Поздравления за българите зад граница! За девети път се самоорганизират, за да учат българчетата по света

0
1154

За деветата годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ) – вдъхновител за учителите зад граница
На 27 юли 2016 г. се откри деветата конференция на АБУЧ в Софийския университет „Кл. Охридски”, която продължи в Бачковския манастир „Успение Богородично” на 28 и 29 миналия месец. В продължение на три дни учители от български училища зад граница имахме възможност да обменим опит и добри практики и да разберем новостите в учебните стандарти и програми. Успяхме да видим изключително ценни лекции и презентации, благодарение на усилията на Асоциацията да събере на едно място учителите и институциите. Ролята, която АБУЧ играе в живота на българския учител зад граница е съществена. Трябва да се отбележи, че без първопроходците на нашата асоциация днес едва ли щяхме да можем да „будим“ така успешно българския дух в сърцата на нашите деца зад граница. Трудностите и перипетите, през които учредителите са минали в началото, за да бъдат забелязани от институциите в България, не са малко. Но не затова искам да ви говоря, а за хубавото, за постиженията. Факт, девет години по-късно ние, новите учители, имаме възможността да учредим училища зад граница, които да бъдат припознати от МОН и да бъдат вписани в официалния списък за българските съботно-неделни училища в чужбина. Ние вече съществуваме в живота на България, защото сме част от нея. Някой спомена на конференцията, че България е там, където има българи. А, ние ,учителите, играем съществена роля в тези „нови Българии“. Ние поддържаме живи нашия език, култура и идентичност.
Дължим благодарност на Управителния съвет на АБУЧ за чудесната организация на конференцията и сме дълбоко признателни за финансовата подкрепа на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, Средно и Западноевропейската митрополия, Бачковския манастир „Успение Богородично“. Важен бе приносът на Министерство на образованието и науката – съорганизатор на събитието и разбира се участието на вицепремиера, министър Меглена Кунева, която откри конференцията в София. Там присъстваха и зам.-министърът на външните работи, г-н Христо Ангеличин, г-н Георги Пирински – евродепутат и Почетен член на АБУЧ, председателят на Държавната агенция за българите в чужбина – г-н Борис Вангелов, г-жа Янка Такева – председател на Синдиката на българските учители. Особено важен бе фактът, че зам.-председателят на Комисията по образование в Народното събрание, г-н Михов, връчи подписите на народните представители в подкрепа на Петицията на АБУЧ, която искаме да внесем в Европарламента. Успехът на Петицията би дал възможност българчетата, обучавани в страните членки на ЕС, да имат право да държат една от задължителните матури на български език. Тя има и друго значение, а именно – издигането на авторитета на езика ни.
На 28 и 29 юли конференцията продължи в Бачковския манастир, където тя бе открита от вицепрезидента на Република България, г-жа Маргарита Попова, верен наш съмишленик.

13933346_1245180318825988_1508531790_n

13884448_1245180218825998_2100869691_n
Постигнатите резултати от АБУЧ дотук не са малко. Фактът, че българските институции участват така активно в нашите мероприятия показва вниманието и желанието им да подкрепят усилията ни и оценяват значението на делата ни за съхранението на България и всичко българско в чужбина.
Темата на Конференцията на АБУЧ бе „Обучението по България – приоритет на държавата и на българските училища в чужбина“. Прави впечатление самата тема – „Обучението по България“, а не обучението по български език. Това е така, защото в случая говорим за обучение не само по български език, а по бит, култура и обичаи. С преподаването на езика на учениците не можем да постигнем максимални резултати. Езикът сам по себе си е белег на нашата идентичност и съзнание, но без да се създаде/предаде и културата, то и езикът ще остане чужд за тях. Затова и говорим за „Обучение по България“. Фактът, че по въпроса се работи съвместно с държавните институции показва на какво ниво е отнесена темата. Това е една от заслугите на Асоциацията. За девет години съществуване тя успя да намери начин да обърне лицето на институциите в България към нас.
На конференцията се обсъждаше въпросът за създаване на адаптирани учебни програми, подходящи за деца, изучаващи български в чужбина. Едно от исканията на АБУЧ е в авторските колективи да бъдат включени и учители от българските училища в чужбина. Колегите ни имат вече подготвени материали с адаптирани уроци, които са създавали на базата на годините опит в училищата зад граница .
Преподавателите от ПУ „П. Хилендарски” изнесоха следните лекции: „Овладяване на българския език в условия на билингвизъм” – доц.д-р Румяна Танкова, „Междукултурната комуникативна компетентност – „сливане на хоризонти“ – д-р Фани Бойкова, „Иновации в управлението на българското училищно образование“ – проф.д-р Галин Цоков, „Нематериалното културно наследство като ресурс за съхранение и транслация на националната идентичност“ – доц.дкн Мария Шнитер,
А нашите колеги от училищата в чужбина предствиха темите: „Споделяне на добри практики от българските училища в чужбина: организиране на средновековен ден и други проекти“ – д-р Валентина Александрова от БУ към Посолството на България в Лондон, „Разработки на адаптирани учебни програми за гимназиален курс на училищата в чужбина“, „Методическо помагало по материала в раздели ‚Старогръцка‘, ‚Библия‘ и ‚Старобългарска литература‘ в помощ на преподавателите и учениците от българските училища в чужбина“ – Здравка Момчева от БУ към Посолството на България в Лондон,, „Освобождението на България отразено в българската народна поезия“ – Виолета Петрова от БУ „Джон Атанасов” в Чикаго.
Гост –лектор на конференцията бе Любов Миронова с нейния „Урок по добродетели“. Учителите имаха възможност да споделят и обменят добри практики и опит, както и да споделят впечатленията си от новите учебни програми и предвижданите промени.
Към момента има близо 300 български неделни училища зад граница. По официални данни 200 000 деца са регистрирани в чужбина. Неделните училища се посещават от около 20 000 ученици, което е едва 10%. За миналата година към 10 000 българчета са напуснали страната. Тук говорим само за официални данни. Реалната цифра не е ясна. Всички тези деца са изправени пред една реална опасност – заличаването на тяхната идентичност. Асимилацията се случва с бързи и необратими темпове. Единствено връзката между училището зад граница и семейството биха могли да противостоят на този процес, на който, като че ли не се обръща достатъчно внимание както от институциите в България, така и от самите семейства.
13900714_1245180285492658_1659828117_nПолитиката, която АБУЧ води за сближаване с българските институции е жизнено важна в случая. Постигнатото дотук, пак казвам, не е малко, но тепърва предстои създаването на адаптирани учебни програми и учебници, спомагащи създаването на една успешно водена политика за обучението на българчетата в чужбина.
Аз съм дълбоко убедена в успеха на Асоциацията, защото присъствах на семинара и мога с ръка на сърцето да кажа, че той успя да ме мотивира още по-силно и да ме зареди с енергия, с която да преследвам поставените задачи. Чувството, което всички изпитахме през тези три вълшебни дни беше неописуемо. Да имаш възможност да обмениш знания и опит с хора, с които чувстваш, че си от „една кръвна група“, че имате еднакви цели е прекрасно и всички ние очакваме с нетърпение да се срещнем отново на десетгодишнината от основаването на Асоциацията догодина.

Информацията изпрати за Чуждоземец Nina Borisova основател на Българско неделно училище “Свети Иван Рилски” Кеймбридж, Великобритания

Facebook коментар

Чуждоземец е изцяло независима медия. Ако сме ви харесали можете да ни подкрепите тук:
Благодарим Ви! 90 90 90 LOGO KUBRAT CHERNA1 >

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР