Разузнавач: Опитват се да превърнат Черно море в арена на бъдещи конфликти

0
126

Автор: Горан Симеонов,
Председател на Асоциацията на разузнавачите от запаса

Според всички сериозни политически коментатори срещата във Варшава на страните – членове на НАТО, без съмнение ще отбележи нов етап в развитието на Атлантическия съюз. Всички без изключение са на мнение, че на нея ще бъде направен сериозен опит да се узаконят новите тенденции в развитието на съюза и по-специално намеренията за силно нарастване на военните задължения на източноевропейските партньори и окончателното им утвърждаване като прифронтови, или по-точно фронтови държави, с Руската федерация.

Официално прокламираната цел е засилване боевата готовност на новите държави – членки на НАТО, а именно прибалтийските държави, като Полша и Румъния с новоразположените си системи за ПРО, а не след дълго и Украйна, ще са гарант за успешно изпълнение на „мироопазващите задачи” на Алианса и сдържане на трупащата военна мощ и все по-агресивна Русия. Вече не само никой не вярва, но и не говори за евентуалните заплахи от Иран! Същевременно с включването от юг на България, Турция и евентуално Грузия и Азърбайджан, военният пръстен около Русия ще може да се счита за сключен и Европа напълно защитена.

Всичко това, както казват англичаните, е твърде хубаво, за да бъде истина, затова и не е необходимо да слагаме кавичките. Защото и за най-несведущите е ясно, че новата доктрина на НАТО е нападателна, че системата за ПРО – също, че в този регион на света се натрупва огромна военна мощ и че именно заплахите за мирното бъдеще на Европа ще бъдат реалните перспективи за европейските народи.

С една дума съвсем определено и целенасочено чрез новата Доктрина сеподготвят условията за милитарпизация на региона и за нови военни провокации по границите на Руската федерация, преди всичко в Украйна, Молдова и Приднестровието и Грузия, с една цел – дестабилизация и евентуална бъдеща дезинтеграция на Руската федерация.

Като отчитаме и изключително сериозната криза в двустранните отношения между Турция и Русия можем отговорно да предвидим, че в крайна сметка това ще превърне Черно море в море на нестабилност и арена на бъдещи конфликти.Единствените печеливши от този нов кръг на въоръжаването ще бъдат военнопромишленият комплекс на САЩ и някои от западноевропейските производители на оръжие.

Къде в така описаната нова стратегия на НАТО стои България?

Очевидно при досегашната „Йес”-политика на българското правителство едва ли някой от партньорите очаква категорична позиция в защита на специфичния ни национален интерес. И докато досега ставаше дума преди всичко за въпроси, свързани със „съвместни бази” на наша територия, или за участието ни в задграничните контингенти на НАТО и в периодични учения, сега става въпрос за съвсем друго.

Вече от България се изискват много сериозни финансови разходи за ново въоръжение, за нови смесени военни контингенти в непосредствена близост до „горещите точки” и най-вече за новата обща флотилия на Турция, Румъния, България и евентуално Украйна в Черно море, все мерки, насочени срещу Руската федерация. С една дума, както мъдро забеляза премиерът Бойко Борисов – за опит да ни вкарат във война срещу Русия.

След последната сага с черноморската флотилия стана ясно едно, чепремиерът научава за поетите ангажименти в НАТО от своите министри „пост фактум”, т.е. само тогава, когато има изтичане на информация в пресата. В другите случаи, обикновено нещата са „канализирани” и решенията се оказват вече взети в Брюксел и Вашингтон! Впоследствие се налага, в съвсем непринуден тон” г-н премиерът бащински да гълчи ту външния министър, ту военния, а те да се оправдават с приоритетите и върховенството на решенията на НАТО.

За съжаление, новосъздадената обстановка както в Алианса, така и в региона на Черно море, задължително изискват правителството да се обърне към реалностите, а именно да се простим с илюзиите, че България ще остане остров на стабилност, че някой ще ни позволи, камо ли да помогне, страната ни да реализира икономически и социален възход!

Жестоката действителност е, че ние днес, като държава не разполагаме нито с икономическия, нито с финансовия, нито с технологическия ресурс, за да се противопоставим на всяка инвазия. Но същевременно нека веднага да отбележим, чевъпреки широко проповядвания национален нихилизъм, България разполага и с определени, макар и скромни, възможности за противодействие.

В международен план това може да бъде умело и професионално водена външна политика на страната, в която да бъде намерен добър баланс на съюзническия и национален интереси. Това би означавало придържането към основните принципи на договорите с НАТО и ЕС, като същевременно, в съответствие с националния ни интерес се обявим както срещу икономическите санкции към Русия и за самостоятелност в двустранните икономически отношения с Русия, така най-вече занедопускане, под каквато и да е форма, на по-нататъшна милитаризиация и разширяване на присъствието в Черноморския регион.

Това налага на предстоящата сесия на НАТО България да положи всички усилия, за да неутрализира сегашните желания на световните и регионални играчи за дестабилизация на нашия регион и нашата държава. Никога не е късно, използвайки своето членство в НАТО, геостратегическото си разположение и традиционно добрите си връзки с Русия, България да работи успешно, за да се превърнем в незаобиколим партньор в проектите за мирното бъдещето на Балканския регион. В тази връзка не можем да не отбележим пълната пасивност, да не кажем безпомощност и липса на всякаква идея и инициативност в дипломатическата сфера не само в Европа, но и на Балканите, да не говорим в геостратегически план. Пас!

Без съмнение сегашната действителност около нас изисква неотложни и категорични решения, които българската политическа класа трябва ясно да назове. А това означава държавата в лицето на изпълнителната и парламентарна власт да си застане на мястото, като се обърне към реалния дневен ред на обществото. Да бъдат изготвени спешно Национална доктрина и адекватни външно и вътрешно-политически решения за бъдещите ни отношения с Атлантическия алианс, като за тези намерения бъде заявено още на сесията във Варшава.

Положението вече е такова, че не може тези жизненоважни за оцеляването на българската държава проблеми да потъват в „бермудския триъгълник” – президент, министър-председател и външен или военен министър и в очакване напоредните инструкции от „големите началници” в Брюксел и Вашингтон.Същевременно тези задачи не трябва повече да се превръщат нито в запазено поле за прословутата „вродена интуиция” на министър-председателя, нито в „опитно поле” за отделни обществени организации и чуждестранни НПО-та и фондации, или за поредицата чужди специалисти и доброжелатели, неслизащи от тв екрана.

Днес българското общество очаква именно такава политика от своя елит, която да му осигури гаранции за възстновяване на държавността, социалния просперитет и запазването на българската държава и нация. Самообществената дискусия за такава националноотговорна и социална политика би трябвало да получи широката подкрепа на българския избирател и в известна степен би обезмислила провежданите в момента „конкурси” за личността на бъдещия Президент. Нацията очаква конкретна политика, конкретни решения и което е най-важното – конкретни дела в защита на българската държава!

Завършвайки своя анализ, макар и бегло, защото не това е нашата тема, ще трябва да се докоснем до случващото се въвВеликобритания и проведения референдум, най-малкото защото връзките между ЕС и НАТО са безспорни. Независимо, че е рано за оценки, а още по-рано за окончателни прогнозиможе да се очертаят някои безспорни истини:

– Европейският съюз не може повече да остане в този си вид. Прекалената бюрократизация и липса на ефективност на неговото управление и функциониране и най-вече липсата на ясна визия за неговото бъдеще ще пораждат и занапред подобни трусове. Гаранция за това са и продължаващото разделение на „Европа на две скорости” и двойните стандарти в общността. Защото както английското, така и европейското общество вече са окончателно разделени и поляризирани, като за една сериозна част от него ЕС не е единственото бъдеще и трябва обезателно да бъде потърсена алтернатива.

– В конкретен план, Великобритания е само началото, и то какво начало?! Очакваното напускане на Великобритания без съмнение ще намали икономическата сила и значение на ЕС в световен план и съвсем опредено ще създаде широк кръг от организационни проблеми, вкл. финанасови, митнически, юридически и миграционни и т.н. за Европейската администрация. Явно се очертава много дълъг и тежък преговорен процес. Освен това тепърва ще очакваме решението на Шотландия и Северна Ирландия. На път са Холандия и Каталуния. Никой не може да предскаже какво ще става във Франция, т.е. засега процесът продължава и никой не се наема да каже докога. За нас в България интерес би представлявала евентуална ситуация, в която при подобен резултат в референдум за НАТО, загубилите битката биха си подали оставката?!

– Същевременно не можем да не отбележим и пълното стъписване, настъпило у Европейските ръководители, чиито реакции варират от „пълна категоричност за недопускане на никакви компромиси и привилегии” по отношение на Великобритания и запазване на статуквото, до открито признание за слабости и даже критика към сегашното състояние на ЕС и призиви за реформи и усъвършенстване.

– Що се отнася до въпроса за сигурността и бъдещето на НАТО, то всички държавни ръководители, които взеха отношение, бяха категорични, че Великобритания ще остане един от стълбовете на Североатлантическия съюз и тук не трябва и не се очакват каквито и да било промени. За мен по-интересна би била ситуация, при която Шотландия и Северна Ирландия кандидатстват за членство в Алианса! Разбира се най-съществен си остава въпросът за отношението към Русия, но тук е трудно да бъдем оптимисти за България.

Тази тема тепърва ще се развива, ще заема все по-обширно място в европейския обществен дебат и в европейската политика. Освен това изрично подчертавам, че тя ще бъде основната тема и на нашето близко съвремие. Тъй като от една страна нейното развитие и най-вече практическите резултати от приложението й ще окажат много съществено, определящо влияние върху бъдещето не само на Европа и прилежащите й региони, но и в световния цивилизационен процес.

Защото в крайна сметка става въпрос за бъдещето устройство на света – или ще имаме глобализация, основана на досегашните неолиберални англосаксонски ценности и принципи, с една държава – хегемон, управляваща и налагаща своята воля на света, или бъдещето на чсвечеството ще се ориентира към постепенното създаване на свят от равноправни национални, социалноориентирани държави, свободни да се развиват самостоятелно или в големи регионални общности.

Както посочих и по-горе „твърде хубаво, за да бъде истина”! Защо сега вече на ход са международният финансов капитал, световният военнопромишлен комплекс (все още разделен по нации) и всички онези международни институции – Световната банка, Международния валутен фонд, Европейската банка и другите подобни институции, които всъщност са елементите, действащият механизъм на досега осъществявания модел на глобализацията, така наречения Световен ред.

Там понастоящем се градят плановете за колкото се може по-бързо неутрализиране ефекта и последствията от „Брекзит”.

източник: epicenter.bg

Facebook коментар

Чуждоземец е изцяло независима медия. Ако сме ви харесали можете да ни подкрепите тук:
Благодарим Ви! 90 90 90 LOGO KUBRAT CHERNA1 >

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР