Как да променим другите?

0
165

Майка ми винаги е искала да ме промени по някакъв начин. “Не стой толкова на компютъра. Стой по-изправен. Прави упражнения. Яж пълноценно. Трябва да ядеш месо. Ако не месо поне яйца.” Трябва. Трябва. Трябва.

От своя страна аз винаги съм се съпротивлявал на това желание за промяна. Даже често съм правил точно обратното на това, което ми се е казвало, че “трябва” да правя.

Наскоро се замислих върху тази динамика и стигнах до извода, че има два вида желание да променим другите хора. Желание породено от страх и желание породено от любов.

Желание за промяна породено от страх

Това е, което майка ми много често прави. Страхува се за мен и затова ми казва какво трябва и не трябва да правя. По този начин тя проектира своите страхове върху мен.

Този вид желание да промениш човека се характеризира доста с агресия. Агресивно искаш да разпространиш “Истината”. Искаш да отвориш очите на хората и да им покажеш “правилния начин”, “верният път” по който те трябва да тръгнат, понеже видиш ли — иначе ще стане страшно и лошо за тях.

Това желание за промяна също се характеризира със съпротивление или безразличие или дори враждебност от страна на получаващия. “Кои са тия, че да ми казват какво да правя?”, “Аз си знам как ми е най-добре”, “Кво пък му е хубавото на това дето тоя го предлага”. Истината е, че никой не иска да бъде поучаван как да си живее живота и какво трябва да прави.

Естествено има и хора, които привидно възприемат такъв вид налагане на промяна. Само дето такова възприемане не е истински устойчиво. Човека може да започне да прави това, което му казваш, но той няма да го прави за себе си и с убедеността, че това е правилното нещо. Той ще го прави заради човека, който го е убедил. Заради авторитета му или способността му да убеждава. Или заради страха, който този човек му е вменил.

Добре де, тогава какво да направим, за да променим истински даден човек или да го насочим в някоя посока? Какъв подход да използваме, за да оставим траен отпечатък? Очевидно Страха не е отговора и правилния начин.

Желание за промяна породено от любов

Любов. Това е водещото чувство което ти помага да промениш човека устойчиво. Аз лично съм открил два начина за промяна произлизащи от любовта, но и двата имат общ израз — това човек сам да достигне до своите отговори. Сам да потърси информация, да се информира и да достигне до своите изводи. Но как може да породим това желание у хората?

Първият начин е с личен пример и твоята собствена история. Да споделиш ти какво си изживял, какво си изпитал, какви проблеми си преодолял и как си го направил. По този начин споделяш твоите изводи и решения и не навлизаш в пространството на другия човек. Оставяш го сам да реши дали примера ти резонира с него или не. Оставяш го сам да помисли дали да се заинтересува и да потърси повече информация по темата. Оставяш го сам да реши, че тази информация не го интересува и да продължи да живее, както е живял досега.

Вторият начин се прилага, когато някой се заинтересува от дадена тема и попита за мнение. Тогава може да му отговориш с едно изречение какво е проработило за теб или за твои познати, след което да го насочиш към информация — книга, уебсайт, ютуб канал, специалист, конференция. По този начин отново не му налагаш своето мнение, а го оставяш сам да реши — дали да потърси повече или не. Ако човека наистина се интересува и иска да се развие, а не иска някой друг да му свърши работата, то той наистина ще продължи търсенето си и ще достигне до своите отговори. И тези отговори — тази промяна — ще бъдат трайни и устойчиви, понеже идват от самия него.

Каква е разликата между двата начина?

Разликата е, че при начина породен от страха, създаваш негативни емоции и страхове в другите хора. Използваш даже агресия върху тях. Даже и страховете ти да произлизат от любов, ти преобразуваш тази любов в нещо негативно. Често и нетрайно. Докато при начините породени от любовта — ти не караш другия да прави каквото и да било. Разказваш историята която имаш, насочваш го и оставяш той да си реши какво е най-доброто за него.

Тук има и един тънък момент. Избирайки пътя на любовта избираме и пътя на силата. А не е лесно да си силен. За да си силен трябва да си позволиш също така и да си смел. Силата изисква да приемем, че хората са различни и възприемат идеите по различен начин. Изисква да пуснем контрола, който искаме да упражняваме върху света и хората около нас. Изисква също така да заобичаме хората, такива каквито са. Грешни, не-перфектни, различни от нас — вървящи по своя собствен път, опознаващи света и откриващи истините за себе си. Истини, които понякога са подобни, а друг път са коренно различни от нашите собствени.

Така че — следващия път когато искате да споделите информация или да промените някой спрете и се замислете — това ли е най-добрия начин да го направя? Откъде произлиза този начин — от страховете ми или от любовта?

Защото любовта не може да е пълноценна ако има страх в нея. Или казано иначе — Пълноценната любов е Любов без Страх.

— — —

P.S. Няколко човека ми зададоха въпроса— защо изобщо трябва да променяме хората? Независимо дали идва от страх или от любов не трябва ли да ги приемем и да ги оставим да бъдат такива, каквито са? Не трябва ли да гледаме и да се стремим да променим само себе си? Според мен — и да и не. Да, ако изпитваме неистовото желание да променим някой, да му покажем грешките, да му повлияем, да го напътстваме – значи не гледаме през призмата на любовта, а тази на страха и на своите собствени негативни емоции. Тогава градивното нещо е да се спрем и да анализираме откъде и защо идва желанието ни и да работим над това. От друга страна ако не изпитваме това неистово желание за промяна, а вместо това виждаме хората като цялостни и пълноценни, приемайки ги без да ги осъждаме и разбирайки, че те са това, което са — понеже са вървели по път и живели живот, който ги е направил такива. Тогава през тази призма може да видим и по-високия потенциал на тези хора — по-високото ниво на хармония, което могат да постигнат в живота, в занаята и взаимоотношенията им с околните. Тогава няма как да не поискаме да сме катализатор на тази промяна — да сме катализатор на достигането на по-добра хармония в света. И тук тънкия момент е, че за да си катализатор(използвайки по-горните разсъждения), трябва ти с твоя личен пример да покажеш пътя. Ти постигаш по-голяма хармоничност в твоя живот — споделяш опита си — и по този начин показваш как другите хора да достигнат до по-високата хармоничност. Един вид — Be the change you want to see in the world.

P.P.S. Току що осъзнах в следствие на последно написаните разсъждения, че искам да постигна по-високо ниво на хармония във всички аспекти на живота си. Хм. А не иска ли всеки?

Източник:medium.com

Facebook коментар

Чуждоземец е изцяло независима медия. Ако сме ви харесали можете да ни подкрепите тук:
Благодарим Ви! 90 90 90 LOGO KUBRAT CHERNA1 >

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР