Бавното пътуване – отговорът на масовата туристическа индустрия

0
67

Много хора пътуват до Хургада и казват, че са били в Египет. Всъщност те не са видели нищо от страната освен тъмните прислужници в затворените комплекси. Това не е пътуване, а по-скоро начин за справяне със стреса. Същото се случва и в специалните хотелски стаи, давани на час, където в пълна изолация висши мениджъри (или не толкова висши) стоят на стол в средата на стаята в пълна тишина, за да починат от ужасната реалност на работното си място. Да, съвременният задъхан свят може да предизвика “прегаряне” (burn out), което е и причината за появата на горните услуги. “Бавното пътуване” в този смисъл предлага още една алтернатива за справяне със стреса.

Идеята и концепцията за Slow Travel (бавно пътуване)възниква през 80-те години на миналия век като част от зараждането на движението Slow Food (бавна храна) в отговор на откриването на първия обект от McDonald’s в Рим, Италия. Хората се разбунтували срещу американската верига за бързо хранене в опит да защитят местната кухня и продукти, местното производство на храни, както и традиционния начин на приготвяне на храната. Постепенно тази инициатива прераства в движението Slow Movement, което включва в себе си Slow Travel (бавно пътуване), Slow Cities(бавни градове), Slow Food (бавна храна), Slow Living (бавен живот) и още няколко “бавни неща”. В основата на цялата тази “бавност” е търсенето и създаването на връзки – връзка с храната, със семейството, а в случая с пътуването – връзката с местните хора, тяхната култура и изобщо начин на живот.

“Бавното пътуване” не е пряко свързано с начина на придвижване или транспортното средство, както би подвело наименованието. То дава възможност за установяване на по-тясна връзка с реалността и заобикалящата ни среда. За да се намери и усети тази връзка, е необходимо да се забави темпото, човек да спре за малко, да се огледа, да почувства и да усети света наоколо.

“Бавното пътуване” и изобщо “бавните” неща са нагласа на съзнанието, философия, вид разбиране за заобикалящото ни. На практика това например би означавало да не се стремите да видите всички възможни забележителности на дадено място, а да посетите само част от тях, като си дадете време да ги разгледате истински и да им се насладите.

При този вид пътуване не си поставяте за цел да видите възможно най-много, а възможно най-качествено и задълбочено. Тук се набляга на качеството, а не на количеството.

Няма състезание за бройка посетени обекти, има удоволствие от времето прекарано на всеки обект, знание и връзка с него. Причината да впечатлите роднини и приятели с количество забележителности е всъщност заблуда, защото в повечето случаи те в действителност не се интересуват чак толкова от местата, които сте обиколили. Всичко, което сте видели или направили по време на пътуването, си остава най-вече за вас, вътре във вас, то въздейства или променя най-вече вас. Това, което сте усетили като преживяване, е нещото, заради което в крайна сметка си е струвал пътят. Постига се най-добре, като пътувате бавно, стоите повече време на едно място, пийвате кафе в кафенето на площадче във Флоренция и наблюдавате хората, разхождате се няколко часа сред произведения на изкуството в някоя галерия и не бързате за Лувъра, защото ще го затворят. Пътувате бавно, когато стоите пред Айфеловата кула в Париж и наблюдавате блъсканицата за асансьора. Вие пак я виждате и й се наслаждавате, но не се насилвате непременно да се качите горе, както правят всички. Изобщо не ви пука за тур оператора, който е запазил часове за същия този асансьор, нито бързате за следващата атракция, защото някой е планирал така вместо вас.

Да се подготви едно “бавно пътуване” изисква усилия, любопитство, интерес, ангажираност.

В момента, в който усетите, че се напъвате, за да пътувате бавно, само защото е модерно или някой ви е казал, че така трябва, това вече е проблем. Като с всяка концепция човек има нужда от определена нагласа и узряване. Ако се почувствате отегчени от идеята да карате колело, вместо да се метнете на тур автобус за обиколка из всички забележителности на даден град например, значи още не е дошло времето.

Всеки може да пътува бавно. Не е въпрос на пари, а на разбиране, усещане, светоглед. Често да се пътува така е по-евтино, отколкото да се пътува бързо. Това, което струва повече пари по време на път, е всъщност времето.

Когато човек тръгне с идеята да пътува бавно, е добре да се подготви предварително, да разбере какви възможности предлага дестинацията, която е избрал, да изследва опциите.В същото време е важно да остави и неща за случайността, да се изгуби за малко, да се помота. Балансът между двете ще ви осигури сигурност и необходимата степен на комфорт. Както по принцип с всичко, и тук крайностите не са за предпочитане. Ако решите да се гмурнете в Япония, без да сте предварително подготвени поне за основните неща, ще изгубите страшно много време, пари и нерви, докато наваксате на място. Ако пък планирате всичко до последната минута и знаете къде трябва да бъдете всеки един момент, изпускате от удоволствието на откривателството. Истинско умение е да постигнете баланс в тези две неща.

Бавното пътуване” може да има най-разнообразни форми. Да си вземете колело под наем и да карате в града, който посещавате или да пътувате с влак вместо със самолет на различни разстояния.

Препоръчително е да ползвате предимно обществен и местен транспорт. Където е възможно, да спите в B&B или малки семейни хотелчета, пазарувате от пазара стоки и продукти местно производство. Така подпомагате местния бизнес и хората, които са създали нещо сами с ръцете си. Не спите в 4-или 5-звездни хотели, още по-малко в all inclusive такива. Съвременната туристическа индустрия не случайно се нарича индустрия – колкото повече хора ползват дадена услуга, толкова по-големи са печалбите. “Бавното пътуване” е алтернативният й отговор. То предлага един по-човешки иестествен модел на пътуване, концепция, която има за цел да срещне човек с човека, да стимулира общуването, опознаването, изследването, т.е. всичко, заради което хората всъщност пътешестват.

Често хората бъркат “бавното пътуване” с това на т.нар.backpackers (пътешественици с раници) и го свързват с мизерия, лишения и други неприятни емоции. Backpacker’s movement е също вид философия, практикувана по-масово в миналото и по-малко в днешно време, по различни, най-често идеологически или пък по чисто икономически причини. Това е просто друг вид преживяване за друг тип хора. При “бавното пътуване”, в смисъла, който ние влагаме в него, не спим под мостовете, не се возим на товарни вагони, за да пътуваме по-евтино или направо безплатно, не миришем лошо от липсата на баня. Това са две различни философии и разбирания за живота, пътуването и всичко останало.

Когато пътуваш бавно, го правиш най-вече сам или с близки хора, но напоследък става популярно подобен вид пътешествия да се организират от малки тур агенции.

За организираните от фирма “бавни пътувания” най-подходящи са малки групи, до 8 човека максимум, а и по-малки.

Това позволява да се приложат на практика повечето от идеите и концепциите на движението, като например да се спи в къщи за гости при семейства или в апартаменти под наем. Малките групи позволяват и посещения на обекти и участия в събития, които не могат да се организират заголеми туристически орди (има места, в които не могат да се поберат повече от пет или шест човека, като например тези наPiss Alley (опиканата алея) в Токио). Скромният на брой хораи нагласата за бавно пътуване дава многократно повече възможности на туристите да видят и усетят местата в програмата си. В този смисъл хората получават повече за парите си в сравнение с масовите групи, където всичко предварително е планирано, уточнено по час и дори минути.

Ключово е и личното отношение на водача с всеки един от пътуващите и възможността да се задоволят индивидуални изисквания. Това е възможно, защото хората са малко. Те могат да общуват по-пълноценно помежду си, да се сприятеляват, защото са са с един общ интерес – любовта към приключенията и пътешествията и това е нещото, което ги обединява.

Българите все още пътуват трудно в чужбина по “бавен”начин. Едни харесват това да пропуснат някоя и друга забележителност за сметка на прекарването на по-дълго време на едно място, за да пият чаша чай или вино, други – не. Желанието за трупане на селфита пред увеличаващ се брой забележителности е силна движеща сила и дразнител, което е добре. За много хора, които искат да посетят дадена дестинация, идеята да не видят всичко, каквото може да се види там, изобщо не им допада.

“Бавното пътуване” е алтернатива, друг поглед и възможност, която има своите предимства. Определено мога да твърдя, че хора, които са опитали да пътуват по този начин, после трудно се връщат към масовите организирани пътувания с по 40 човека в група. Общият стремеж е към повече индивидуалност, лично отношение и достъп до уникални преживявания, които не са достъпни до масовия потребител. Хората все повече ще търсят това, а “бавното пътуване” предлага именно тези екстри. То е за любопитни хора, за хора, които при други обстоятелства биха станали пътешественици, хора, които четат и се интересуват от местата, които посещават, хора, които комуникират, слушат и черпят знание от всичко до което се докоснат. Тези хора стават все повече и повече/dnevnik.bg

* Авторът е основател на онлайн клуба “Клуб на пътуващите за удоволствие хора”, който впоследствиеразвива в туроператорска агенция и започва да организира групи и пътувания. От клуба до днес успява да сформира пътуващо общество с повече от 6 хил. последователи във всички социални мрежи и най-вече Facebook –www.facebook.com/thousandvoyages.

Още информация за “Бавното пътуване” на:
http://www.slowmovement.com

http://www.slowtravelmagazine.com/welcome
http://www.hiddeneurope.co.uk/a-manifesto-for-slow-travel
http://www.bootsnall.com/articles/11-08/in-defense-of-slow-travel.html

like1




Facebook коментар

Чуждоземец е изцяло независима медия. Ако сме ви харесали можете да ни подкрепите тук:
Благодарим Ви! 90 90 90 LOGO KUBRAT CHERNA1 >

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР