Бени и Крис отидоха да живеят на село. И им е супер!

1
4480

Бени и Крис направиха това, което всеки от нас поне веднъж се е заричал: изнесоха се да живеят на село. На въздух, на земя, на свобода от суетата, нашироко и нависоко. Замениха тесния вариант на софийското ново строителство със старата къща, в която преди ходеха само за чутовни уикенд-партита. Сега тя им е нов дом, а дните им преминават в грижи за градината, домашните любимци – калифорнийските червеи, които правят чуден биохумус- правене на всякакви чудесии и непрестанно учене как се развива екологично стопанство. Тяхното се нарича BioDynamic и ето какво си  поговорихме за нещата преди и след създаването му:

Хайде с класиката: представете се?

Крис: Ние сме Бени и Крис, двойка природолюбиви софиянци, и живеем в село Мало Малово от 3 години.

Бени: Докато живеехме в София, всеки от нас се занимаваше с нещо различно – аз с интериорен дизайн, Крис с търговия. Никога не сме предполагали, че един ден ще станем селяни, а още по-малко фермери. (смее се)

Крис: Селото е в близост до град Драгоман, на около 40 км от столицата. Мястото е много живописно, разположено е на южния склон на Чепан планина и е с богата флора и фауна. До нас се намира най-голямото карстово блато в България – Драгоманското, благодарение на което попадаме в мрежата на Натура 2000. Къщата, в която живеем, е построена от дядо ми и баща ми, и преди да се преместим с Бени прекарвахме голяма част от свободното си време тук.

Как изобщо решихте да се оттеглите от града и да заживеете на село?

Бени: Преди се шегувахме, че един ден, когато се пенсионираме, ще дойдем да си живеем старините тук. Идеята ни караше да мечтаем, но изглеждаше утопична за млади работещи хора от големия град.

Крис: С течение на времето започнахме все по-често да обсъждаме тази тема. Може би защото и двамата чувствахме, че наложилият се модел на съществуване в модерното общество не пасва на нашите разбирания.

Бени: Става въпрос не за положителните, а за отрицателните страни на това съществуване. Дадохме си сметка, че градът те кара да правиш много компромиси с качеството на живот и с начина, по-който използваш времето си.

Крис: В началото гледах скептично на идеята, тъй като си я представях като нещо трудно осъществимо. В крайна сметка постигнахме равновесие между работата в София (Крис е вносител на запалки Team Pistol и редовно му се налага да ходи до София) и живота на село.

Кое беше най-трудно?

Бени: За градски чада като нас – много неща. Трудно беше да загърбим удобствата и културната среда на града.

Крис: Ние искахме да живеем на село, но нямахме представа къде ще ни отведе този избор. Това беше най-трудното – да преоткрием себе си и посоката, в която искаме да се развиваме.

А най-лесното?

Крис: Да си съберем багажа и да оставим зад гърба си шума, мръсния въздух и напрегнатото ежедневие.

Бени: Най-лесно свикнахме с големите открити пространства, срещите с диви животни и чистата храна.

Не ви ли е страх от тъмнината на нощта толкова далеч от благата на градската инфраструктура?

Крис: Напротив. Да се любуваш на звездите при всяка безоблачна вечер е нещо, което не можеш да си позволиш сред светлините на града. Нощта е много по-красива.

Бени: Градската среда не ме прави щастлива, по-скоро това са събитията, контактите. Тук съм заобиколена от зеленина, винаги мога да презаредя с разходка в гората. Животът сред дърветата е по-добър от този сред бетона и тухлите.

Какво е да си отглеждаш сам храната?

Крис: Да работиш с природата носи голямо удовлетворение. Най-важното е, че контролираш производството от начало до край и знаеш какво слагаш в чинията си.

Бени: Имаш възможност да избереш какви видове зеленчуци и плодове да си посадиш, кой сорт, какво количество. И не е толкова трудно, колкото изглежда.

С какво започнахте, какво си гледахте първо?

Бени: Обичайните неща, които можеш да намериш в една селска градина: домати, краставици, чушки, тиквички, моркови, подправки…

Крис: Ние сме големи късметлии, тъй като дворът се поддържаше от години. Имаме различни овощни дървета, малини, ягоди и грозде.

Към днешна светла дата какъв е асортиментът?

Крис: Произвеждаме свежи плодове и зеленчуци, конфитюри, различни видове консерви, сирене, кисело мляко, червено вино, ракия, ябълков оцет… За момента задоволяваме главно личните си потребности.

Бени: Постоянно експериментираме с нови неща. Пробвахме и с култивиране на кладница – вид дървесна гъба.

Кой ви научи?

Бени: Източниците са много. Някои неща правим по спомен, от летата, прекарани на село. За други питаме баба и дядо, съседи, родителите си…

Крис: Но най-вече четем в нета и се самообразоваме.

Как ви промени животът до земята?

Бени: Станахме по-спокойни. Тук времето се движи с друга скорост.

Крис: Досегът с природата наистина променя възгледите ти за света. Все повече се замисляме над всичко, свързано с екологичната кауза и нуждата от хармония между човека и околната среда. Спряхме да се храним с „джънк фууд“ – във всичките му разновидности, започнахме да събираме отпадъците си разделно, замислихме се за биопроизводство.

 Идеята за био-хумус?

Крис: Преди година решихме, че трябва да започнем с отглеждане на някакви животни и се спряхме на калифорнийските червеи, защото те произвеждат високо ценения в биологичното земеделие хумус.

Бени: В момента всичко, което отглеждаме, се тори с този почти вълшебен биохумус. Той съдържа пълния набор от микро- и макроелементи, необходими на растенията и подобрява показателите на почвата и добивите. Приложението му гарантира, че всичко, което произвеждаме, е 100% био.

По скала от 1 до 10 колко ви е щастието от новия живот на село?

Бени и Крис: 10!

След 10 години?

Бени: Сертифицирани био-производители с ферма за най-различни животни и растения, отглеждани природосъобразно.

Крис: Имаме намерение да произвеждаме различни зърнени и фуражни култури по биологичен начин. Следващата стъпка ща бъде да преминем към хуманно отглеждане на животни на пасищен принцип. Искаме да затворим пълния цикъл. Акцентът няма да бъде толкова върху мащаба на всяко едно от производствата, колкото върху качеството на крайния продукт.

Бени: Дойдохме на село, за да живеем здравословно и искаме това, което произвеждаме, да достига до по-голям брой хора. Чистата храна ще бъде по-достъпна, ако има повече производители на пазара. Целта е да сме част от тази промяна.

Източник:

 BioDynamic.

Facebook коментар

Чуждоземец е изцяло независима медия. Ако сме ви харесали можете да ни подкрепите тук:
Благодарим Ви! 90 90 90 LOGO KUBRAT CHERNA1 >

ЕДИН КОМЕНТАР

  1. Много хубава и показателна история, но не се отварят снимките!

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР