Работа в Англия – опит от първо лице

0
6953

Интервю с Ивозар Димитров – специалист по монтаж на контактни мрежи за една от най-големите фирми в ЖП сектора в Англия. Ивозар разказва от личен опит за работата в чужбина, предизвикателствата, мотивацията, желанието за по-добро бъдеще и успешната реализация зад граница.

Представи се с няколко думи

Казвам се Ивозар Димитров, от Нова Загора съм. Завършил съм Електрообзавеждане на промишлеността. Работил съм 10 години в ЖП сектора в контактните мрежи и от 1 година работя в Англия отново по същата специалност.

Имаш богат опит по специалността си в ЖП сектора в България. Кои от нещата би оценил като положителни и отрицателни в работата си?

Отрицателни неща не мога да кажа точно. Опитът, натрупан по време на работата в България е много полезен и за чужбина. Само условията на работа  тук са много по-зле от чужбина.

Много хора са на мнение, че чуждите фирми привличат добрите български специалисти. Какво според теб трябва да се подобри в сектора в България за да останат добрите кадри в него?

Заплащането и модернизацията на работата. Но основното е заплащането, за това хората  напускат дома и приятелите си, заради доброто заплащане в чужбина.

На теб конкретно какво ти липсваше в работата в България, за да решиш да се възползваш от възможност за работа в чужбина?

При мен малко спонтанно се случиха нещата. Исках да пробвам дали ще се получи в чужбина. Най-вече очаквах по-добро заплащане и просто в България не виждах перспектива, поне в нашия район.

Как разбра за възможността да заминеш на работа в Англия?

Получих препоръка от мой колега от друг град, той беше чул от негови приятели и познати за тази позиция. Обадих се във фирма Samarco, уговорихме си среща и се получиха нещата. Аз междувременно се обадих на един мой приятел, който преди около 13 години е заминал със Samarco за Англия, за да ми даде мнение. От него разбрах, че може да се разчита на фирмата и им се доверих.

Имаш семейство,  много семейни хора се притесняват да сменят работа си, пък какво остава за държавата. Теб какво те мотивира да заминеш?

Съпругата ми много ме подрепи за тази работа в чужбина. Даже тя беше един от инициаторите да опитам. Но като цяло е трудно далеч от семейството.

А теб лично какво те мотивира? Кой е твоят двигател?

Да можем да си осигурим по-добро бъдеще, защото в България просто се оцелява.

За много хора новата среда, несигурността и изискванията за сертифициране и квалификация в чужбина са пречка да се реазилизрат там. Разкажи  за твоите притеснения преди да вземеш решение да заминеш за Англия?

Същите неща ме притесняваха и мен. Това, че трябва да се минават изпити, чуждия език. Без език в чужбина е доста трудно, затова е важно да има добра подготовка по английски език.

цитат

Ти имаше ли нужните сертификати и квалификация за зпочване на работа? Знаеше ли кои са и как се подготви за тях?

Първият сертификат, за който знаех, че трябва да изкарам е т.нар PTS, той е като разрешително за работа в железниците. Всеки един работещ в сферата на железниците, метрото, трамваи трябва да го има. За него ни подготвиха тук, преди да заминем. Имахме такъв курс в Samarco. След това, за другите сертификати се подготвяхме в Англия, бяха ни осигурили материали за подготовка. Изпитите са като обучение, преподаватели обясняват и след това се полага изпита. Някои обучения са по един ден, други два, три или пет дни. Показват ти, водиш си записки и всичко, което е необходимо и после трябва да преминеш тест по материала.

Тези курсове не са ли много скъпи?

Според закона в Англия, ако си самонает или си търсиш работа, сам трябва да си осигуриш тези квалификации и те струват хиляди паундове.  Но ако има договор с работодател разноските вече са поети и той е длъжен да ти осигури всички тези квалификации, които са необходими за работа.

Друг фактор, който спира българските спeциалисти да се реализират успешно зад граница е факта, че не познават работодателите там. Теб притесняваше ли те това къде ще попаднеш?

Имаше известни притеснения, но не бяха сериозни, защото Samarco вече повече от 20 години работи с тази фирма, има изградени контакти и може да се разчита. Започнахме работа без проблем и засега очакванията ми са оправдани.

Колко пари му трябват на човек, за да замине за Англия. Ти как успя да уредиш заминаване, квартира, там на място как се случиха нещата?

Samarco поема разходите по заминаването, самолетни билети, хотели, всичко. Може би са необходими около 500-1000 паунда първоначално човек да има за него си. За храна, за телефон и за други консумативи на първо време. След това много от тези разходи работодателят ги връща, на нас например ни осигуриха служебни коли, които бяха на летището. Когато пристигнахме си взехме колите и си отидохме по хотелите. Ние плащаме горивото, но в края на месеца със заплатата ни ги връщат обратно. Така че не е проблем, парите пак си се връщат при теб, но трябва да ги имаш първоначално.

Как си подготви документите за Англия, системата за осигуряване там е различна?

Ако имате работодател, който ви наема още от България с договор, нещата са по-лесни. След заминаването в Англия се насрочва дата за интервю за национален осигурителен номер, където ви питат за адрес, кой е работодателят и т.н и след това пращат на адреса писмо с номера, а междувременно не е проблем да се работи. Работодателят си въвежда осигуровките във временна сметка и след това автоматично си минават по вече готовия номер. Всички видове осигуровки се изплащат чрез този номер.

Възрастта и опитът фактор ли са при подбора? Групата от назначени кандидати, с която замина от какви хора се състоеше?

Имаше и много млади и доста по-възрастни. Имаше хора, които са работили в сектора и други, които не са, така че не са основен фактор тези неща.

От колко време вече си в Англия и на каква позиция?

От една година, електромонтаж на контактни мрежи.

Реализираш се  успешно в Англия по специалността си. Какво ти харесва най-много в работата там?

Има си изградени правила и закони, които се спазват и за безопасност и за отработени часове. Няма пренебрегване на правилата и работодателят, даже и да не му е угодно, спазва всичко точно. Не е както в България да се прекрачват всякакви правила.

Лесно ли се адаптира към живота и работата там?

Адаптацията, поне за мен не е много лесна, защото имам още затруднения с езика. Може би аз така съм настроен, на някои хора им беше по-лесно. Относно живота, отначало бяхме на хотел там, фирмата си плащаше, хранехме се в ресторанта около 6-7 месеца. Сега последните 5-6 месеца живеем в друг хотел, който е с апартаменти, имаме си кухня, където си готвим и така.

Какво ще посъветваш хората, които също търсят по-добра реализация, но не се решават да заминат?

Да опитат. Трябва да се пробва от всичко, защото никога човек не знае къде му е шанса в живота.

Източник: samarco

Facebook коментар

Чуждоземец е изцяло независима медия. Ако сме ви харесали можете да ни подкрепите тук:
Благодарим Ви! 90 90 90 LOGO KUBRAT CHERNA1 >

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР