Стефан Цвайг – Крайното отчаяние винаги поражда голяма сила

0
286

Стефан Цвайг  е австрийски писател, роден на 28 ноември 1881 г. във Виена в еврейско семейство на заможен фабрикант. Цвайг е един от първомайсторите на австрийската психологическа новела. Освен това си спечелва световна слава като есеист и автор на културно-исторически биографични творби.

През периода 1900-1904 г. Цвайг следва философия и история налитературата във Виенския университет. Учи и един семестър в Берлинския университет. Завършва като доктор по философия.

През 1897 г. публикува в списание първото си стихотворение, а през1901 г. Цвайг, още студент, публикува и първата си книга “Сребърни струни” – импресионистична лирика в стила на френските символисти, повлияна от поезията на Хуго фон Хофманстал и на Райнер Мария Рилке.

По време на Първата световна война Цвайг заема пацифистки позиции. Заминава в Швейцария, където пребивава година и половина и в поредица от статии се застъпва за “справедлив мир между народите”.

През 1919 г. писателят се завръща в Австрия и живее в Залцбург, жени се за Фридерике Мария фон Винтерниц, която познава от 1912 г. Това е период на усилна творческа дейност за Цвайг, негови произведения се публикуват в Берлин, Париж и Москва.

През 1934 г., по време на възхода на националсоциализма, полицията нахлува дома на Стефан Цвайг под претекста, че търси оръжие и това става причина той да напусне Залцбург и да се пресели в Лондон. През втората половина на 30-те години писателят е канен в редица държави, за да изнася лекции или за премиери на негови произведения – Португалия, Бразилия, Аржентина,САЩ. След Аншлуса на Австрия през 1938 г. книгите му са забранени в Германия и на територията на вече бившата Австрия. Цвайг наема за своя лична секретарка г-ца Лоте Алтман, с която се жени през 1939 г. след раздялата си с Фридерике.

stefen zweig lotte

Когато започва Втората световна война, писателят поема пътя на емиграцията, преселва се в Ню Йорк (1940), а после в Бразилия (1941). В бразилския град Петрополис написва последната си творба – „Шахматна новела“  . Скоро писателят започва да страда от депресия. Първо пътува за Ню Йорк, след това за Рио де Жанейро и накрая за бразилския град  Петрополис. На 23 февруари 1942 г. прислужница намира Цвайг и съпругата му мъртви в леглото им. Намерено е писмо, в което обясняват, че са се самоубили. Причината е „гибелта на културата в Европа, предизвикана от кафявата чума” (националсоциализмът).

Своята житейска и творческа мисия Стефан Цвайг съзира в това да изгражда културни мостове между народите, за да се обедини Европа от „една огромна обща духовна енергия, която да превъзмогне противоречията и политическите сблъсъци“. Или – с думите на Цвайг, казани за Еразъм: „За един човек с нравствено чувство собственото му съществуване винаги би изглеждало празно и незначително без утешителната мисъл и окрилящата илюзия, че и той като отделна единица може със стремежите и дейността си да допринесе нещо за общото нравствено усъвършенстване на света.“

ЦИТАТИ :

  • В живота на жената не може да има по-голямо унижение от това да се отдаде на мъж, недостоен за любовта й; порядъчната жена никога няма да прости това нито на себе си, нито на него.
  • В политиката бавното упорство винаги взема връх над необузданата сила, щателно разработеният план – над импровизирания порив, реализмът – над романтиката.
  • В понятието „свобода“ влиза и свободата на човешките отношения.из романа „В омаята на преображението“
  • …В това е нашата вина, нашият грях, че бяхме толкова добри, толкова доверчиви, затова другите правеха с нас всичко, каквото поискат. …Минаха тия години. Вече не се оставям да ме залъгват с приказки, че на другите им било по-зле, а аз съм се отървал леко… Няма да допусна да ме убеждават, че стига да дишаш и да имаш за ядене, всичко е наред. Не вярвам вече в нищо, нито в Господа, нито в държавата, нито в смисъла на живота, и в нищо няма да повярвам, докато не почувствам, че ми се зачита правото ми на живот… Няма да отстъпя, докато не почувствам, че живея истински, а не получавам чуждите остатъци.из романа „В омаята на преображението“
  • Винаги е по-трудно да издържиш неизвестното, отколкото известното, кратковременният силен страх се преживява по-лесно от дългия, непрестанния.из романа „В омаята на преображението“
  • Всяко велико дело на един народ е извършено за всички народи.
  • Геният на човека винаги е и негова съдба.
  • Големите дарби са полезни само за онзи, който е достоен за тях, за другите са опасни.
  • Да бъдеш герой значи да се сражаваш и против всесилната съдба.
  • Да се доверяваш е винаги опасно, защото споделиш ли някоя тайна с чужд човек, бариерата между вас е премахната. Лишаваш се от нещо и по този начин му даваш известно предимство.из романа „В омаята на преображението“
  • Дали ще се справим или не – ще видим, но самият факт, че има идея и че трябва да я обмислиш, пресметнеш до всички възможни последици и комбинации ми доставя радост, за която изобщо не съм мечтал.из романа „В омаята на преображението“
  • Две открития на човешкия ум са първоосновата на всяко движение на земята: движението в пространството е станало възможно, благодарение на откриването на кръглото, въртящо се около своята ос колело; духовното движение – благодарение откриването на писмеността.
  • Добра е само пълната истина. Полуистината не струва нищо.
  • Дори ненавистта не е толкова опасна за владетеля, колкото всеобщото презрение.
  • Духовното значение на подвига никога не се определя от неговата практическа полезност. Само този обогатява човечеството, който му помата да опознае себе си, който задълбочава творческото му самосъзнание.
  • Емоционалните хора не са много наблюдателни; щастливите са лоши психолози. Само неспокойният напряга сетивата си до краен предел, инстинктът за опасността изостря още повече естествените му умствени способности.из романа „В омаята на преображението“
  • Животът не дава нищо безплатно, и всичко, поднесено от съдбата, има своята скрита цена.
  • За един човек с нравствено чувство собственото му съществуване винаги би изглеждало празно и незначително без утешителната мисъл и окрилящата илюзия, че и той като отделна единица може със стремежите и дейността си да допринесе нещо за общото нравствено усъвършенстване на света.
  • И най-високата и чиста идея става низка и нищожна, когато даде на дребната личност власт да извършва от нейно име безчинства.
  • Идеята се ражда за секунда, но само глупаците бързат да я осъществят веднага. Затова винаги се провалят.из романа „В омаята на преображението“
  • …Интересува ме само собствената ми съдба, и едничката държава, на която бих искал да служа, е моята работа. Но по какъв път следващото поколение ще извоюва щастието си – все ми е едно, единствената ми грижа е как да наредя разсипания си живот и да изпълня призванието си. Когато подредя собствения си живот и имам свободно време, тогава може би някога, след вечеря ще помисля как да сложа ред в света. Но първо трябва да си намеря мястото; вие може да имате време да се грижите за чуждите проблеми, аз – само за своите.из романа „В омаята на преображението“
  • Когато между кучето и котката внезапно възникне дружба, това не е нищо друго освен заговор срещу готвача.
  • Крайното отчаяние винаги поражда голяма сила.
  • Млад мъж е този, когото жената може да направи щастлив или нещастен, стар мъж е този, когото вече не може да направи нещастен.
  • Могъщите сили, разрушаващи града и унищожаващи държавата, си остават безпомощни срещу един човек, ако той има достатъчно воля и душевно безстрашие, да остане свободен; защото тези, които се считат за победители над милиони, не са могли да подчинят един – свободната съвест.
  • Навсякъде, не само в нашия личен живот, книгата е алфа и омега на всяко знание, начало на началата на науката.
  • Най-големият страхливец става звяр, щом почувства зад себе си някаква сила.
  • Най-злият враг на човешкото знание е съмнението.
  • Нито един лекар не знае по-добро лекарство за умореното тяло и душа от надеждата.
  • …Няма нищо по-прекрасно от истина, изглеждаща неправдоподобна! Във великите подвизи на човечеството именно защото се превъзнасят толкова високо над обикновенните дела, е заключено нещо непостижимо; но то е толкова невероятно, че въобще е извършено, че човечеството отново придобива вяра в себе си.
  • Няма по-страшна вражда от тази, при която сходни се борят със сходни, подбудена от еднакви стремежи, и с еднаква сила.
  • Отговорността почти винаги възвишава човека.
  • Плодовете на свободната мисъл не могат да ограничат свободата на ближния.
  • По-лесно е да действаш справедливо, когато си щастлив, отколкото когато си нещастен.
  • Прекрасна игра е да откриваш сам себе си…
  • …Прочетѝ [плана] с крайно недоверие, с изключителна предпазливост все едно някой ти предлага неизгодна сделка и опасен договор.из романа „В омаята на преображението“
  • Първи признак на истинската политическа мъдрост винаги си остава умението предварително да се откажеш от недостижимото.
  • Само сумата на преодолените препятствиа е действително вярното мерило за подвига и за човека, извършващ подвиг.
  • Само този обогатява човечеството, който му помага да опознае себе си, който задълбочава творческото му съзнание.
  • Страстта е способна на много неща. Тя може да пробуди у човека небивала свръхчовешка енергия. Тя може със своя неотслабващ натиск да извлече титанични сили дори и от най-уравновесената душа.
  • Съдбата е най-гениалният поет.
  • Съмнението е най-лошия враг на човешкото познание.
  • …Там, отвъд [океана], всичко се върши quick. Това е една от хубавите черти на американците: не протакаш нещо, което не ти е по сърце. Ако бизнесът не върви – зарязва го и захващаш друг, ако не ти харесва някъде – стягаш си багажа и тръгваш.из романа „В омаята на преображението“
  • Творческата личност се подчинява на друг, по-висш закон от закона за обикновения дълг. За този, който е призван да осъществи велико дело, да направи откритие или извърши подвиг, придвижващ напред цялото човечество, за него истинската му родина вече не е отечеството, а неговото дело. Той се чувства в крайна сметка отговорен само пред една инстанция – пред тази задача, която му е предначертано да реши, и той по-скоро ще презре държавнитеи временните интереси, отколкото онова вътрено задължение, което му е възложила особената му съдба, неповторимото му дарование.
  • Трябва да погледнеш опасността в лице, така както при дуел се гледа пистолетът на противника. Изстрелът мжое да те улучи, може и да не улучи, но ти си под прицела.из романа „В омаята на преображението“
  • Успехът на един човек винаги стимулира цяло едно поколение към усърдие и мъжество.
  • Източник magnifisonz.com
Facebook коментар

Чуждоземец е изцяло независима медия. Ако сме ви харесали можете да ни подкрепите тук:
Благодарим Ви! 90 90 90 LOGO KUBRAT CHERNA1 >

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР