Русенка видя на бул.Липник случка, разказът за която ще разтърси цяла България!

Русенка реши да ни сподели история на доброто и така да ни вдъхне надежда, информира тази сутрин Dunavmost.bg. Публикуваме съобщението ѝ без редакторска намеса:

“Здравейте ! Пише ви Владислава Стойменова Изключително Ви харесвам и вярвам, че сте посланици на обективната журналистика и затова реших да Ви пиша, макар и в този късен час. Аз вярвам, че доброто е по-силно от злото и че добрините, на който ставаме свидетели трябва да имат гласност, за да повярва отчаяното ни общество, че все още има надежда.

Нека Ви представя (за мен лично уникалната) случка, на която бях свидетелка. Вървя си смело по бул. “Липник” посока “Булстрад Арена”. На светофара на кръстовището между “Кауфланд”, “Практикер” и “Ялта” забелязвам как малко момиченце се откъсна от майка си (по незнайни за мен причини) и побягва през булеварда към отсрещната страна (към Практикер). За по-малко от 10 секунди настъпи ужасна паника във всички, който бяха свидетели, но за жалост статични. И точно когато вече през главата ми минаваше най-лошото, от никъде изскочи млад мъж (видимо военен, съдейки по дрехите му във въпросният момент), който с риск за живота си точно, както във филм на Холивуд (с тази разлика, че бе реалност), с може би най-пъргавите си крачки в бегом стил Юсейн Болт притича, сграбчи момиченцето и го отведе в безопасност на отсрещния тротоар. Похвално нали!

Това което допълнително ме изуми е, че докато всички успокоявахме майката и дъщеричката ѝ, въпросният млад мъж продължи стремглаво по пътят си без да очаква каквото и да било. Не издържах, трябваше да знам, догоних го буквално. Когато му извиках той ме погледна видимо учуден и попита какво желая. Единственият ми въпрос към него беше, защо си тръгна така все едно е виновен или издирван престъпник. Това което ми отговори ме изпрати в дълбок замисъл. С малки разминавания може би думите му бяха такива.

“Госпожо аз дори не знам какво съм направил, в такъв момент действаш по инстинкт. Радвам се че съм помогнал и без значение с униформа или не, не очаквам благодарност. Единственото, което очаквам е всеки един от нас да направи едно добро дело на друг, другият на трети и така да станем по-добри.”

След което продължи по посоката, в която се бе запътил. Веднага се сетих за филмът на Мими Ледър от преди около 16-17 години “Предай нататък” ! Усмихнах се и сега се усмихвам и ще продължа да го правя винаги когато се сещам за този ден. За жалост така и не успях да разбера кой е въпросният господин. Единствено видях Д.Иванов на униформата му . Искам да кажа нещо на въпросният господин: Уважаеми Д.Иванов благодаря ви че Ви има. Желая ви цялото щастие на света и нека Бог бди над вас и всички като вас !
С уважение В.С.
П.С. Случилото се бе на 06 август 2017″

Източник: sosnovini.bg