Разговор с Бог

-Влез – каза Бог. Разбрах, че искаш да говориш с мен.

-Ако имаш време – отвърнах.

Бог се усмихна и ми рече:

-Моето време е Вечността, стига ми за всичко. Какво искаш да знаеш?

-Какво най-много те удивлява у хората?

Бог отговорил:

• че толкова бързо им дотяга детството. Бързат да пораснат, а след това мечтаят отново да бъдат деца;
• че жертват здравето си, за да спечелят пари, а после ги харчат, за да го оправят;
• че се взират със страх в бъдещето, а забравят за настоящето. Така не живеят нито в бъдещето, нито в настоящето;
• че живеят сякаш никога няма да умрат, а умират сякаш никога не са живели;

Бог взе ръцете ми в своите. Помълчахме малко, а после аз попитах:

-Кои са уроците, които ти, като родител , би искал да предадеш на своите деца?

Бог се усмихна и отвърна:

• че не е важно какво имат в живота си, а кого имат в живота си;
• че не могат да накарат никога на този свят да ги обича. Могат само да се оставят да бъдат обичани;
• че няма нужда да се сравняват с другите. Всеки ще бъде съден според делата си, а не според греховете на останалите;
• че богат не е онзи, който има най-много, а който се нуждае от най-малко;
• че само за секунди можем да нараним дълбоко някого, когото обичаме, а ще са ни нужни години, за да го излекуваме;
• че трябва да се научат да прощават, като го правят често;
• че има хора, които ги обичат с цялото си сърце, но не знаят как да изразят чувствата си;
• че парите могат да купят всичко освен щастие;
• че двама души могат да гледат едно и също нещо и да го виждат по съвсем различен начин;
• че добрият приятел е онзи, който знае всичко за теб и въпреки това те обича;
• че по-важно от това да получиш прошка от другите, е да можеш да простиш сам на себе си;

Поседях така, радвайки се на момента. Благодарих Му за отделеното време, за всичко, което е направил за мен и семейството ми, а той отговори:

-На твое разположение съм. Трябва само да ме попиташ, а аз ще ти отговоря.

Източник: Скритият Дар, Джериес Авад