Милен заряза кариерата в Австрия и се върна за да прави бизнес с ракия. Kазанджийницата му е една от…

Майсторът ракиджия сам контролира градусите на течащата гореща ракия. Казаните на Милен варят ракията според последните европейски изисквания.

В алпийската страна, ако имаш пари и искаш да правиш бизнес – държавата ти помага, в България е обратното, убеден е младият мъж.                                             ТОЧНО ПРЕДИ ГОДИНА В ГОРНООРЯХОВСКОТО СЕЛО ПОЛИКРАИЩЕ ОТВОРИ ВРАТИ ЕДНА ОТ НАЙ-МОДЕРНИТЕ КАЗАНДЖИЙНИЦИ В РЕГИОНА. Тя е дело на 29-годишния Милен Илиев, който се връща в родното си село след дългогодишен престой в Австрия, пише borbabg.com.

В съседство на казанджийницата са и 10-те дка оранжерии на неговия тъст с традиционните за българската трапеза зеленчуци. Защото, както Милен сам казва – където е салатата, там е и ракията. Разказва, че след като завършва училище, заминава за Австрия, където живее цели десет години. Работи като управител на фирма за производство на зеленчуци. И макар че е имал възможност да получи гражданство, любовта към родината надделява и се връща в България с половинката си Десислава. Тук се ражда и техният син Кристиян, който е на година и два месеца.

„Въпреки че толкова време живях в Австрия, реших да се върна в България, защото младите хора са бъдещето на страната и ако всички заминем в чужбина, кой ще остане тук? А и носталгията по родината е много голяма”, разказва Милен, който стъпва на родна земя отново преди година и половина. За зеленчукопроизводството младият мъж не е оптимист, макар Поликраище да се слави с добрите си градинари и традиции. Най-сериозният проблем за производителите е вносът, който подбива цените на родните стоки, и затова все по-малко хора решават да се занимават със зеленчукопроизводство.

Затова Милен решава да инвестира в съвсем друга посока и да си направи казанджийница, кръстена на гръцкия бог Дионисий. Трудности, разбира се, не липсват, защото у нас всяко бизнес начинание се „радва” на сериозен отпор от страна на държавата. „Има неща, които в българското законодателство не са изгладени и не позволяват на младите хора да направят нещо и да инвестират парите си.

В Австрия, ако имаш пари и искаш да правиш бизнес, държавата ти помага. Докато в България е точно обратното. Първо те „натискат” да не го направиш, а ако въпреки това успееш, държавата започва да те притиска, търсейки нейното”, категоричен е Милен. Той обаче успява да мине всички процедури и спънки и на 14 август 2013 г. отваря казанджийницата, която се намира в края на селото.

Обектът на Милен Илиев работи напълно законно и притежава всички необходими лицензии и разрешителни.

Освен че е чиста и подредена, впечатлява и с двата си казана от по 250 и 500 литра, както и с тройната дестилация на алкохола. Направена е по всички европейски изисквания. И макар да работи отскоро, вече си е спечелила добра слава сред любителите на кехлибарения еликсир. Освен от близките населени места в селото пристигат хора от Бяла, че дори и от Габрово.
Първоначално, докато навлезе в занаята, младият казанджия се доверява на стар майстор, работил дълги години в бранша, запознат с всички тънкости на процеса. Така теорията, която дотогава познава, се превръща в практика, а преди година сварява сам първата си ракия. В момента е пикът на варенето на плодовите ракии – от джанки, които са най-евтини, до кайсии, сливи и круши. Самият майстор пък е любител на класиката – гроздовата ракия. Разказва, че когато ходи в Австрия, обича да черпи с нея близки и приятели. Там обаче този алкохол е почти непознат, тъй като в страната масово се пият т.нар. плодови шнапсове, но пък българските ракии, опитани веднъж, се радват на голям интерес от страна на чужденците.

КЪЩА БЕЗ РАКИЯ НЕ Е КЪЩА, ГЛАСИ НАРОДНАТА МЪДРОСТ

Основната клиентела на казанджийницата са по-възрастните хора, тъй като на много от младите не им се занимава или разчитат на по-вещите в приготвянето на ракията да се справят със задачата. За българина обаче варенето на ракията си е стара традиция, от която трудно би се отказал, независимо има ли акциз или не. В скромните бюджети винаги има заделен някой лев за приготвяне на зимнина и естествено, за ракия. Защото, както много от клиентите на казаните споделят, това е една от малкото радости в живота, особено на по-възрастните, които се отнасят изключително отговорно към целия процес – от събирането на плодовете до пълненето на казана и потичането на първите капки от еликсира.

Много важно е да не се дава зор на огнената вода и тя да тече на тънка струйка.

Сред клиентите на Милен има и много жени, които с отявлена сръчност впечатляват силния пол, показвайки завиден майсторлък и познания. Мнозина казанджии дори се шегуват, че не са виждали жени да се излагат, докато не на един или двама мъже им е тръгвала слаба ракията. Обясняват си го с това, че жените са по-отговорни и дисциплинирани от мъжете, дори в приготвянето на домашната ракия.
За съжаление, тази година обаче се очаква малко хора да приготвят гроздова ракия заради унищожените лозови масиви. Затова ще се разчита основно на внос, макар че прогнозните цени са двойно по-високи от миналогодишните – 1, 50 лв. за червеното и 1, 20 лв. за бялото грозде, което ще се отрази и ракиджийниците, споделя Милен.

Източник: opoznaybulgaria