След като обиколих света обикнах България

0
233
Как обикнах България и българите?
Напоследък ми попадат разни статии и твърдения от сорта – “България много хубава, ама видиш ли манталитета ни не става и хората за нищо не стават и нищо не върви”. Еми вярно е, ужасен ни е манталитета, що за хора ще седят и ще опяват това до безкрайност и просто ще вдигнат ръце от всичко и ще се спасяват по чужбината и от там ще продължат с оправданието – ами то в България не си е работа.
Добре де, аз не съм човекът, който ще държи сметка кой, къде скитосва, защото и аз не съм си седнала на д-то още никъде. Общо взето смятам, че е важно да излезем от България, особено младите хора, важно е също рано или късно да се върнем.
Трябва да излезем, защото въпреки, че нашето поколение социализмът, закачи само в ранна детска възраст, това не попречи да сърбаме попарата на пост-социалистическият манталитет и нагласи. Може би най-тежко, това се отрази на поколението на моите родители, живели, като че в две различни Българии, но ние израснахме сред разпадаща се структура, развалини от остарели принципи, тотална безпреспективност и несигурност, крах на морални и семейни ценности. Важно е да излезем, за да видим различни гледни точки, какво този режим ни е взел и какво ни е дал. Важно е да излезем, за да осъзнаем, че изобщо не е толкова лошо в България, страна като страна със своите плюсове и минуси.
Проблемът ни е, че се делим на две (че и на повече) – едните дето се изживяват, като мъченици, тип – “Аз пък ще стоя в Бълагария и ще блъскам тука, защото без нас няма да стане.” и съответно хвърлят негативизъм върху тези дето не са в България, обвинявайки ги за дезертьори. И другите, дето са напуснали България и са си устроили живота другаде, тип “Ми да България ми липсва, ма няма какво да правя, там нищо не върви”. Разбира се има и онзи тип – “Ще отида да бачкам, като вол в чужбината и ще се връщам чат пат да си харча кинтите тука.”, и се любимите са ми тези, които живеят в чужбина и се оплакват от хората там – “Тия немци са егати дърветата, французите – лицемери, испанците – мързеливи, поляци и руснаци – пияници, американци – нямам думи” и тн., какви ли не епитети не съм чувала, няма угодия.
Типове много, изразяващи все една и съща пагубна нагласа – разделение. Просто сякаш не можем да осъзнаем мястото си в света, като част от него, да осъзнаем, че сме свободни да излизаме и да се връщаме. Да опознаваме различни култури и манталитети и да се учим едни от други. Да видим какво работи и какво не, да съберем идеи, да престанем да отиваме в крайностите на фанатичния патриотизъм, до тоталното отричане. В крайна сметка границите са само в умът ни, да ние сме Българи, но сме и граждани на света и имаме нашето място в него и сме ценни такива каквито сме, а не такива каквито се опитваме да бъдем.
А какви сме? Тарикати на дребно, завистливи, нацупени и вечно оплакващи се? Е случва ни се, но сме брилянтни умове, можем да разберем нещата в дълбочина, намираме креативни решения по всякакви поводи 🙂. Дългите години робство и политически издевателства са ни направили недоверчиви скептици, но това е ценно качество в момента, трудно е да бъдем излъгани и манипулирани с евтини номера. Повярвайте ми, по-голямата част от Европа дори няма да “подушат салама, преди да го изядат”, смисъл връзват се на всякакви глупости. Най – важното, Българинът има сърце, не сме забравили да чувстваме, все още не сме се превърнали в автоматизирани роботи, каквито тенденции съм виждала тук там, нито пък сме другата крайност, като типичните източни страни – нулева логика, но интуиция и чувства колкото щеш. Имаме щастието да сме постигнали някакъв баланс между разум и сърце, между запад и изток, между иновативаност и традиции. Може би просто да оставим комплекса “Аз съм българче, аз не съм българче”, недоволството и страха настрана, просто да почувстваме силата си като индивиди, като държава и като част от света, да разширим хоризонтите си и да донесем новото в хармония със старото, ще бъде чудно или чудо.

Преди да изляза от страната ни, изобщо не я харесвах, можех да видя само лошите страни, след три години скиторничене по света я видях по съвсем различен начин, направо се влюбих в България, не просто защото ми е родна страна, успях да видя колко ценни качества сме успели да съхраним и колко трудно се намират в други народи.
Честно казано, никога не съм била голям патриот, нито съм могла да почуствам що е то да си Българин точно, още ми е малко Х това понятие, по-скоро винаги съм се чувствала, като паднала от небето и тотално неадекватно, но вече мога да кажа – “Да аз съм българка и да ние сме част от света и сме много яки негодници.”
Пожелавам си за рожденият ми ден, най-после да започнем да се обединяваме, вместо да се делим.
фотография и текст: Лидия Иванова
и понеже все някой, ще ми се сопне за правописа, което си е правилно за подобна тематика, да се извиня предварително, имам някаква си дислексия и дори автоматичните коректори не помагат по някога.

 Българи в чужбина, изпращайте ни вашата история, като натиснете тук.

Ако желаете можете да я публикувайте сами в Твоят Чуждоземец -> your.chujdozemec.com , където можете да качите също снимка или видео от страната в която сте.

При въпроси пишете на електронната ни поща chujdozemec@yahoo.com

Facebook коментар

Чуждоземец е изцяло независима медия. Ако сме ви харесали можете да ни подкрепите тук:
Благодарим Ви! 90 90 90 LOGO KUBRAT CHERNA1 >

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР