Бабата и дядото, които ходят хванати за ръка

0
1438

Вижте бабата и дядото, дето ходят хванати за ръка!“, “Това се казва истинска любов” …  и поздравът от познати и непознати: “Здравейте, как сте?” – всичко това съпътства техните ежедневни разходки в Крайдунавския парк на Видин.

Без все още да ви ги представя, всички вече се досещате с кого ще е днешната ни среща. С Бабата и Дядото, които виждаме всеки ден да се разхождат в градската градина, хванати за ръце.

Срещнах ги на слънчевата пейка на площада. Те обичат да сядат на нея преди да продължат разходката си към Дунава. Тя лекичко присяда, той я подкрепя, а после заедно се припичат на слънчицето. Седят и си говорят тихичко или мълчат заедно. Докато ги гледам се сетих , че когато хората се обичат, си говорят тихо, понякога почти шепнат, сърцата им са близо едно до друго и се разбират без думи…толкова много са преживяли.

Тя е Мара Стоянова Йолова, той- Йоло Данов Йолов, заедно са от 65 години. И двамата са родени и израснали в с. Раковица. Като семейство, за първи път се срещат на театралната сцената, където, като млади любители- актьори, участват в представление в ролите на съпруг и съпруга.

Снимка“И после наистина се оженихме… Той е 5 години по-голям от мен, завършихме училище в Раковица, после го чаках да отслужи войник. А той беше един хубав, хубав… и се харесахме, и се оженихме” – така започна разказа си баба Мара.

Попитах ги, кое е най-важното, за да съществува семейството? И двамата ми отговориха в глас, сякаш се бяха наговорили:

“Взаимното уважение!”

Дядо Йоло догодина, на 13 декември, ще навърши 90 години, “ако съм жив и здрав”, а баба Мара на 19 октомври е навършила 84 години.

“Заедно сме от 65 години. Едната дъщеря ни е лекарка, другата- учителка.” Имат внук и правнук. И двамата са работели в областта на търговията, тя като счетоводител в Обществено хранене, той- началник на отдел във Винпром, следва работа в тогавашната “Търговия на едро” в склад за  ел. материали във Видин.

Знаете ли колко много ви се възхищават хората?

“Знаем, дъщерята ни каза, че са ни снимали и пуснали в интернет. Сега ни видя едно момиче и ни казва: “Здравейте бабо, дядо! Как сте?” Ама не мога да ходя, това ми е болката. 6 месеца лекувам крак и сега едвам го движа, добре ,че е той”– разказва баба Мара, а дядо Йоло уточнява:

Снимка“Държа я за ръка, защото не може да ходи, аз пак пристъпвам, но ако падна, ще паднем и двамата!”

За младите си говорим:

“Много им е трудно сега на тях, лошо е за тях, горките, защото нямат работа, до 28 – 29 години са без работа. А ние сме работили, но сега пък пенсиите не стигат за нищо. Едвам- за лекарства. Той е на 90 години, взима 221 лева, с 43 години трудов стаж, аз- с 36 години, толкова стаж, и такава малка пенсия, аз съм с 223 лв.”

“Щастливи сме ,че видяхме правнучето, на 5 месеца е, дойде ни на гости, няма да се плаши от нас, само дето ме е страх да го държа- да не го изпусна. Внучката ни от 8 години живее в Брюксел, там се ожени. Дано скоро си имат детенце, като ми се обади й викам: “Хайде Емче, баба, докато сме живи да видим и от тебе детенце, да ни зарадваш”. Тя се смее. Много добро момчето, то си е от Брюксел. Сега с тия атентати много ни е страх… Дъщеря ми се притеснява, горката… Тези терористи, как може така…”

СнимкаНакъде върви светът?

“Много от селата ще се закрият и след години може и България да изчезне. Останали сме предимно стари хора, младите се изселиха…” – казва дядо Йоло.

Баба Мара и дядо Йоло бяха героите на днешната ни история, история за един съвместен живот от 65 години, за много труд през активната им възраст, за много щастие,  донесено от двете им дъщери. Една история за живота, в който най-важни са семейството, взаимното уважение и децата.

Поговорихме си, после тя стана лекичко, той я хвана за ръка и продължиха към парка. Поглеждам след тях със страх да не ги изпусна, да не се окажат илюзия, сякаш гледам герои от филм, от приказна история…

Източник: bnr

Facebook коментар

Чуждоземец е изцяло независима медия. Ако сме ви харесали можете да ни подкрепите тук:
Благодарим Ви! 90 90 90 LOGO KUBRAT CHERNA1 >

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР