Защо трябва да се внимава с Wizz Air и други нискотарифни превозвачи

През юни 2013 г. самолет на Wizz Air кацна на летище в Рим с повреден ляв колесник. Снимка: АП/БТА

След случката с нискотарифната авиокомпания „Джърман Уингс“ у мнозина се създаде страх от нискотарифни превозвачи, сякаш всичките, търсейки по-ниски разходи, и като използват по-стари самолети, носят повече риск за сигурността. Но не става дума за това. Приемаме, че обслужването на самолетите, изискванията за сигурността към екипажа, са напълно като при останалите авиокомпании. Няма как да е другояче.

Става дума, обаче, за допълнителното скубане на пътника и удобствата му. Всеки търси по-евтиното, но с нискотарифните често пъти е измамно. Защото всичките им оферти и правила са насочени към това да те заблудят колко е евтино.

Първото подвеждане е с багажа

Цените на билетите са само с ръчен багаж (наричат го салонен). Ако искаш да пътуваш с основен багаж, куфар, плащаш допълнително. Това обикновено са 30-60 евро за различните превозвачи и условия. И така често пъти цената на техния билет се изравнява с цените на нормалните авиокомпании за същата дестинация.
С времето, сезона, цените варират, но всеки може да си направи справка и да се убеди. Като избираш билет, налиташ на по-евтиното, ама се оказва, че е пак толкова или почти толкова, като уж по-скъпите компании. Само че в нискотарифния превозвач има и други икономии и неудобства.

Много от тях прибират такси при плащане с дебитна карта – по 8-10 лв. на билет, а с кредитна карта  даже 16 лв. на билет. Това е абсолютна шашма за измъкване на повече пари, няма никакви причини един продавач да облага с такса начина на плащане.
Ако не искаш да получиш средна седалка, или като пътувате двама да седите разделени, трябва да си платиш за фиксирани места – 15-20 евро – зависи от мястото.
Друго неудобство са скъпите напитки и храна на борда, които също са скрит разход от 10-20 евро. Хайде, храната не е болка за умиране за полет от 2-3 часа, ама без вода, след като са те лишили от възможността да носиш каквито и да е течности на борда…

Има още един фокус с багажа – има изисквания за точно определен размер ръчен багаж за всяка авиокомпания. Например с Wizz Air те са по-ограничени, отколкото за нормалните авиокомпании. Пред гишето за чекиране е поставена метална конструкция еталон, в която трябва да пъхнеш своя багаж, за да се види дали съответства на размера. Ако влиза в отвора, пускат те на борда с него като ръчен (салонен). Ако не влиза, ще те накарат да платиш 40 евро на място.
Иначе предварително като си купуваш билета по интернет може да платиш допълнително 20 лева за по-голям размер на ръчен (салонен) багаж. На място на летището цената скача.

Това е специалитет на WizzAir – т. нар. малък ръчен

(салонен) багаж, който единствен е безплатен, и голям ръчен (салонен) багаж, за който се плаща (а отделно се плаща за нормален багаж – куфар).
За сравнение – ако ръчният ти багаж минава в клетката за измерване на обема, примерно на „Ал Италия“, същият багаж не може да мине през еталона на Wizz Air. (бел. авт. – лично съм сравнявал, с една и съща пътна чанта). Разликата е няколко сантиметра, но така се оказва, че ръчният ти багаж, с който си пътувал с друга авиокомпания, не става за ръчен с Wizz Air и трябва да платиш още 40 евро на място, на летището, където вече е неизбежно.

Специалитет на Wizz Air е т. нар. малък ръчен багаж. За по-голям ще плащаш допълнително, а за куфар – още повече. Снимка: Телеграф

Освен с багажа, нискотарифните искат допълнително пари  за чекиране. На летището ще ти струва обикновено 20 евро, ако не си направил чекирането в интернет. При излитане от София за някои компании е по-евтино и стига до 10 евро. Да кажем, това неудобство не е толкова голямо, ще си разпечаташ каквото трябва. Но в някой чужд град, ако не си в хотел, който предлага услуги, на връщане може да се наложи безуспешно да търсиш принтер, за да си разпечаташ на хартия документа за чекирането. Иначе на летището ще те накарат да платиш още 20 евро.

Допълнителни пари искат и за застраховки, ако закъснее полетът или изпуснеш връзката със следващия. По закон авиокомпаниите са задължени да ти платят обезщетение, ако закъснее полет или бъде отменен (виж тук). Но това не пречи да ти вземат допълнително пари да се застраховаш за това. Тарифите на Wizz Air за такава застраховка например са около 50 лв. Така ни пързалят да плащаме застраховка за нещо, за което всъщност би трябвало да са отговорни.
(Но във всеки случай по-добрият вариант е да си прочетеш общите условия на кредитната карта – ще се учудиш, че практически всяка включва застраховки за подобни събития, и тя е валидна стига да си направил поне една покупка с картата във връзка с пътуването, в което ти е възникнал проблемът).

Следващата шашма на нискотарифните компании са

часовете на полетите,

които те вкарват в допълнителни разходи и ако ги добавиш към багажа и др., в крайна сметка цената ти за пътуване със самолет може да стане по-висока от тази с нормална авиокомпания. За какво става дума?
За да им излизат по-евтини летищните разходи, нискотарифните авиокомпании в много случаи имат съвсем ранни полети. Например, ако полетът е в 6 сутринта, пътникът трябва да е на летището в 4,30 часа. Това няма как да стане с метро или автобус, които тръгват по-късно. Така към цената на билета за полета се добавя цената на такси до летището. В градове като Рим, Брюксел, Париж, тя варира между 40 и 70 евро. Освен ако пътникът не реши да преспи от вечерта във фоайето на аерогарата.
Нормалните авиокомпании имат часове на полети за същата дестинация през деня, когато работят метро, автобуси и не се налага да взимаш такси.
А има нискотарифни превозвачи, които кацат на по-далечни и неудобни летища, съседни градове и др. Допълнителният билет за влак може да струва още 40-50 евро.

Събрани, всичките тези разходи понякога

може да нахвърлят цената на билета за уж скъпа авиокомпания

Има и още рискове да се вкараш в разходи с нискотарифна авиокомпания. При каквато и да е грешка, неяснота, липса на информация в някаква ситуация, ти си безпомощен. Трябва да звъниш на някакъв номер, който например за Wizz Air от България е 1 лв. на минута, а в западноевропейски град е 1 евро на минута. И откъдето нищо не ти помагат, освен с информация те насочват да видиш на сайта, да пишеш жалба на определен имейл.

На самото летище има друго неудобство, което носи риск. Някои европейски летища са много големи, а нискотарифните авиокомпании нямат там свои гишета, офиси. В момента преди полета става чекиране, обслужвано от нает персонал на летището. Проверяват ти багажа за размер и те допускат с него на борда и толкова. Ако имаш проблем, въпрос към авиокомпанията, служителката или служителят нищо не могат да помогнат, освен да ти искат допълнително пари за багаж или чекиране.

И тук започва друг проблем. С повечето нискотарифни превозвачи нямаш билет като нормална авиокомпания, издаден, разпечатан, на който пише кой терминал и кой гейт е твоят полет и т. н. С чекиране в интернет получаваш само една разпечатка с код. На летището трябва да питаш на кой гейт трябва да отидеш. Има летище, на които трябва да изминеш почти километър по коридори, докато стигнеш до съответния гейт за твоя полет. И има риск да го изпуснеш.

Например по празници за проверка на багаж при скенера се образуват големи опашки. Дори да пристигнеш навреме на летището, да се чекираш навреме, на скенера се забавяш, после минаваш паспортен контрол и влизаш в огромно фоайе да търсиш табло с указания полетите на кои гейтове са. Като го откриеш, докато стигнеш до някой далечен гейт, той вече може да е затворен за полета.

Точно това се случи с пишещия тези редове след новогодишните празници в Рим. И не само с мен. На гейта на Wizz Air с полет за София се оказа, че сме 4 души, забавени на скенера за багаж. Не ни допуснаха на борда, само гледахме повече от 10 минути как седи самолета буквално на 50-ина метра пред гейта, но не ни пуснаха.
При нормалните авиокомпании викат по име пътници по високоговорителите в коридорите. С нискотарифните ти си последна грижа, да си стигнал навреме. Един закъснял – иди дойди. Ама 4 закъснели само за един полет, и то след чекирането, не преди това, вече е проблем на системата.

На всичкото отгоре се случи

още един Wizz Air-куриоз

На отиване към Рим чантата ми мина през техния еталон за ръчен багаж. На връщане как е станала по-дебела, не беше претъпкана с повече багаж, но влезе трудно, само донякъде между железата. И ме накараха да платя допълнително 40 евро. За същия багаж, с който дойдох до там без да плащам допълнително. И след като ме забавиха на скенера и изпуснах полета, изгоряха и тези 40 евро. Звънях на съответния номер в Рим, за 1 евро на минута, за да се набутам още. Иди пиши някакъв мейл и чакай от умрял писмо.

Затова с нискотарифните всеки трябва да си прави сметката, те крият реалната цена на билета зад разни „опции”, без които реално не можеш, и зад такси и услуги с добавена стойност.

За съжаление напоследък много от нормалните авиокомпании започнаха да приемат някои от особеностите на нискотарифните. Например British Airways вече не включва в цената на билета куфара ти, а повечето авиокампании хранят само със студена храна и безалкохолни напитки, някои вече искат пари за по-хубавите места в икономичния салон и т.н.

Източник: e-vestnik

(Visited 1 times, 1 visits today)

Leave a Comment

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *