Ковачевица и Лещен – съкровищниците на Родопите

0
307

”Задължителни дестинации” е рубрика, в която ще представяме на вашето внимание всички онези райски кътчета от красивата ни родина, които заслужават да бъдат посетени и които по някакъв начин са свързани с българската история. Голяма част от тях са познати на всекиго, но ще се постараем да посочваме и не дотолкова популярни дестинации. Очакваме вашите предложения за рубриката!

Днес ще ви отведем на две магически места, намиращи се в необятните Родопи, които всички ние обичаме. Дестинациите, които ще ви представим, са популярни както сред нас, така и сред посетителите на България. Те ни очароват с автентичността и със странното, някак неестествено спокойствие, което излъчват. Ако имате намерение да посетите Ковачевица и Лещен, си отделете поне няколко дни, защото определено има какво да се види. В следващите редове ще се опитаме да ви го докажем.

КОВАЧЕВИЦА

село_ковачевица

Ковачевица се издига на 1000 метра надморска височина в Западните Родопи. Спада към територията на община Гърмен, на около 25 км от град Гоце Делчев. Селото се намира в поречието на река Канина, по-известна като Кървава река. Климатът е милостив към местните, тъй като зимата е относително мека, а лятото – приятно и прохладно. Населението  днес е едва 50 души, но за щастие обезлюдяването на българските села тук не се усеща в такава степен заради големия туристически поток.

Историята на планинското селце е наистина впечатляваща. Живот по тези земи има още от древността. Находки от надгробната могила в местността Рударя от късния период на желязната епоха и тракийското светилище от I хил. пр. Хр. в местността Козия камък са само малка част от свидетелствата за богатото историческо минало. Северно от Ковачевица, в местността „Св. Константин“, са открити едни от най-ценните национални находки от края на IV и началото на III век пр. Хр. – бронзовият шлем и бронзовата ризница. В общи линии разположението на землището на Ковачевица в древността е стратегическо, тъй като в близост до него преминава античен път, свързващ Никополис ад Нестум и Филипопол.

selo_kovachevitsa

Счита се, че първите българи се заселват още от времето на ликвидирането на Търновското царство (1393 г.). Тогава те се установяват в няколко отдалечени и разпръснати махали, които не образуват селище. Втората вълна от заселници, с която се свързва и самото създаване на селото, е от началото на XVII век, когато са извършвани най-масовите безчинства на поробителя, целящи помохамеданчване на българите. След опожаряването на село Рибново оцелялото население се установява на територията на днешна Ковачевица – около извор, сега голяма чешма, която носи името Циганчица.

За бързото разрастване на селото способстват много важни фактори като наличието на вода (над 15 извора и чешми), мек климат, обширни пасища и наистина богата природа, наситена с диворастящи лечебни билки и растителни видове. Земята тук е много плодовита и е майка на различни ябълкови, сливови, черешови и орехови насаждения. Разрастването на селището изисква от населението да се занимава с различни занаяти. Придошлите от околните села се занимават със земеделие и скотовъдство. За разлика от тях дошлите от Западна Македония се занимават с дюлгерство.

ковачевица_църква

Църквата в Ковачевица – фотограф Елена Масларова

Ключово значение за развитието на Ковачевица изиграва фактът, че тук никога не е имало турска администрация и населението е живеело относително спокойно по времето на османското иго. Именно това позволява на много будни местни хора да изградят облика на селото, така че то да се превърне в просветен и религиозен център. Един от символите на Ковачевица е църквата „Св. Никола“ – най-ценният паметник на духовността в целия район. Храмът е нужен, за да дава искрица надежда на хората, че някой ден ще живеят по-достоен и спокоен живот. Именно затова той носи името на свети Никола – покровител на пътниците, бежанците и гурбетчиите, каквото е и коренното население на Ковачевица. Църквата е построена е през 1847 г. от прочути местни дюлгери с доброволния труд на населението. По изискванията на турската власт тя е вкопана в земята и се намира в ниската част на селото. Камбанарията на църквата, построена през 1900 г., е дело на Уста Ангел Митев и Тома Марков. Камбаните са отлети на място от изкусни горнобродински майстори леяри от материали, дарени от цялото население.

Историята, свързана с трудно взетото разрешение от турските власти за построяване на храма, с времето се превръща в легенда, разказвана от местните. Родом от селото е виден търговец, който успява да намери признание чак в султанския двор в Цариград като изкусен бръснар. Към него се обръщат съселяните му, за да съдейства за издаването на разрешение, тъй като по това време е изключително трудно да се вдига нова църква. За голяма изненада на местните лично султанът, подтикнат от таланта и уменията на своя личен бръснар, родом от Ковачевица, подписва ферман за издигането на храм. Единственото изискване е да не бъде висок, за да не се вижда отдалеч.

къща_ковачевица

Свидетелство за културния подем на Ковачевица по времето на Възраждането е фактът, че тук е построено първото килийно училище в Неврокопско, завършено още през 1820 г. В него първи преподаватели са местните свещеници. Децата са обучавани за духовни лица до 1854 г. Първото светско училище в селото е открито през 1854 г. в къщата на младия учител Никола Банев.

Волята за освобождение на будното местно население си личи и в опитите им за отхвърляне на чуждата власт. Готовността си за саможертва в името на свободата жителите изразяват чрез всеотдайно поддържане на четите на войводите Славко войвода, Шимар войвода, Йордже войвода и известния Тодор Тетимов – Кануш войвода.

Често забравяме, че този край на България се освобождава доста по-късно от османско иго – едва през 1912 г., по време на Балканската война. Окрилени от желанието си за свобода, голяма част от местните мъже се включват във военния конфликт. Много от тях губят и живота си. За щастие резултатът е благополучен и Ковачевица влиза в пределите на Царство България.

kovachevica

След 1913 г. селото забавя развитието си. Постепенно дюлгерството запада за сметка на животновъдството и земеделието. Това се дължи на наистина големите владения, с които бившите дюлгерски родове разполагат. През 50-те години на XX век някогашната голяма Ковачевица започва да обезлюдява постепенно. От 2000 души население и жилищен фонд от 300 къщи още през периода 1938-1940 г.  хората остават 1229 жители. Днешните жители са едва 50-60 души.

Друг интересен факт, свързан със селото, е афинитетът на сценаристи и режисьори да заснемат филмите си тук. Снимките на над 20 чуждестранни и български продукции са правени в Ковачевица, сред които вероятно най-яркият е „Мъжки времена“.

Остава важният въпрос с името. За него също има легенди и предания. Историята разказва, че един от преселниците в началото на XVII век е Марко Ковача. Той е наистина изкусен майстор със златни ръце, който заради умението си е един от първенците в града. Жена му, Гина Ковачевица, е много уважавана и търсена от всекиго за съвет или помощ. С времето станало нарицателно да се казва „отивам при Ковачевица“, когато някой тръгва от долната към горната махала, където се намира къщата на ковача и съпругата му.

Kovachevica

Време е да поговорим и за облика на Ковачевица. Архитектурното богатство на това планинско селце предизвиква интерес у всеки посетител. Всичко тук е типично и уникално. Никое друго място не прилича на това.

Ковачевските къщи както въобще родопските домове са солидни каменни постройки със зидария, която не можем да видим никъде другаде. Тя е майсторски обработена и изключително специфична. Технологията на градеж обаче е наистина много проста: подредени недялани камъни, споени с размекната пръст. Простият начин на подредба наистина дава неочаквани резултати. Масивните зидове са изключително здрави и трайността им е проверена от столетията, а и естетически тази каменна мозайка е неповторима. Тънките, патинирани от времето дървени кошаци, разделящи каменната зидария на хоризонтални пояси, внасят човешки мащаб и декоративна звучност на строгите каменни повърхнини. Ковачевските дюлгери оставят своя отпечатък и върху дървената част от къщата – врати, прозорци и всякакви отличителни детайли.

Ковачевските къщи имат строга дисциплина по отношение на функциите на стаите. На базата на довъзрожденското жилище през втората половина на XVIII в. се издигат дву- и триетажни къщи с еркерни наддавания на втория и третия етаж над тесни калдъръмени улички. Първият етаж винаги е пригоден за животните или за селскостопански нужди. Жилищната част е на горните един или два етажа. В ковачевската къща съществуват две групи помещения- на отворените части на сградата – „потон“ (чардак), и на затворените – стаи с огнища, килери.

135920368894

Утвърждаването на този определен тип къща  е свидетелство за развитието на строително-архитектурната школа в Югозападните Родопи с център с. Ковачевица, чиято архитектура е едно от най-високите постижения на българския строителен гений през Възраждането. Резултатът от работата на дюлгерите не е случаен. Строителните постижения на това село се коренят както в професионализма, предаван като фамилна традиция от дюлгерите, така и в работата на гилдията като цяло, където имало строга организация, йерархия и контрол.

За нас в Ковачевица има нещо магическо и мистично. То сякаш успява да предложи всичко, от което имаме нужда, за да се откъснем от еднообразното всекидневие. Необикновената природа, тайнствената атмосфера на Родопите, чистият въздух, спокойната среда и гостоприемството на местните са причините, поради които всеки, дошъл тук, нарича това място „приказка от дърво и камък“. Ако все още не сте го посетили, не се колебайте къде да бъде следващата ви почивка.

Има едно място, което не отстъпва по никакъв начин на Ковачевица, даже напротив – често двете дестинации вървят ръка за ръка. Селата  се намират на 8 км едно от друго, а живописният път, по който ще минете, може да бъде срещнат само в Родопите.

ЛЕЩЕН

лещен

Първото нещо, което ще ви посрещне в село Лещен, е гледката към накацалите по стръмните склонове на планината къщички, изградени в ковачевския архитектурен стил. Те още пазят в себе си истинския дух на българското село.

Сред архитектурните паметници се открояват църквата „Св. Параскева” от 1836 г. и килийното училище. Стенописите на църквата изпъкват с едрия си щрих и ярките си цветове. Според исторически сведения от края на XIX и началото на XX век Лещен е предимно българско село в Неврокопска кааза.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Лещен е посочено като село с 59 домакинства и 200 българи. През 1889 г. Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Лещен като село с 56 български къщи.  „Лящин (Лещен) село в полите на един доспатски клон, 1/2 час до левия бряг на Канина. Пътят от Неврокоп до Фотовища е равен, а оттук се захваща тесен и стръмен. Обикновен ход захваща 4 часа. На първо място стои скотоводството. Българска църква. Къщи 56, българе. Най-последно българско село; отвъд захваща Рупчус. Като най-затънтено в Лящин селянете са страшни суеверци. За да се лекуват или съветват от цялата околия, дохождат при врачките в Лящин.“

leshten

Някога местните се препитават с дюлгерство, ковано желязо и добиване на златоносен пясък. Автентичността на миналото, естествената природна красота, примесена с изкуствено придадения й модерен туристически облик, доставят на посетителя неповторимо преживяване. Архаичният дух все още обитава и главната калдъръмена улица, откъдето всеки може да си купи интересни сувенири за спомен.

Други интересни природни забележителности, които може да посетите, са изпълненият с вековни букови и елови гори резерват „Тъмната гора”, каньонът на река Канина, местността Синият вир, скалните образувания “Козият камък” и “Черната скала”, известни още като тракийските съкровища. Някога върху голямата скала “Козият камък” е имало много дупки с правилна кръгла форма, еднакъв размер и дълбочина, но мястото е взривено от иманяри и днес те вече не могат да се видят. Определено село Лещен и районът около него обещават една хубава почивка сред природата и автентичността на старо българско село.

Източник: Bulgarian History

Facebook коментар

Чуждоземец е изцяло независима медия. Ако сме ви харесали можете да ни подкрепите тук:
Благодарим Ви! 90 90 90 LOGO KUBRAT CHERNA1 >

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР