъгано и щастливо че е чуло “мама”, а мама за пореден път си казва на ум….”още малко”, “и това ще мине”
На бързо чуваш мъжа си.
Хайде до утре. И затваряш.
Първата задача изпълнена.
Сега се започва с готвенето.
Да ама не.
Всички котлони са заети. Всеки бърза да си сготви. Нищо. Ще изчакаш.
През това време докато чакаш….правиш няколко цигари и кафетоооо. Златното кафе, без което заспиваш на обяд в автобуса. Започваш да оправяш раницата за утре. Вадиш всички мръсни парцали от днес. Отиваш да пуснеш пералня….да ама не! Някой друг съквартирант вече пере. Нищо. Ще почакаш. Започваш графика… Вече си гладен и те втриса от днешния дъждовен ден.
Зарязваш графика. Отиваш да си вземеш горещ душ…Ураа банята е свободна. Влизаш бързо. Пускаш душа…но някой постоянно проверява дали вече е свободна и чука на вратата. Излизаш на бързо. Слизаш в кухнята. Започваш да готвиш. Докато яденето се пече…използваш времето да довършиш графика за утре и да оправиш раницата. Намираш днешния сандвич вътре. Ха ха. Пак не си се сетил да ядеш от бързане. Пъхаш го обратно в раницата за утре. Слагаш чисти парцали. Правиш няколко цигари още…поглеждаш часовника, вече е 11.30 вечерта. Искаш да си легнеш. Цялото тяло е изтръпнало. Изморен си. Приключваш с готвенето. Изпушваш още една цигара и газ към стаята. Мястото където не чакаш ред, където си сам….където мислиш и където плачеш! Преглеждаш снимките на семейството си на бързо. Гасиш лампата и лягаш – 00.00 часа. Имаш 5 часа и 30 мин да се наспиш….защото не можеш да си позволиш да закъснееш пак.
Ставаш и отново вали….отново не си направил цигари…отново ще закъснееш….Но нищо. И този ден ще мине!………….

To be continue….

Ивелина Минкова

Източник: alexdevelopment.co.uk

Facebook коментар

Чуждоземец е изцяло независима медия. Ако сме ви харесали можете да ни подкрепите тук:
Благодарим Ви! 90 90 90 LOGO KUBRAT CHERNA1 >

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР