Модели се върнаха от Ню Йорк да изградят биоферма на село

0
7847

На пръв поглед е странно красиви млади хора, плаващи успешно в мътните от амбиции води на Ню Йорк, внезапно да фокусират цялото си внимание върху декари запустяваща земя в също толкова опустяващо село. Но когато оставиш сърцето да те води, всичко се случва естествено както при Валентина и Кристиан. Идеята им да възродят биоземеделието в родните земи, създавайки Pura Vida Organic Farm, се ражда по време на пътешествие из Южна Америка. А в реализацията й първоначално е желанието да създадат малък бизнес за родителите на Валя в село Аканджиево, осигурявайки си чиста и здравословна храна. Година по-късно двамата с нескрита гордост разказват за бъдещето на Pura Vida, докато ни разхождат из зелените лехи. Всичко в двора е на старта на живота: земята ражда за първи път от години, лястовици отглеждат лакомото си поколение под стрехите на 100-годишната къща, дори кучетата са още бебета (макар овчарско куче на шест месеца да не изглежда точно като бебе).

ОТ НЮ ЙОРК ДО АКАНДЖИЕВО

Валентина и Кристиан живеят над 10 години в САЩ и от 5 в Ню Йорк, където ги отвеждат кариерите им на модели – него с полет от Париж, а нея – от Германия. Модният бизнес ги среща в Хонконг и оттогава са неразделни. От миналата година официално са семейство, а приказната им сватба доведе модни агенти от цял свят в България. Плановете им за бъдещето се въртят около Маями, където животът е по-спокоен от този в неспящия Ню Йорк и предразполага за отглеждане на деца, докато Кристиян развива своята успешна концепция за боксови зали. Активен спортист, завършил Националната академия по спорт и медицина в Ню Йорк, неговата голяма страст е именно на ринга. В съдружие с олимпиец създава една от най-посещаваните зали в Ню Йорк в момента – Shadowbox NYC, а сред клиентите му са звезди като Адриана Лима, Джерард Бътлър и Луси Лиу, бизнесмени и арабски принцеси.

„Персоналният треньор мисли за всичко: режим, хранене, дисциплина. Добрият треньор те мотивира да промениш живота си, давайки ти нужната енергия. Винаги казвам на клиентите си: „Ако не знаеш как правилно да се боксираш или мотивацията ти изчезне, аз съм виновен, не ти. Аз не съм намерил правилния начин да извадя енергията от теб.“ Това е моята философия. Харесва ми, че професионализмът в Америка се цени. Имаш ли качества, ще те бутат и ще ти помагат, само за да изкарат повече пари с теб. В България, за съжаление, е точно обратното.“
Докато развива кариерата си на модел, Валентина пък се увлича все по-силно по здравословното хранене. Посещава семинари и курсове за нутриционисти. И идеята постепенно се избистря.

Pura Vida

Валентина и Кристиан

И ДВЕ ЛЕХИ ОТПРЕД…

Още докато са в Ню Йорк, Валя и Крис купуват няколко изоставени от собствениците си парцела в село Аканджиево и заедно с родителите на Валя бавно и с ентусиазъм се заемат да върнат живота в тях. „Първо взехме мястото, на което сега са оранжериите – разказва със светнали очи Крис. – Там беше абсолютна джунгла, само тигри и лъвове нямаше… С багери сме изкарвали камъни и дървета. И за няколко месеца го превърнахме във ферма. Плевнята до нас беше срутена, но я изградихме наново. Първоначално мислехме там да отглеждаме кокошки, но се оказа твърде сложно…“

Валя с леко разочарование допълва: „Оказа се, че биококошките са илюзия, без да има биофураж. Нужни са им антибиотици, дезинфекции и ваксини, все химия, която не ни устройва. Ако пък ги отглеждаме като домашни кокошки, тогава нямаме право да продаваме.“ Затова за момента идеята за биококошарник отстъпва пред плана за лаундж зона с големи прозорци към страхотната гледка на Средногорието. И към спретнатите лехи, засадени с какво ли не.

Като за първа година, само доматите в оранжерията са над 15 вида – от лилави или в шоколадов цвят, до жълти чери с червени резки и едни особено странни, приличащи на минитикви. Радват се още на шарени моркови (виненочервени отвън и жълти отвътре), крехките листа на кейл (къдраво зеле) и манголд (листно цвекло). По-екзотичните за нашите ширини сортове Валя е донесла от Америка. „Намерих две ферми във Върмонт, които още от началото на 90-те, преди да се запознаем с ГМО, събират различни семена и ги разсаждат по екологична система.“ Докато тя е в Щатите, Крис селектира български сортове от района и ги добавя към дългия списък на фермата, заедно с няколко дръвчета нар за разкош. „Наесен ще преценим кои най-добре се развиват – казва Валя. – Но сигурно ще ни отнеме няколко години да подберем точните сортове, които да отглеждаме.“

Стараят се да използват всяка педя от земята – френско грозде, касис и лози пълзят по дуварите, а тънки овошки дават заявка за шарена сянка – ябълки, круши, смокини и череши. Разположили са сред тях няколко миникошера с пчели, които да се грижат за опрашването. Бавно и с ентусиазъм семейството разработва фермата си изцяло с лични средства. Засаждат растенията на етапи. Ако с нещо не им потръгне, пробват с друго. Вече са изпитали разочарованията от обратите на времето, от поразиите на орди мравки, от „капризите“ на някои от специалните сортове, донесени отвъд океана. Борят се и с киселинните дъждове, допълнително тровещи почвата и създаващи условия за нови бактерии, съсипващи растенията. „Случвало се е покривите на оранжериите да пожълтеят от дъждовете, сякаш кал вали… Как да имаме чисти зеленчуци?“, недоумява Валя.

Валентина и Кристиан

Валентина и Кристиан като модели

Въпреки всичко, уверено продължават да се съпротивяват срещу пръскането дори с биопрепарати, да разчитат на полезните насекоми, алелопатия (взаимодействие между различни видове растения) и сеитбообращение. Поливат и пръскат с настойка от коприва, засаждат чубрица, латинки и невени да отблъскват паразитите. Освен това наторяват единствено с биохумус – вече имат малка ферма за червени калифорнийски червеи, с перспектива да я разширят.

Благодарение на работата си като модели Валя и Крис имат възможността да пътуват до места из целия свят, които малко хора имат шанса да видят. Тези пътешествия обаче само подхранват глада им за приключения. „Когато намериш място, на което буквално да се слееш в пълна хармония с природата, енергията, която получаваш, е неописуема – казва Крис. – В градовете и с начина на живот, който водим, това усещане се размива. Постепенно губим идентичността си.“

От едно такова пътуване се ражда и името на фермата. „Бяхме на почивка в Коста Рика, в местността Монтеверде. Място с уникален микроклимат от четири сезона, разпределен по часове – ситен дъждец се сменя със слънце и зверска жега, после става студено и през нощта се завиваш. Там можеш да наблюдаваш явлението cloud forest – джунглата в облаци. Отидохме и още по на юг, в тихоокеанската част. Посрещнаха ни в дървена къща на хълм, пред нея скован бар със 180 градуса гледка към океана, а зад теб джунгла. Домакинът ни беше същински пират – висок 50-годишен американец с папагал на рамото и нонстоп напушен, усмихнат, адски забавен. Място като на филм. И всъщност поздравът Pura Vida е като мото на Коста Рика. Означава „чист живот“, но в смисъл хубав живот – да живееш пълноценно и да си щастлив всеки ден. Пожелават си го и за здравей, и за сбогуване. Затова решихме да кръстим фермата така.“

Pura Vida

Младата двойка на нивата си с лимец

НИЩО НЕ Е СЛУЧАЙНО

„Всичко започна като на шега. Искахме да имаме добра храна, да създадем работа за родители и роднини… – разказва Крис. – Направихме две оранжерии, а след това с Валя трябваше да се върнем в Ню Йорк. Само че без основателна причина от посолството в България ми върнаха документите, при положение че това ми е пета поред работна виза, одобрена на американска земя. Тогава си помислих, че объркаха целия ми живот. Защото в Ню Йорк с всеки ден губиш позиции. Конкуренцията е жестока.“

Валя заминава без него и макар това да е най-дългата им раздяла до момента, приема философски ситуацията. „В крайна сметка за всичко си има причина. Ако той не беше принуден да остане в България за тези пет месеца, нямаше да стартираме фермата. Сега съм убедена – едно не става, друго става, няма нищо случайно!“

Никой от двамата не очаква Pura Vida да се развие с подобна скорост. И докато Крис се учи да живее в нов ритъм извън обичайната му блестяща среда и спортната зала, на хиляди километри от него Валя има време да погледне Ню Йорк с други очи. „Изведнъж осъзнаваш, че там си сам и че всъщност си никой. Винаги ще бъдеш чужденец. В Америка съм от 10 години и съм се убедила, че за тях винаги ще бъда чужденец. Нямаш нито истинско семейство, нито приятели. Всичко е адски замърсено и същевременно скъпо… Нито храната e храна – макар че купуваме уж само органик продукти, нито дори водата е чиста. Всички пият хапчета по всевъзможни причини, да не говорим за антидепресантите. Въздухът е ужасен, развих алергия за пръв път в живота ми. А тук имаме всичко необходимо, за да бъдем щастливи и въпреки това се налага да го загубим, за да успеем реално да го оценим…“

В БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ

Валентина Pura Vida

Валентина и Кристиан отглеждат свежи зелени салати, зелен лук и репички

В края на август Валя отново ще се върне в България, този път с еднопосочен билет. „Ще остана повечко време тук, да потръгнат нещата. А след това ще се опитаме да продължим да работим в Европа, за да сме по-близо до фермата. Искаме този бизнес да се развие, но за да продължим да инвестираме в него, се налага да търсим доходи от друга работа, защото осъзнаваме, че поне няколко години ще бъде на загуба.

Щом направим всичко, което искаме, за фермата, няма да се налага да работим извън България. Това е дългосрочна инвестиция, създаваме нещо, което ще се гордеем да оставим на нашите деца и внуци. А и такова удоволствие е, когато ни пишат клиенти, че са им харесали продуктите ни, че са усетили вкус, че децата им най-сетне ядат зеленчуци – особено зелени като спанак! Това ме прави много щастлива, все пак парите не са всичко. Ние просто сме късметлии да можем да ги изкарваме с друга работа.“

Крис обаче има различна дефиниция за късмета: „Когато желаеш искрено нещо, то рано или късно се случва. Хората казват „късмет“. Не, късметът не пада от небето. Ти работиш за него. Затова действаме лека-полека… Ако сме живи и здрави и се развиваме със същите темпове – бъдещето изглежда много добре! Имаме близо 70 декара земя, от които обработваме едва 25. Отделно 5 декара лозе. И когато разработим целия потенциал на земята, ще можем да кажем, че нещата са тръгнали сериозно и вървят добре. Мислим да направим и няколко къщи за гости, за безценни уикенди на чист въздух, с чиста храна и красиви гледки.

Имам и идея за център за атлети, които искат да тренират и почиват активно със здравословна храна. Хрумна ми в Коста Рика – те са номер едно по биоземеделие, а над 90 на сто от енергията, която добиват, е зелена. Там спортисти идват не само от Америка и Канада, но и от Европа. Е, защо да не опитаме и тук…“
Защо не, наистина… Допиваме домашното десертно вино (без захар, разбира се) и с леко нежелание се сбогуваме с райското спокойствие на малката ферма. И с двамата й красиви, изпълнени с енергия и вяра собственици, на които искрено желаем: Pura Vida.

Текст и снимки: сп. „Ева“

Facebook коментар

Чуждоземец е изцяло независима медия. Ако сме ви харесали можете да ни подкрепите тук:
Благодарим Ви! 90 90 90 LOGO KUBRAT CHERNA1 >

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР