Пет странични ефекта на емигранството, за които никой не говори

10
41089

През последните 10 години живях в пет различни страни, разказва Манон де Хеус. Това беше невероятно приключение, което ме научи на много неща, разказа ми за живота, любовта, страха, за това, че образованието и самопомощта са най-важните неща в живота.

Да устроиш живота си далеч от дома, далеч от всичко, което си знаел и в каквото си вярвал – това е най-невероятното чувство, което можете да изпитате.

Вие, които сте отдавна зад граница, сигурно вече кимате в знак на съгласие. Сигурно ще кажете, че емигранството и пътешествията разширяват хоризонта, че сте станали по-открити. И само това има значение…

Но когато си идвате за малко по родните къщи, вие не обичате да говорите за емигранството като самота, отчужденост, панически пристъпи и чувство за вина. Емигрантската приказка не съществува. Ето 5 неща, които се случват с вас – с тези, които сте оставили родните гнезда и сте побягнали след мечтите си.

1. Близките ви ще бъдат опустошени.

Независимо от това колко често и ярко ще разкрасявате в разказите си новия си живот, те ще бъдат опустошени. Заминаването зад граница – това е доста егоистичен избор. Прекрасно е, че следвате мечтата си и че са ви стигнали духовните сили да започнете да живеете по мечтания начин (както ви се струва) така, както винаги сте искали. Но в същото време ще направите нещастни хората, които ви обичат.

Дори ако вашето невероятно семейство и вашите невероятни приятели са ви благословили, те все пак преживяват тежко раздялата. Защо не знаете, че е така ли? Защото те правят всичко възможно, за да скрият от вас тези чувства. Те не желаят да ви обременяват със съмнения и страхове. Не искат там, на новата земя да си задавате въпроса: “Какво правя изобщо тук?” Те само ви повтарят едно и също: “Ако ти си щастлив и ние сме!

Моите родители извършиха със себе си много работа. Първият път, когато реших да избягам от Лос Анджелис те изпаднаха в шок. Но тогава бях твърде заета със себе си, за да обръщам внимание на тяхната болка. Но в деня, когато ме изпращаха на летището, видях в очите им такава мъка, каквато никога не бях виждала преди. При последната ни раздяла на летището ги наблюдавах внимателно – видях фини, чупливи хора, които изглеждат с 10 г. по-възрастни.

Моето приключение е тяхното нещастие.

2. Ще се чувствате виновни. През цялото време.

Два месеца след като си тръгнах от Лос-Анджелис, най-добрият ми приятел получи страшната диагноза рак. Опитах се да бъда до него в телефонен режим. Пишех му мейли. Но дълбоко в себе си знаех, са не са му нужни думите ми, а приятелското ми рамо. Което го няма, защото аз си бих камшика.

Когато 80-годишната ми баба падна по стълбите и ми се обади от болницата, тя се чувстваше тъжна и самотна. “Кога ще ми дойдеш на гости, миличка?” – попита ме тя. Не знаех какво да отговоря…

За няколкото години, когато не бях у дома си, съм пропуснала сватбите на приятелите си, всичките им рождени дни. Появяването на децата им. Най-хубавите събития в живота на моите приятели. И всеки път ми се налагаше да се оправдавам, защото ме канеха на гости, а аз не можех да отида. Когато сте в другия край на света обикновено нямате време и пари, за да ходите на парти у старите си приятели. Но това е този социален избор, който сте направили сами!

Сватбата на приятеля може би не е толкова важно събитие, но как стои въпросът с 60-годишнината на татко? Ами с церемонията по дипломирането на по-малката сестра? Кое ще изберете? Едва ли ще имате време и пари да сте и на двете важни семейни събития.

Дори ако знаете, че животът си е ваш и се надявате близките да ви разберат, и те ви разбират, все едно ще се чувствате ужасен човек. С времето това минава. След доста години всъщност…

3. Ще се чувствате доста самотни.

На мен ми провървя. Почти винаги попадах в компанията на много забележителни хора. Никога не съм имала проблем със създаването на приятелства. Лесно намирам нови познати във всеки един град.

Въпреки това ми се е случвало да съм сама някъде и тогава се чувствах толкова самотна както никога преди да напусна родното гнездо.

Няма да забравя първата Коледа в странство. Празнувах ме със съседа по стая. И двамата се чувствахме така, сякаш сме без семейства, без род, без племе…На следващата година празнувах Рождество с едно чуждо семейство. Нещо ми подсказваше, че са ме поканили от жалостивост – само да не съм сама в тази празнична вечер.

За да се изградят отношения, основани на доверие, все едно с кого – е нужно време. Затова когато си стягате багажа за чужбина помнете: ще ви е необходимо много повече време, отколкото мислите, за да се сдобиете с нови истински приятели. А няколко години подред няма да има с кого да си споделяте спомените или да разказвате за вас и за това как се чувствате.

Това е като да ходиш в ново училище след като сте се преместили с вашите. Само че по-тежко, защото мама и тате не са до вас.

4. Никога няма да станете тукашен.

Животът в чужбина ще ви промени. Ще се откажете от много от старите си убеждения и вярвания, ще узнаете това, за което никога не сте се досещали и ще станете такива, каквито не сте били преди. Това са плюсовете, а сега – минусите.

Колкото и да се променяте, в дълбините на своята душа вие ще се чувствате отчуждени от хората и местата, където живеете. Това е сложно за обяснение, но ще има моменти, в които нетърпимо силно ще ви се иска да позвъните у дома.

Вие заминавате зад граница и да, не ви е написано на челото, че сте чужденец. Но вие сте израснали не в местното училище. Били сте възпитавани в друга култура. Така че да станете местен на 100% – това е почти невъзможно.

Ще намерите своя нов дом в новата държава и това ще запълни до известна степен празнотата във вас. Но винаги ще ви липсват корените и историята. Никога няма да бъдете „свой” на 100%, колкото и да се стараете.

Ето защо всички емигранти и номади, които съм срещала по света, си задават едни и същи екзистенциални въпроси. Кой съм аз? Към коя култура принадлежа? Къде е моят дом? Къде искам да остарея? На кои гробища искам да ме погребат? И кой…

Невъзможно е да се отговори на тези въпроси. Те извират отново и отново. Чувството за дом – това е, което губиш, когато напускаш Родината. За всичко това се плаща.

5. Ще загубите много скъпи приятели.

Приятелите ви най-вероятно никога не са мислили, че могат да ви загубят. Има хора, с които общувате от детската градина, или от училище. С някои сте обиколили Европа, макар да не сте от един и същи град. Но ако вие сте запътили като емигранти за чужбина, трябва да сте готови за загубите тези приятелства. Като цяло – разбира се – ще продължавате да общувате с тях по скайп, фейсбук и вайбър, но това едва ли вече може да се нарече дружба… Никой не е виновен за това. И едновременно с това е вина на всеки един от нас.

Старите приятели ще ви обвинят, че не сте дошли на сватбата им. Че сте забравили за рождения им ден. Ще ви обвинят, че не навестявате родителите си. А понякога вие сте ги помолили да ги наглеждат докато вие сте в странство…

Тази стара бойна дружба рано или късно ще свърши. Това е неизбежно. И това е животът. Никой не е казвал, че ще е леко. Загубвайки приятелите си, неизбежно ще загубите част от себе си и своята история.

Как мислите, струва ли си всичко това? Аз не съжалявам, че взех решение да замина и да живея номадски. Изобщо не съжалявам. Моята свобода си струваше това. Но аз ви подканвам да мислите преди да вземате толкова сериозни решения в живота си. Задавайте въпроси. Бъдете любознателни. Опитвайте се да научите опита на други емигранти. Мислете за това, което е важно е за вас.

Facebook коментар

Чуждоземец е изцяло независима медия. Ако сме ви харесали можете да ни подкрепите тук:
Благодарим Ви! 90 90 90 LOGO KUBRAT CHERNA1 >

10 КОМЕНТАРИ

  1. Този разказ го бях чела на Англиски!!! Браво добър е като оригинала!

  2. Все едно аз съм го писала…точно така е, всяка дума е истина. Само че, за разлика от автора, аз страшно съжалявам, че заминах.

  3. Емигрантството е тежка орисия, това е жертвата на едни за да оцелее част от семейството. Много е тежко наистина.

  4. Един приятел турчин веднъж ми каза “камъкът си тежи на мястото”. Може би е така. Завръщайте се бе хора, стига сте се подлъгвали по лъскавото и материалното. Реално нищо не печелите, просто обменяте едно нещо за друго. Дали си струва тази замяна?

  5. Много депресивна статия. И аз съм емигрант, ами не е съвсем така. Всеки си има своята съдба.

  6. Аз не съм съгласна с автора,вече 26 години съм емигрант и не съжалявам за това решение.

  7. Не съм съгласна с автора,аз съм 26 години емигрант и не съжалявам за решението което съм взела,може би зависи какво напускаш.

  8. Това е мнението и съдбата на емигрант/ка тръгнал да търси мечтите си и реализацията си от Лос Анджелис, а не е съдбата на Български емигрант емигрирал по принуда с цел да спаси семейството си и себе си от гладна смърт! От тука нататък нещата се обезсмислят и база за сравнение няма! Едно е да си емигрант щото те пернал хормона и друго е да си емигрант по принуда!

  9. Ивнане , много точно казано “по принуда”.
    Има огромна разлика.
    А и кой бяга от Л.А.?
    Да емигрира от Америка е Лом примерно и да я видя тогава ……

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР