КАК ЧИЧО МИТКО (ДЖИМИ) НИ ПОМОГНА В АМЕРИКА

1
1856

Една истинска история, как българите си помагаме в чужбина, изпратена за Чуждоземец от Рамона Димчева

Дойдох в САЩ за първи път през 1985 г. като циркова артистка. Това беше първият път в историята на Българската Циркова Дирекция, както и на Българската Естрадна Дирекция, в който ангажимента не бе държавен, а частен. studies_in_crap_circus_unicorn_coverb (1)

За пояснение, тогава БЦД (Българска Циркова Дирекция) имаше 20 годишен договор с US Ringling Circus (известна американска циркова компания, основана през 1919 г.), чиято клауза забраняваше частните ангажименти както и препродаването на артисти между цирковете.

Бях млада и не виждах как биха могли да ме спрат да изпълня опасния си номер, който бе акробатика на високо опънато въже. Продадох колата си, която преди ми струваше $ 5 000, за 40 000 лв (до този момент не знаех, че цената й в България е толкова висока). Сумата ми стигна да закупя нов реквизит, нови костюми и 7 самолетни билета за цялата ни трупа (3 от членовете бяха деца).
В стечение на обстоятествата закъсняхме, поради проблем с паспортите, и пристигнахме чак след 15 дни без една стотинка в джоба. В последствие, директорът на цирка ни изгони заради закъснението заявявайки, че не сме му нужни. От „звезди“ се превърнахме в безработни и бездомни (за щастие само за един ден).

cc1ea71cdb8451c64fd38fdffdc75a04


Български емигрант, не посещавал родината си цели 40 години, на име Митко (по-познат и като Джими) си бе закупил билети за представлението, заради нашето българско представление, което така и не се състоя. След края, той попитал изненадано отговорника зас, който му посочил къде се намирахме (в този момент седяхме отчаяни при сандъците с реквизита ни зад цирка, чудейки се какво ще правим). Чичо Митко (Джими) дойде при нас, погледна ни и ни смъмри за оклюмалите ни изражения, припомняйки ни, че има и други циркове. След това настоя да ни настани в мотел за да си починем. Помогна ни да натоварим сандъците в пикапа му и ни заведе в мотела.
Няколко дни по-късно, ни настани в къщата на други български емигранти, които имаха свободно място и ни помогнаха. Всеки ден, той ни посещаваше и ни носеше храна и продукти или пък ни водеше на закуски, обеди и вечери. Хората, при които се бяхме настанили, се казваха Тинка и Боби и бяха не по-малко гостоприемни и сърдечни! Имаха 3 деца и гараж за европейски коли. Успяхме да намерим работа в друг цирк, но той работеше на открито (до този момент не бяхме работили така) и ни се наложи да преправим реквизита. Чичо Митко ни закара в работилницата на друг българин, на име Бай Делчо, който беше самолетен инженер. Той най-сърдечно ни помогна да приспособим реквизита към новите условията за работа. След това, добрият стар чичо Митко ни купи стар автобус, плати му регистрацията и застраховката и ни го подари (дори ни даде $ 700 за пътя). Още един българин, Христоско, ни даде на заем материали за къмпинг. Накрая ни изпратиха със сълзи на очи!
Това заварихме тук – българи, които помнят корените си и не са се променили, въпреки времето и обстоятелствата. Трябва да се вземе предвид, че тогава беше периода на „Студената Война“ (и ние бяхме граждани на комунистическа страна, без статут на български емигранти), но никой не се поколеба да ни помогне! След около година се видяхме отново, върнахме къмпинг материалите на Христоско, както и автобуса и парите за изпът на нашият спасител. Реших да споделя историята си с Вас, за да Ви припомня какви големи сърца имаме ние българите!
С уважение, Рамона Димчева

596b1d9dda

Facebook коментар

Чуждоземец е изцяло независима медия. Ако сме ви харесали можете да ни подкрепите тук:
Благодарим Ви! 90 90 90 LOGO KUBRAT CHERNA1 >

ЕДИН КОМЕНТАР

  1. Страхотна история. Винаги можеш да срещнеш Човеци!
    И още, да се забравяме кои години са имигрирали бай Делчо и Джими … Т.е неповлияни от последните години на “комунистическото” безделие и безотговорност

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР