Българското кисело мляко се продава нелегално в чужбина

0
170

Търговското наименование на българското кисело мляко не е защитено в Европа и по тази причина губим милиони от непостъпили дивиденти от чуждестранните производители, които го използват.
Това показва проверка на “168 часа”.
Загубата се формира от така наречените “роялти” такси, които всеки производител в друга страна, ползващ марката “Българско кисело мляко” или “Български йогурт“, трябва да плаща в зависимост от произведеното количество. По магазините в много от развитите западноевропейски страни може да се купи българско кисело мляко
най-често под турското наименование “йогурт”,
за производството на което не са платени нужните такси на българската държава. Това, че България не е защитила наименованието за произход на киселото ни мляко като типично български продукт в европейското патентно ведомство, означава също, че уникалната българска стока е застрашена от ментета. За разлика от тях оригиналното българско кисело мляко се произвежда от прясното чрез бурно развитие на бактериите lactobacillus bulgaricus (лактобацилус булгарикус) и streptococcus thermophilus (стрептококус термофилус).
“Имаме информация, че в някои страни търговската марка се ползва неправомерно и смятаме да заведем съдебни дела. Били сме страшно глупави, защото години наред въпросите на интелектуалната собственост у нас са били занемарени”, казва Елиана Масева от борда на директорите на “Ел Би Булгарикум” пред “168 часа”. “Абсолютно нищо не е правено. В момента се борим за пазарите в Тайван, Тайланд и Китай”, допълва Масева, която е бивш съдия и депутат.
Заради търговската тайна от дружеството не дават конкретна информация какви би трябвало да са постъпленията от таксите за използването на наименованието, но са категорични, че става въпрос за милиони левове. Освен това според тях, ако успеем да съберем таксите от тези, които нерегламентирано ползват наименованието на българското кисело мляко това може сериозно да подпомогне икономиката ни.
С решение на Министерския съвет от 2008 г.
изключителното право
да сключва споразумения
за ползването на марката има “Ел Би Булгарикум” ЕАД
Качеството на произвежданите продукти се гарантира с всекидневен контрол от квалифицирани специалисти в една от най-добре оборудваните лаборатории в страната.
Всъщност единствено чуждестранните партньори на “Ел Би Булгарикум” ЕАД по линия на лицензионните договори получават право да развиват, произвеждат, продават и рекламират продуктите в рамките на договорената географска територия, както и изключителното право да използват търговската марка LB Bulgaricum. Само те могат и да поставят върху опаковките надпис “произведени под български лиценз и технология” и “произведени с оригинални стартерни култури”.
Едноличен собственик на акциите на дружеството е Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на Република България. Дружеството притежава две производствени поделения – в София и Видин, и модерен Център за научноизследователска и развойна дейност, където през последните 10 години се разработват ново поколение закваски и формули за здравословни храни. Там се съхранява и уникалната колекция от над 900 млечнокисели бактерии и над 100 различни комбинации закваски.
Последните са необходими за периодичното снабдяване на лицензираните в чужбина фирми с оригинална суровина, която гарантира качеството на крайния продукт. Въпреки това се оказва, че
най-големите износители на закваски за кисело мляко са чужди производители
Сериозен проблем е също, че държавното дружество, притежател на правата за използването на наименованието, без подкрепа от други държавни институции няма капацитет и възможности да се бори с нарушенията в различни страни по света.
Все пак въпреки че, както обясняват, нямат подобни задължения, от “Ел Би Булгарикум” се стремят да защитят българските търговски интереси. Оттам дават пример със заловено кисело мляко, произведено в Холандия, което се продава с етикет с цветовете на нашето знаме, като на всичкото отгоре върху него е изписано, че е произведено по оригинална българска рецепта.
“Въпросът е изключително сложен, тъй като ние нямаме чуждестранни структури, с които да следим как се ползва марката в другите страни. На практика до миналата година не са предприемани действия за защитата на бранда. В момента имаме лицензионни договори с Япония – най-старият отпреди 40 години, Южна Корея, Финландия и Швеция”, коментира Красимир Георгиев от ръководството на “Ел Би Булгарикум”.
“Що се касае до регистрацията на наименованието в ЕС, моментът е изпуснат. Публична тайна е, че има пропуски в МЗХ още от 2004 г., когато са отваряни преговорните глави за присъединяването ни към ЕС, да се постави въпросът за българското кисело мляко”, казва още Георгиев.
“Това мляко случайно го видяхме при една командировка в Холандия. Странното е, че никъде върху опаковката не е означен производителят, единственото, което е посочено, е търговската верига, в която се продава. По този начин е трудно да предприемем действия, защото първо трябва да уточним към кого да ги насочим”, обяснява Любомир Митов, шеф на юридическия отдел на “Ел Би Булгарикум”.
За съжаление, заради различията в законодателните системи купуването на лиценз също невинаги гарантира, че съответната компания ще може да произвежда безпроблемно уникалния български продукт, разказват юристите на “Ел Би Булгарикум”. В тази връзка от държавната компания дават пример с Южна Корея. Там през 2005-2006 г. се разгоряла
съдебна война
между оторизирания
от нашето ведомство производител и друга компания,
която още от 1991 г. произвежда продукт с претенции за чисто българско кисело мляко. Въпреки че не е лицензирана и ползва германски закваски, само заради това, че отдавна е утвърдена на пазара, южнокорейските институции са защитили правото на нелицензираната компания. В момента се търсят юридически възможности да се реши проблемът, а по случая е взел отношение дори българският посланик в развитата азиатска държава.
Все пак специалистите от “Ел Би Булгарикум” са оптимисти по отношение на бъдещето на търговската марка и дават пример с Япония, където се продават над 40 продукта с марката “Българско кисело мляко Мейджи”. Лицензионният договор е с японската компания Meiji Daries Corp., която държи 40% от пазара и произвежда 200 000 тона българско кисело мляко.
Българското кисело мляко и щамовете от Lactobacillus bulgaricus са продукти, патентовани в Патентното ведомство на Република България. Производството му се осъществява по БДС 12:2010 Българско кисело мляко. Този национален стандарт се отнася за кисело мляко, произведено от краве, овче, биволско, козе мляко или смесено мляко чрез заквасване със симбиотични култури на Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus, изолирани в България и неподлагани на генетична модификация, предназначено за консумация.
В защитата на интелектуалното право върху търговска продукция България винаги е имала проблеми, припомнят юристи. Преди години бяхме осъдени за неправомерно използване на “аспирин”, “шампанско” и “коняк”, които принудително набързо са “прекръстени” на “ацетизал”, “шампанизирано вино” и “бренди”.
“По регламент с подобни регистрации на наименования за произход се занимава Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и инициативата е тяхна. В конкретния случай с Холандия положението е сложно, тъй като тя
не е подписала Лисабонската спогодба
за международна регистрация на търговските марки и в такива случаи трябва да се търсят възможности да се сезира съответният национален орган”, казва Магдалена Радулова – директор на Дирекция “Марки и географски означения” в патентното ведомство.
“Причината е, че търговските марки са териториално ограничени. Действително регистрацията пред ЕК е чудесен начин да защитим своите интереси и за нея моментът винаги е подходящ”, обяснява специалистът. Според Радулова по нашето законодателство българско кисело мляко може да произвежда само български производител, който има регистрация на територията на страната. За да има международна тежест, искането за регистрация на марката трябва да се внесе не само от един, а от група производители, казва още юристът.
От Министерството на земеделието и храните също казват, че
инициативата
за регистрацията
на наименованието трябва да дойде от производителите

“На този етап наименованието “българско кисело мляко” не е защитено в Европейския съюз, тъй като заявление за вписването му от група производители не е постъпвало в Министерството на земеделието и храните” се казва в официалния отговор от ведомството на Мирослав Найденов до “168 часа”. “Действително съществува нужда от такава регистрация и лично ще обсъдя въпроса с производителите”, заяви проф. дтн. Мария Балтаджиева, която е един от най-големите специалисти по млечните продукти у нас. “Длъжни сме да поемем инициативата, тъй като и при многобройните ми пътувания и аз съм виждала в много страни продукти с претенцията за оригинално българско кисело мляко, в които няма и следа от лактобацилус”, категорична е Балтаджиева, която е и в Контролния съвет на Асоциацията на млекопроизводителите.
Засега единствено Горнооряховският суджук е получил одобрението на Европейската комисия
и ще бъде регистриран като първата марка на България. Това означава, че деликатесът ще може да се произвежда само в определен географски район на Европейския съюз. Регистрацията на защитените наименования за произход, защитени географски указания и храни с традиционно специфичен характер дава на производителите изключително право да използват регистрираното име върху своя продукт на територията на целия ЕС, както и специален знак върху опаковките на продукта, предлаган на пазара.
До момента са регистрирани около 850 европейски земеделски и хранителни продукти със защитени наименования. Оборотът на земеделски продукти с защитени наименования на произход и защитени географски указания
надхвърля 14,2 млрд. евро, сочи изследване, правено в ЕС
Най-важните страни по стойност на продукцията със защитено географско указание са Италия – 33% от общата стойност, Германия – 25%, Франция – 17% и Обединеното кралство с 8%. Следват Испания, Гърция, Австрия и Португалия.

Как става регистрацията
Инициативата за регистрацията е на “група производители” – всяко сдружение на производители и/или преработватели, чиито предприятия се намират в географски район, определен от самите производители, произвеждащи или участващи в производството на продукта, могат да кандидатстват за защита на наименование за произход или географско указание.
Заявка за регистрация на храна с традиционно-специфичен характер се подава от група производители, произвеждащи продукт, отговарящ на една и съща спецификация. Молбата за регистрация се отправя до компетентен орган в страната членка, в която се намира географският район и се произвежда продуктът. Към молбата за регистрация се прилагат определени документи, най-важен от които е спецификация, която съдържа основни данни за продукта.
За всеки продукт, който кандидатства за едно от трите вида защитени наименования, се изготвя досие, което се представя пред компетентния орган и съдържа основни данни за него.
В момента на територията на Евросъюза действат три системи за закрила:
– Защитени наименования за произход – селскостопански продукти и храни, произведени, преработени и приготвени в определен географски район с помощта на признати методи.
– Защитени географски указания – селскостопански продукти и храни, свързани тясно с даден географски район. Поне един от етапите на производството, преработването или приготвянето трябва да се състои в съответния район.
– Храни с традиционно специфичен характер – специалитети с подчертано традиционен характер, що се отнася до състава или начина им на производство.
Вписването на наименования за произход или географски указания в Европейския регистър на защитените наименования за произход и защитени географски указания съгласно Регламент 510/31.3.2006 г. и в Европейския регистър на храни с традиционно специфичен характер съгласно Регламент 509/31.3.2006 г. се води от Европейската комисия, предоставя защита на наименованията на територията на страните-членки на ЕС и се осъществява чрез Министерството на земеделието и храните за кандидатстването на българските групи производители за вписване на наименованията на българските земеделски продукти и храни.
Министерството на земеделието и храните:
Няма заявление от
производителите

Вписването на защитени географски означения в Европейския регистър на защитените наименования за произход и защитени географски указания съгласно Регламент 510/31.3.2006г. и в Европейския регистър на храни с традиционно специфичен характер съгласно Регламент 509/31.3.2006 г. се води от Европейската комисия.
Българските групи производители могат да кандидатстват за вписване на наименованията на българските земеделски продукти и храни чрез Министерството на земеделието и храните. На този етап наименованието “българско кисело мляко” не е защитено в Европейския съюз, тъй като заявление за вписването му от група производители не е постъпвало в Министерство на земеделието и храните. Следва да се отбележи, че основният принцип, прилаган в Общата селскостопанска политика на ЕС, е насърчаване на инициативата, водещата роля на групата от производители и защитата на колективния интерес – той се прилага и за продуктите със защитено географско указание и храните с традиционно специфичен характер. Защитата дава на производителите изключително право да използват регистрираното име върху своя продукт на територията на целия ЕС, както и специален знак върху опаковките на продукта, предлаган на пазара.
Меглена Плугчиева:
Има опасност да
ни изпреварят
Още когато водехме преговорите за присъединяване към ЕС, поехме инициатива и призовахме производителите на традиционни продукти да защитят съответните марки. Става въпрос не само за киселото мляко, а за лютеницата, луканката и ракията. Спомням си, че тогава специално за ракията представителите на Словения и някои други страни веднага скочиха и се противопоставиха. Вярно е, че процедурата по регистрацията е дълга и скъпа, но трябва да вземем пример от гърците, които защитиха овчето сирене, въпреки че, както се оказа, го внасят от България. По мое време имаше специално звено, което се занимаваше с тези въпроси. Може би и Министерството на земеделието и храните трябва да поеме водеща роля и да информира производителите какви са ползите от такава регистрация и как да се организират, за да я постигнат. Действията са наложителни, тъй като в условията на отворен пазар има голяма опасност някоя друга страна от ЕС, с по-гъвкава политика, да ни изпревари и да ни открадне марките.

Бившият земеделски министър Нихат Кабил:
Това, което продават като йогурт, няма
нищо общо с качествата на оригинала

– Г-н Кабил, не трябва ли да получаваме роялти такси за това, че чужди производители нерегламентирано използват наименованията “българско кисело мляко” или “български йогурт”?
– Що се отнася до роялти таксите, там винаги е имало спорове. Спомнете си за гръцкото сирене “Фета”, което всъщност беше произведено в България, а южните ни съседи поставяха техни етикети и изнасяха за Дания, или големият скандал, който се развихри между Турция и Кипър за това кой има правата за локума.
– Все пак не е ли по-добре да регистрираме марката в Европейската комисия?
– Разбира се, ще бъде много добре да защитим наименование за киселото мляко в Европа. По този начин ще можем да ползваме изключителни права не само на пазара на общността, а и ще си осигурим солидна защита в световен мащаб от така наречените “висококачествени ментета”. Защото истината е, че всъщност това, което се продава в момента под името “български йогурт”, няма нищо общо с качествата на оригинала.
– Не сме ли пропуснали момента да настояваме за регистрацията?
– Не следя темата от края на 2008 г., но знам, че правата върху чистите щамове са притежание на държавната “Ел Би Булгарикум”. Гледам на нещата, свързани със защитата на наименованието на традиционните продукти като на процес, който е в развитие.
В никакъв случай те не са само черни и бели. Регистрацията на българското кисело мляко например води не само към икономически, а и към имиджови ползи за страната. Когато кажем “мортадела”, се сещаме за Италия, или “ементал”- за Швейцария, така би трябвало да бъде и с киселото мляко и България.
– Имаше твърдения, че вие сте разрешили на частна фирма да притежава правата за търговското наименование на киселото мляко, заедно с държавната “Ел Би Булгарикум”?
– Няма нищо подобно. Доколкото съм запознат, частно дружество е защитило пред българското патентно ведомство някакъв стандарт за производство по линията на тогавашния Млечен борд.
– Все едно ли е дали се казва “йогурт” или “кисело мляко” ?
– Коренът на думата “йогурт” идва от Средна Азия и го има в езиците на всички тюркски народи, но само ние казваме “кисело мляко”, защото останалите са без характерната бактерия и нямат уникалния вкус на родния продукт.

Димитър Зоров:
По-важната
регистрация е за
наименованието


Направили сме регистрация за географски означения, но тя важи само за определен регион. Защитихме географското наименование по простата причина, че искахме да го използваме като производители. Погрешно е да се смята, че по този начин държим патента. Всъщност това означава, че ползваме определени условия и стандарт. По-важната регистрация обаче е за търговското наименование. Тя трябва да се направи, защото в крайна сметка това не само дава предимство за производителите, а на страната изобщо. Това е визитна картичка за България – в края на краищата нямаме толкова неща, с които да можем да се похвалим.
Плащането на такси за ползването на наименованието е сложна материя, но договорите, които имаме с японците, показват, че може да печелим от това. Спомням си например как турски фирми бяха патентовали наименование за сиренето, и то за 10 години напред. На това основание фирма от южната ни съседка беше предявила претенции на всички, които внасяме сирене в Германия, да  плащаме такси.

НЕЛЕГАЛНО: Холандското мляко (вляво) има претенциите, че е по оригинална българска рецепта

ИМИДЖ: Така изглежда отгоре опаковката на лицензираното японско кисело мляко

САНКЦИЯ: Юристът Любомир Митов издирва производителите на ментета
Източник: 168chasa.bg


Facebook коментар

Чуждоземец е изцяло независима медия. Ако сме ви харесали можете да ни подкрепите тук:
Благодарим Ви! 90 90 90 LOGO KUBRAT CHERNA1 >

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР