Пет удивителни предсказания на Маркс, сбъднали се през XXI век

0
840

Напоследък хората често споменават Карл Маркс. Ръш Лимбо* например наскоро обвини папа Франциск, че „прокарва марксизъм в най-чист вид“. Един от авторите на „Вашингтон Таймс“ пък нарече кмета на Ню Йорк Бил де Блазио „непокаял се марксист“. Мнозина обаче и досега не разбират напълно идеите на Маркс, който остро критикува капитализма. Шон Макелви, „Ролинг стоун“ (САЩ) Повечето от нас са чували нещо за предсказанието на този радикален икономист, според което капитализмът неизбежно ще бъде заменен с комунизъм, но се оказва, че всъщност не разбираме причините за това негово убеждение. И макар че Карл Маркс се е заблуждавал относно някои неща, неговите трудове (някои от които са написани още преди началото на Гражданската война в САЩ) съдържат точно описание на някои от аспектите на съвременния капитализъм, от Голямата рецесия, започнала през 2008 г., до вашия „Айфон 5с“.

Ето пет факта от живота през 2014 г., които Маркс е предсказал преди повече от един век, анализирайки капитализма.

1. Голямата рецесия (хаотичната природа на капитализма) Описанието на иманентно хаотичната, неизбежно водеща до кризи природа на капитализма е основен аспект от учението на Маркс. Той заявява, че непрекъснатият стремеж към печалба рано или късно ще накара компаниите да автоматизират работните места и да започнат да произвеждат все повече и повече стоки, едновременно с това намалявайки заплащането на работниците, докато последните не се окажат лишени от възможността да купуват продуктите на своя труд. Действително, в основата на редица събития, белязали съвременната история – от Голямата депресия до икономическия балон на интернет компаниите (т. нар. „дотком балон“) – могат да бъдат открити признаци на онова, което Маркс нарича „фиктивен капитал“, тоест финансови инструменти от типа на акции и облигации и кредитни дефолтни суапове**. Ние произвеждаме все нови и нови стоки, докато не стигнем дотам, че не остава никой, който да е в състояние да купи продукцията ни, не ни остава нито един нов пазар и нито една възможност за теглене на нови заеми. Развитието на този цикъл наблюдаваме с очите си и досега. В общи линии именно това стана причина за колапса на пазара на недвижимите имоти през 2008 г. Увеличаващото се десетилетия наред неравенство доведе до намаляване на доходите, което вкарваше все повече и повече американци в блатото на дълговете. А когато хората, ипотекирали имотите си, масово спряха да погасяват задълженията си, фасадата на пясъчния дворец се срина, точно както гласи предсказанието на Маркс.

2. „Айфон 5с“ (въображаеми потребности) Маркс предупреждава, че склонността на капитализма да приписва висока ценност на стоки, които всъщност са ненужни, рано или късно ще доведе дотам, че потребителят ще стане „изобретателен и пресметлив роб на нечовешки, подправени, неестествени и въображаеми желания“. Доста сурова, но вярна характеристика на съвременните американци. Ние се радваме на невероятен лукс, но при все това изпитваме неутолима жажда да купуваме нови и нови вещи. Да вземем например „Айфон 5с“, който вероятно вече притежавате. Наистина ли той е чак толкова по-добър от предшественика си „Айфон 5“, който си купихте миналата година, или от „Айфон 4с“, който придобихте година по-рано? Замислете се дали това е истинска или въображаема потребност. В Китай цели семейства боледуват от рак заради електронни отпадъци, а в същото време глобалните корпорации провеждат широкомащабни рекламни кампании, призоваващи ни да унищожаваме напълно годни за употреба вещи без никаква причина. Ако Маркс беше станал свидетел на всичко това, щеше само да кимне снизходително с глава.

3. Международният валутен фонд (глобализацията на капитализма) Разсъжденията на Маркс относно свръхпроизводството му позволяват да предскаже явлението, което днес ни е познато като глобализация – разпространението на капитализма по целия свят в търсене на нови пазари. „Постоянната потребност от разширяване на пазара за пласиране на готовата продукция пришпорва буржоазията по цялата повърхност на земното кълбо“, пише Маркс. „Тя трябва да се внедри, да пусне корени и да създаде връзки навсякъде.“ Днес това е очевидна истина, но Маркс изказва това твърдение още през 1848 г., над 100 г. преди началото на глобализацията. Маркс не само предсказва какво ще стане през ХХ в., но и обяснява причините на това явление: непрекъснатото търсене на нови пазари и на евтина работна ръка и постоянната потребност от природни ресурси са хищници, които трябва да бъдат хранени непрекъснато.

4. „Уолмарт“ (монополът) Класическата икономическа теория гласи, че конкуренцията е естествено явление и че е способна да съществува самостоятелно (т.е. без външна намеса). Маркс обаче е на мнение, че в крайна сметка цялата власт ще се съсредоточи в ръцете на няколко корпорации монополисти, които ще се борят една с друга. Може би в края на ХIX в. това е звучало доста странно: както пише историкът Ричард Хофщатер, „американците започват да приемат като даденост факта, че имуществото е разпределено между всички и че икономическата и политическата власт са децентрализирани“. Но още през ХХ в. тенденцията, разпозната от Маркс, започва стремително да се засилва. Хипермаркети монополисти като „Уолмарт“, постепенно изместват семейните магазинчета; световни банки като „Джей Пи Морган“ заемат местата на малките местни банки, а малките фермерски стопанства изчезват под натиска на селскостопански корпорации като „Арчър Даниелс Мидланд“. Центростремителни тенденции се наблюдават и в света на високите технологии. Големите корпорации поглъщат новопоявилите се фирми с максималната скорост, на която са способни. Политиците поддържат останките от минималното лоби на дребния бизнес и предприемат мерки срещу най-крещящите прояви на монополизъм. На всички ни обаче е ясно, че големият бизнес няма да отстъпи завоюваните позиции.

5. Ниски заплати, високи печалби (резервната армия на промишления труд) Маркс твърди, че заплатата непрекъснато ще намалява заради „резервната армия на труда“, съществуването на която се обуславя от класическите икономически закони: капиталистът винаги се стреми да плаща колкото се може по-малко за положения труд и на него му е много по-лесно да го прави, когато съществува голям брой незаети работници. Според анализа на Маркс, и след края на рецесията високото ниво на безработица няма да позволи заплатите да нараснат, въпреки резкия скок на печалбите: хората, уплашени да не останат без работа, няма да напуснат работните си места, независимо от ужасните условия за труд. А в наши дни дори авторитетният „Уолстрийт Джърнъл“ предупреждава: „Напоследък във възстановяването на американската икономика се наблюдават някои марксистки тенденции. Печалбите на корпорациите стремително нарастват и увеличаването на производителността позволява на компаниите да растат, без да правят нищо за намаляването на гигантската армия от безработни“. Това се обяснява с факта, че работниците се страхуват да изгубят работата си и не могат да диктуват своите условия на работодателите. Безспорно е, че оптимални условия за справедлив ръст настъпват само в периодите на „пълна заетост“, когато нивото на безработица е толкова ниско, че служителите могат да заплашат работодателя, че ще напуснат и ще си намерят друга работа.

Заключение Карл Маркс се е заблуждавал в много отношения. В повечето си трудове той критикува капитализма, но не предлага никаква алтернатива. Именно по тази причина идеите му по-късно се тълкуват погрешно от много безумци, като например Сталин. Но в същото време трудовете на Маркс продължават да оказват влияние върху нашия свят и по положителен начин. Когато в „Манифест на комунистическата партия“ той се обявява за въвеждането на прогресивен подоходен данък, такъв няма никъде по света. Понастоящем в света на практика не са останали страни, които да не прилагат прогресивния данък – той се е превърнал в един от инструментите, с помощта на които държава като САЩ се бори с неравното разпределение на доходите. Така Маркс и неговата критика на моралните принципи на капитализма и проницателното му вникване в последствията му в исторически контекст продължават да заслужават сериозно внимание. Както пише Робърт Хайлбронър, „ориентираме се към Маркс не защото е непогрешим, а защото е неизбежен“. Днес, в нашия свят на нечувано богатство и на невероятна мизерия, в който 85-те най-богати лица на планетата разполагат с повече средства от 3-те милиарда най-бедни, знаменитият лозунг „Пролетарии от всички страни, обединявайте се! Нямате какво да губите, освен оковите си“ остава изключително актуален. * Ръш Лимбо – американски радио водещ и политически коментатор с консервативни възгледи ** кредитен дефолтен суап – кредитен деривативен контракт между две страни, където купувачът плаща фиксирана сума на продавача в замяна на застраховка срещу неизплащане или кредитно събитие на трета страна по задължение (определението е на money.bg). Източник: Offnews

Facebook коментар

Чуждоземец е изцяло независима медия. Ако сме ви харесали можете да ни подкрепите тук:
Благодарим Ви! 90 90 90 LOGO KUBRAT CHERNA1 >

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР