Джордж Оруел – 1984 е днес. . .

0
107

Оруел описва в романа си едно бъдещо общество от хора, които водят безсмислен, роботизиран живот и биван контролирани. Ясно се вижда аналогът с представите на Хъксли.

Хората живеят в постоянен страх, защото непрекъснато се води война. Светът е разделен на три супердържави: Океания, Евразия и Изтазия, които воюват помежду си. Войната обаче е задкулисна, скалъпена история, тя служи само като параван за супердържавите, за да могат да следят и контролират изцяло народа. Постоянният страх, който владее хората, трови всякакви човешки отношения, като се започне от семейството.

Главният герой на име Уинстън Смит се опитва да се освободи от ужасната тирания, за да може да се почувства по-независим. Единственият начин да постигне целта си го кара да основе заедно с млада жена, която става негова тайна любовница, нелегална партия. Партията има за цел да се бори срещу ,,Големия брат“ и се нарича просто Братство. Те се обръщат към един другар от Партядрото, който се представя за агент на Братството. Двамата получават от него легендарната забранена книга на опозицията. Джордж Оруел използва около четирийсет страници, за да представи съдържанието на въпросната книга.

Това е същността на романа ,,1984″, защото Оруел разкрива – от гледна точка на опозицията – плановете на олигархията (,,Власт на малцина“; форма на управление, при която властта е съсредоточена в ръцете на малка група от елита на обществото). С това Оруел доказва, че има богата информация относно плановете на илюминатите, която оповестява пред обществеността под формата на литературно произведение. Заглавието на фиктивната опозиционната книга е ,,Теория и практика на олигархичния колективизъм“.

Оруел не оставя място за съмнение, че съществуването на богатия елит се дължи на инстинктивния стремеж към власт и той се характеризира с непрекъснатото си желание все повече да концентрира с непрекъснатото си желание все повече да концентрира и разпространява влиянието си. В историческата част на книгата Оруел пише: ,,В сравнение с днешните стандарти дори католическата църква от Средновековието се отличава с търпимост. Една от причините е, че в миналото нито едно правителство не е било в състояние да държи под постоянно наблюдение всичките си граждани.“

С развитието на техниката става възможно хората постоянно да са поставени под наблюдение. Условие за това е пълното елиминиране на средната класа, което според планираните икономически и военни действия достига кулминационната си точка с премахването на частната собственост.

В романа на Оруел обществото в Океания, Евразия и Изтазия се състои от две класи – класата на контролиращите и класата на контролираните: ,,След това идват безмълвните маси, които обикновено наричаме ,,проли“ – те вероятно представляват осемдесет и пет на сто от населението… Пролетариатът не представлява никаква опасност. Оставен сам на себе си, той ще продължи от поколение на поколение и от век на век да се труди, да се плоди и да умира не само без никакво желание за бунт, но и без възможността да осъзнае, че светът би могъл да бъде друг.“

Контролираната класа се състои от Партпериферията и Партядрото, съответно Партядрото представлява елитарната прослойка на посветените (тайно общество). Тя стои начело на диктатурата, докато Партпериферията изпълнява ролята на нейна маша. От раждането, та чак до смъртта си всички членове биват надзиравани, а нарушаването на партийните закони води до арестуване и смъртна присъда, която се изпълнява от колегите. Това се отнася най-вече за Партядрото, което много силно напомня на правилата на реално съществуващите тайни общества, както и предполагаемият брой членове: ,,След Големия брат идва Партядрото, в което членуват не повече от шест милиона души, или под два процента от населението на Океания.“

Властниците планират всеобща механизация и индустриализация, за да надзирават хората и в крайна сметка да отстранят средното съсловие и да наложат пълен контрол. Но все по-развиващите се технологии, с всички откриващи се възможности, крият и опасност: ,,Въпреки това опасностите, породени от машините, остават налице. От момента, когато се появи първата машина, за всички мислещи хора стана ясно, че необходимостта от робския човешки труд, и следователно до голяма степен от неравенството между хората , ще изчезне… Също така беше ясно обаче, че всеобщото увеличаване на благата заплашва със смърт – в известен смисъл дори вече беше смърт за йерархическото общество.“

Решението е следното: ,,Проблемът беше как да се въртят колелата на промишлеността, без да се увеличава реалното богатство на света. Трябваше да се произвеждат стоки, но не биваше те да се разпределят. На практика единственият начин да се постигне това бе чрез непрестанна война. Основната цел на войната е унищожаването не непременно на човешки живот, а на продуктите на човешкия труд… Същевременно съзнанието за състояние на война и оттук на опасност обуславя съсредоточаването на цялата власт в ръцете на малобройна каста, което изглежда неизбежно, естествено условие за оцеляване.“

Въпросната малка прослойка е вътрешното ядро на Партядрото, така наречените надзиратели. Но самите те също не стоят на върха на пирамидата. Истинските господари са тези, които символично наблюдават с всевиждащо око от триъгълника на върха на пирамидата върху еднодоларовата банкнота. Банкнотата е в обращение от 1932г. В същата година Джордж Оруел издава своя роман.

Може да сме смята, че той казва следното: ,,На върха на пирамидата е Големия брат. Големия брат е непогрешим и всемогъщ. Смята се, че всеки успех, всяко постижение, всяка победа, всяко научно откритие, всички знания, всичката мъдрост, всичкото щастие, всичката добродетел са постигнати единствено под неговото ръководство и са вдъхновени от него. Никой никога не е виждал Големия брат..“ / illuminatibg

 

Facebook коментар

Чуждоземец е изцяло независима медия. Ако сме ви харесали можете да ни подкрепите тук:
Благодарим Ви! 90 90 90 LOGO KUBRAT CHERNA1 >

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР