Пропиляната младост – най-страшното нещо в човешкия живот

0
421

Какво е да си млад човек в България? Няма еднозначен отговор. И все пак една картина на моите млади съвременници се изрисува в момента, в който се замисля по въпроса. Още от училище сме свикнали да слушаме изказвания от рода “няма работа”, “няма пари”, “няма какво да се прави”, “криза” и т.н. Ден след ден, година след година повтаряне на тези фрази. И младия човек (още дете) ги възприема като реалност, като факт. И така, избутваме училището. Някак си безидейно. Без ясна насока за бъдещето. Някой намират работа. Млади и зелени, с не лош старт, “пипнали” работа в подходящ период от живота си. Други са мечтали или поне желали да се развиват в конкретна сфера, имат интерес към нещо, записват се и продължават в Университет. Но най-голямата част от младите хора са безидейни. Част от тях не прави буквално нищо – стоят си вкъщи, купончета, събирания. Други се записват в университет не защото нещо конкретно толкова много им се учи, а поради някакво чувство за задължение. Задължение да избутат още 4,5,6 години от живота си поради липсата на идея какво точно да правят. Да минава времето както се вика. И това се и случва. Времето минава. Правил-струвал, докарал го до 27 години, без и един ден работа, с някаква диплома, с която се оказва, че също не може да си намери работа. Примерно защото 200 човека със специалност “икономика” се борили за някакви си новооткрити 2-3 работни места. Какво да прави завалията, търси работа извън специалността. Не. Търси работа без специалност. Я се хване охрана, я се хване сервитьор за някоя годинка с надеждата да изкочи нещо по специалността му. И от няма нищо вече този човек празнува 30тия си рожден ден. Обикновено при тези събития в живота на човек, когато закръгли годините си, се опитва да си даде някаква равносметка. Какво направих? Какво не направих? Какво правя? Какво смятам да правя? И идва едно прозрение у човек, че за да подобри живота си трябва да направи някаква промяна. И на първо място изниква въпроса за чужбината. Казва си, “Е, на 30 годни не съм все още изпята песен, нека опитам!”. Това е неговото прозрение. Това е гласа на сърцето, душата, разумността. И следва четене по интернет, говорене с чужди агенции за работа. От там нататък най-честите случаи се разиграват по следните начини.

Не стига, че до сега в България не му е вървяло особено, а клетия почти го обезкуражили в интернет, че видиш ли толкова е трудно в чужбина, толкова бачкане се иска, никакви купони, никакви контакти, абе общо взето кошмар. Решава да сподели намерението си със семейството си, с приятели. И те го довършили. Език перфектно не знаеш! Не си работил, не си се гледал, за каква чужбина си ти!?
За колко кратко приключи блика на надежда у този човек. И живота му нататък е ясен. Още по-тъжен, още по-разочарован и безидеен. И още по-болезнено ще течат годините от тук нататък.

Негов набор, по същото време, достигнал до подобни изводи, че в България куца положението. Без много да му мисли, съобщил не намерение, а вече решение, което е взел – заминавам да работя в чужбина, в Германия! Попаднал и звънял на няколко обяви, публикувани на български език. Куража му накарал съдбата да му се усмихне. Намерил набързо други братя българи, предложили му обикновена монтьорска работа в голям завод, сглобявчик. Делил месечния наем и сметки с други сънародници в апартамент-общежитие, накрая на месеца успял да задели 1000 евро. И се почувствал прероден. След време бил кратък и ироничен – “Толкова сложно ли беше?”

Но има и трети случай. Случай, при който разума е в центъра на всичко. Трети младеж, още докато учил в университета, си давал някаква сметка, че един ден съдбата му може да не е свързана с България. Той все още имал някакво свободно време, но не го пропилял. Записал се и изкарал всички нива по английски език. Провеждал разговори с българи в чужбина, изчел всичко възможно в интернет, уведомил семейство и приятели. Но той бил аргументиран – “Майко, татко, за моето бъдеще, и ако един ден имам семейство, аз трябва да замина!”. И отсреща получил единствено благословия и добри пожелания. Завършил си университета, като неотдавна влязъл в контакт с компания за недвижими имоти в Англия, в която било бонус да се знае чужд език – в случая български. Отишъл на интервю, харесали човека и го одобрили. Работа в офис, 5 дена в седмицата, човека доволен и щастлив.

Вие, дами и господа, от кои искате да бъдете? От кои искате Вашите деца да бъдат? Няма ли веднъж завинаги да разберете, че днешната епоха е по-различна. Днес човек трябва да пътува, да рискува, да излиза извън националната граница, търсейки своята добра съдба. Спрете да вредите на хората, които искат да имат добро бъдеще за себе си и семействата си. Кураж се иска, хора. И не игнорирайте собствената си преценка. Не позволявайте да заспивате всяка вечер с мисълта “Как ли щеше да е ако …”. Света е отворен, и далеч не са само лошите неща навън. Защото най-голямата оценка за добре свършена работа е когато детето Ви Ви помоли да му купите нова играчка и вие с радост изпълвате неговата молба. А не с думите “няма пари, тате”. Детето ще го боли. Но Вас, още повече. И защо? Заради пустите хорски приказки, че “в България е най-хубаво”?

Статията изпрати за Чуждоземец Георги Николов, Чикаго

 

Facebook коментар

Чуждоземец е изцяло независима медия. Ако сме ви харесали можете да ни подкрепите тук:
Благодарим Ви! 90 90 90 LOGO KUBRAT CHERNA1 >

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР