УЖАСЪТ НА БЪЛГАРИТЕ ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ, ЗА КОЙТО МЕДИИТЕ МЪЛЧАТ!

0
4681

„Когато говоря навън на български, очаквам някой да ми се развика, че трябва да се махам“, казва една българка, която живее в Южна Англия. И наистина: след референдума грозните атаки срещу чужденци силно зачестиха, пише Дойче веле.
В неделя сутринта сътрудниците на Полската социална и културна асоциация (POSK) се сблъскват с грозна изненада: на входа на офиса им, който се намира в лондонския квартал Хамърсмит, неизвестни лица са изписали със спрей расистки лозунги. И това не е единичен случай: в едно училище в Хънтингтън бяха подхвърлени листовки с надпис „Вън от ЕС!“ и „Стига полски паразити!“. Хората, които живеят наоколо, също открили подобни листовки пред вратите си.
„Източноевропейка съм и всичко това сериозно ме тревожи. Тук си изградих втора родина, но когато говоря навън на български, очаквам някой да ми се развика, че трябва да се махам. Или нещо още по-лошо“, казва българката Ана Петрова, която живее от три години в Южна Англия.

Дълбок разкол
И наистина: след референдума за излизане на Великобритания от ЕС полицията регистрира силно нарастване на ксенофобските прояви. Броят на подадените жалби се е увеличил с 57 процента в сравнение с последните данни отпреди референдума. Информации за грозни атаки срещу чужденци циркулират и в социалните мрежи.
Ксенофобската агресия е насочена главно срещу чужденци, които идват от страни-членки на ЕС. Но с омраза се сблъскват и британци с по-тъмен цвят на кожата. Само един пример: журналистката Зима Кочена от Би Би Си беше наречена „мръсна пакистанка“.

„Атаките са насочени главно срещу източноевропейци. Но също така срещу мюсюлмански жени и деца. Обществото ни е застрашено от разцепление. И ще са нужни много време и работа, за да преодолеем този разкол“, казва Лиз Фекет, която ръководи британския Институт за междурасови отношения.

Мнозина разглеждат това развитие като естествен резултат от изпълнената с омраза предизборна кампания, в която темата за миграцията беше една от централните. А сега, след референдума, поляризиращата реторика продължава да е на дневен ред. „Да, изборната борба преди референдума определено разпали расизма – това е факт. Факт е обаче също така, че и преди това във Великобритания имаше расизъм“, казва публицистът Даниел Трилинг и добавя: „Поддръжниците на Брексит изградиха предизборната си борба върху безброй расистки митове – например, че Турция щяла да стане член на ЕС и тогава турците щели да ни залеят. Но противниците на Брексит също застъпваха спорни позиции. Не друг, а правителството на Камерън прие новия закон за имиграцията. А самият Камерън говореше за „глутница“ от бежанци в Кале“.

„Тази омраза е отвратителна“
В началото на тази седмица премиерът Дейвид Камерън остро осъди ксенофобските инциденти, а кметът на Лондон Садик Кан настоя за нулева толерантност към расистките прояви и техните подстрекатели. „Тази омраза е отвратителна. И трябва да сме наясно, че независимо в каква посока ще тръгне нашата страна, никой няма интерес от нетолерантност и разделение на обществото. Крайно време е да се концентрираме върху това, което ни сплотява, а не върху това, което ни разделя“, казва в тази връзка Ник Лоулес, директор на антирасистката организация „Hоpe Not Hate“.

„Смърт на предателите! Свобода за Великобритания!“ – това извика в съда атентаторът, който броени дни преди референдума уби депутатката от лейбъристката партия Джо Кокс. Поредният пример за дълбокото разделение в британското общество.
„Покрай тази изборна борба салонният расизъм си проби път в страната ни. Имаме нужда от ефикасен отговор от страна на полицията. И от страна на политиците. Със своята улична реторика те само надуват платната на расизма, а политиците, които поддържаха кампанията за излизане от ЕС, носят особена отговорност за това тревожно развитие“, заключава директорката на Института за междурасови отношения Лиз Фекет./petel

Facebook коментар

Чуждоземец е изцяло независима медия. Ако сме ви харесали можете да ни подкрепите тук:
Благодарим Ви! 90 90 90 LOGO KUBRAT CHERNA1 >

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР