Знаменитата реч на Виктор Орбан

0
297

Дами и Господа,
Сънародници,
Унгарци по света,

С кокарда, ушита от Юлия Сендрей на гърдите си, носещ том с поеми в джоба си и все още чувстващ Революцията в главата си. Това са думи на Шандор Петьофи, с които честити 15-ти Март във вестника си. Поздрав за теб унгарска свобода, на този ден ти беше родена! Днес отново, сто шейсет и осем години по-късно, с безгранична радост, с оптимизъм от ранната пролет, с големи надежди и приповдигнат дух, че от другата страна на Среднодунавската низина, празнуваме от Берегово до Суботица, от Римавска Собота до Търгу Секуйеск – празнува всеки Унгарец с едно сърце, една душа и една воля. Точно както след това в решителните битки на борбата за свобода, сега също унгарските сърца са разтуптяни от факта, че имаме с нас полски легион. Приветствам одухотворените наследници на генерал Бем. Ние приветстваме синовете на Полската нация. Както винаги през нашата хилядолетна история, сега също ние заставаме до вас в битката, която водите за свободата и независимостта. Ние сме с вас и изпращаме това съобщение до Брюксел: Повече уважение за народа на Поляците, повече уважение за Полша! Поздравяваме Ви. Това е знак на споделената съдба на Полша и Унгария, споделена по време на друга наша велика революция – тази от 1956-та година родена между паметника на Бем и площад Лайош Кошут в Будапеща. Тя се случи с неудържимата сила на нашите славни предци и до нощта беше прегазена от ботушите на Съветските Генерали.

Дами и Господа,

По природа, Унгарците се борят за правда, когато това се налага. Нещо повече, те се борят за нея ако се наложи, но те не се опитват да създават проблеми заради самите проблеми. Те знаят, че често могат да достигнат повече чрез търпение, отколкото чрез дрънкане на оръжия. Ето защо такива като нас, рядко се вдигат на революции. Ние сме минавали само два пъти по този път и ние имахме причини да го направим. Ние чувствахме че дробовете ни ще се пръснат, защото не можехме да дишаме свободно. Ние се хвърлихме в нея и веднъж след като тя започна, ние я проведохме със стил. Съвременната европейска история е запазила двете Унгарски революции сред славните спомени на света: две пламтящи звезди, две национални възстания избухнали през 1848-ма и 1956-та година като следствие от унгарските стремежи и интереси. Слава на героите, чест на смелите. В хрониките още са записани революцията от 1918-19-та, но спомените за този период не са записани в страниците на славата. Наистина не са само това спомените, написани на различни страници, но те се появяват в различен том. Революцията от 1918-19-та , може да бъде намерена в тома посветен на Болшевишките и анти-Унгарска версии, създадени в услуга на чужди интереси и чужди амбиции. То се характеризира с подзаглавие “ужасяващи примери на инелектуална и политическа дегенерация”. Да, ние Унгарците имаме две революционни традиции: едната тръгва от 1848-ма през 1956-та и падането на комунизма, чак до основния закон и сегашния конституционен ред; кървавата линия на другата традиция тръгва от якобинските европейски предци, през 1919 до комунизма след втората световна война и съветската ера на Унгария. Живота в Унгария днес е изграден от духовни наследници и потомци на революциите от ’48-ма и ’56-та. Днес, както и тогава, пулсирането на тази революционна традиция придвижва и води политическия, икономически, и духовен живот на нацията: равенство пред закона, отговорно правителствено ръководство, национална банка, солидарност, зачитане на човешкото достойнство и обединението на нацията. Днес, както и тогава, идеалите от ’48-ма и ’56-та са пулса, който движи живителната сила на нацията, както и интелектуалния и духовен поток на гражданите на Унгария. Нека да благодарим, че това е така и че най-накрая повелителят на историята ни изведе на този път.
Soli Deo gloria!(лат.) Слава на Бога

Дами и Господа,

Дори и в приповдигнатото настроение на този празничен ден да забравим, че традицията от 1919-та също и с нас – нейния пулс слабо тупти и все пак от време на време, той може да вдигне известен шум. Без приемно тяло, дните на този пулс са преброени. Тази традиция се нуждае от помощ от чужбина под формата на обилно интелектуално и политическо проникване и ако не получи такова неговите листа и клони ще изсъхнат, а неговите корени ще изгният в почвата на унгарската родина, която е враждебна към интернационализма. И това всичко е хубаво и добро. Един почтен човек, който възпитава децата си да работят здраво, за да построят своя живот върху солидна основа обикновено не се занимава с революция. Дясно мислещия човек, който стои здраво стъпил на земята и има контрол върху бъдещето си знае, че катаклизмите и резките промени в нормалния ход на живота рядко свършват добре. Човека на добрата воля, който търси плавен и спокоен напредък знае, че който се опитва да вземе две стъпки наведнъж, губи равновесие и вместо да се придвижи напред, може да полети с лице надолу. И все пак тези дясно мислещи хора на добрата воля, тези видни граждани на Пещ мигновено се събраха на призива на нашите революции, вървейки в челните редици, точно зад студентите. Те формираха гръбнака на революцията и борбата за свобода и те бяха там, за да платят със собствената си кръв за честта на Унгарския народ. Всяка революция е като хората, които я правят. От комитета, който я ръководеше в сянката на Петьофи и Васвари ние откриваме кожухаря Мате Гюркович и шивача Дьорд Молнар. Нашите революции бяха водени от уважавани граждани, военни офицери, адвокати, писатели, доктори, инженери, честни търговци, фермери и работници с чувство за национален дълг: Унгарци които олицетворяваха най-добрите аспекти на нацията, най-доброто от нашата родина. Унгарските революционери не са войници на вятърничави идеологии, умопомрачителни утопии или деменция, непоискани планове за световно щастие; в Пещ няма да намерите никакви следи от илюзорнитте видения на шарлатани философи или разразила негодуванието си неуспешна интелигенция. Революционерите на 1848-ма г. не искат да спасят камъни от руините на абсолютното подтисничество, за да се построи храм на още една тирания. Затова и унгарските революционни песни не са посветени на металните остриета на гилотината или въжето на бесилката. Нашите песни не се пеят от тълпи, които жадуват за мъст и линч; революцията на Пещ не е химн на хаоса, отмъщението и касапниците. Революцията от 1848-ма е тържествен и достоен момент в нашата история, когато раните на славната унгарска нация биват отново отворени. Извираща от конституционните корени, тя поиска предоставянето и връщането на иззетите от и отказани на нацията права. Тя е вълнуваща, но трезвена; възторжена, но практична; славна но умерена. Тя в ядрото си е Унгарска.

Дами и Господа,

Три седмици преди смъртта си в битка, в последното си писмо до Янош, Шандор Петьофи зададе следния въпрос: “И така, какво ще правиш?” Когато ние съвременните негови потомци, четем това, изглежда така сякаш той днес ни задава същия въпрос. И така какво ще правим? Как ще се възползваме от наследството си? Е ли унгарският народ все още достоен за репутацията на предците си?Как намирате законът на старите унгарци – че каквото правите не трябва да се измерва само с неговата полезност, но също така и чрез всеобщи стандарти? Това е така, защото делата ти трябва да преминат теста не само тук, но и във вечността.

Дами и Господа,

Ние имаме нашето наследство, унгарския народ все още съществува, Буда все още е тук, ние сме тези, които сме и ние трябва да бъдем тези, които сме. Нашата репутация пътува надлъж и нашир; умни и интелигентни хора признават унгарците. Ние се придържаме към древния закон и също измерваме нашите дела чрез универсалните стандарти. Ние учим нашите деца, че техния хоризонт трябва да бъде вечността. Дали ще успеем – дали най-накрая ще видим сградата на родината свободна, независима, достойна и уважавана в целия свят – сграда, която е била издигната високо от нашите предшественици през 1848-ма г. и за която те пожертваха животите си – ние все още не можем да знаем. ние обаче знаем, че настоящото европейско съзвездие е нестабилно и ние живеем във времена, в които ще проверим това. Времената, които ни притискат с въпрос изправен като хусарска сабя пред гърдите: “Да живеем в свобода или да живеем в робство?”. Съдбата на унгарците е преплетена с тази на нациите на Европа и това преплитане се разраства до степен да бъде такава част от съюза, че днес нито един човек, включително и унгарски гражданин, не може да бъде свободен, ако Европа не бъде свободна. А днес Европа е толкова чуплива, слаба и болна като “цвете, което бива прояждано от скрит червей”. Днес, 168 години след големите войни за независимост на Европейските народи, Европа – нашият общ дом не е свободен!

Дами и Господа,

Европа не е свободна. Тъй като свободата започва с говоренето на истината. Днес в Европа е забранено да се говори истината. Дори да бъде направен от коприна – намордникът си остава намордник. Забранено е да се казва, че тези пристигащи не са бежанци и че Европа е заплашена от миграцията. Забранено е да се каже, че десетки милиони са готови да потеглят към нас. Забранено е да се каже, че имиграцията носи престъпност и тероризъм в нашите страни. Забранено е да се отбележи, че масите, пристигащи от други цивилизации застрашават нашия начин на живот, нашата култура, нашите обичаи и нашите християнски традиции. Забранено е да се отбележи, че тези, които са пристигнали по-рано са изградили вече нов, отделен свят за себе си, със собствените си закони и идеали, които принуждават срутването на хилядолетната структура на Европа. Забранено е да се посочи, че това не е случайна и неволна верига от последствия, но предварително планирана и режисирана операция; маса от хора, насочени към нас. Забранено е да се каже, че в Брюксел се съчиняват схеми за транспорт на чужденци тук, колкото може по-бързо и да бъдат заселени сред нас. Забранено е да се отбележи, че заселването на хората тук е с цел да се прекрои религиозния и културен пейзаж на Европа и да бъдат препроектирани нейните етнически основи, като по този начин се премахва последната бариера за интернационализма: националните държави. Забранено е да се каже, че Брюксел е сега потайно поглъщащ все повече и повече парчета от националния ни суверенитет, както и че в Брюксел сега кроят план за съединени щати в Европа – за което никой, никога не е издавал разрешение.

Дами и Господа,

Днешните врагове на свободата са скроени от дрехи различни от дрехите на старите кралски и имперски управници, различни и от тези, които водеха съветската система; те използват различен набор от инструменти, за да ни принудят да се подчиним. Днес те не ни вкарват в затвора, те не ни транспортират в концентрационни лагери и те не ни изпращат танкове, за да окупират страните желаещи свобода. Днес интернационалните медии разполагат с артилерия от бомбардировки, доноси, заплахи, изнудване и те се оказват достатъчни – или поне са били достатъчни до сега. Народите на Европа бавно се пробуждат, те се прегрупират и скоро отново ще се изправят на крака. Европейските колони, които почиват на потискането на истината са скърцащи и напукващи се. Народите на Европа най-накрая са разбрали, че тяхното бъдеще е заложено на карта. Сега не става въпрос само за просперитет, уютен живот, рискови работни места, но също така и че сигурността и мира в живота ни е заплашен. И като следствие народите на Европа, които са били дремещи в изобилие и просперитет, са разбрали, че принципите върху които е изградена Европа са в смъртна опасност. Европа е общество на Християни, свободни и независими нации, равенство между мъжете и жените; лоялна конкуренция и солидарност; гордост и смирение; справедливост и милосърдие.

Този път опасността не ни атакува по начина, по който ни атакуват войните и природните бедствия – рязко издърпвайки чергата под краката ни. Масовата миграция е бавен поток от вода, който постоянно ерозира бреговете. Той е маскиран като хуманитарна кауза, но истинската му природа е окупиране на територия. И това, което набира терирория за тях е загуба на територия за нас. Стадата на обсебени правозащитници чувстват преобладаващото желание да ни порицаят и да насочат пръст срещу нас. Твърди се, че ние сме враждебни ксенофоби, но истината е, че историята на нашата нация е също история на вливане и преплитане на културите. На тези, които са дошли като нови членове на семейство, като съюзници или като разселени лица страхуващи се за живота си е било дадено право да създадат нов дом. Но тези, които идват тук с намерение да променят нашата страна, оформяйки нашата нация по техен собствен модел, тези които са дошли в насилие и против нашата воля – винаги са били посрещани със съпротива.

Дами и Господа,

Първо говореха за само няколко стотин, хиляда или две хиляди преместени хора. Но нито един отговорен европейски лидер не би посмял да се закълне, че тези няколко хиляди няма да се увеличат до десетки или стотици хиляди. Ако искаме да се спре тази масова миграция, първо трябва да се ограничи Брюксел. Основната опасност за бъдещето на Европа не идва от тези, които искат да дойдат тук, а от фанатичния интернационализъм на Брюксел. Ние не трябва да позволяваме на Брюксел да постави себе си над закона. Ние не трябва да му позволим да изцеди върху нас горчивия плод на космополитната си имигрантска политика. Ние не трябва да приемаме в Унгария престъпност, тероризъм, хомофобия, изгаряне на синагоги и антисемитизъм. Не бива да бъдат допускани никакви градски райони извън обсега на закона, никакви имигрантски бунтове тук и никакви банди преследващи нашите жени и дъщери. Ние не трябва да позволяваме на други да ни казват кого можем да пуснем в нашия дом и страната, в която живеем заедно и с кого да споделяме нашата страна. Ние знаем как тези неща се случват. Първо им позволяваме да ни кажат кого да вземем, после ни принуждават да служим на чужденците в нашата страна. В края ние се озоваваме в ситуация, в която сме принудени да напуснем земята си. Заради това ние отказваме тази схема за презаселване и ние няма да толерираме изнудване и заплахи.
Дошло е времето да звъни предупредителен звънец. Дошло е времето за опозиция и съпротива. Дошло е времето да си потърсим наши съюзници. Дошло е времето да се развеят флаговете на гордите народи. Дошло е времето да се предотврати унищожаването на Европа и да бъде спасено бъдещето на Европа. За тази цел, независимо от партийната принадлежност, ние призоваваме всички граждани на Унгария да се обединят и всички европейски нации да се обединят. Лидерите и гражданите на Европа вече не трябва да живеят в два отделни свята. Ние трябва да възстановим единството на Европа. Ние, народите на Европа не можем да бъдем свободни индивидуално, ако не сме свободни заедно. Ако обединим сили, ние ще успеем; ако вървим в различни посоки ще се провалим. Заедно сме силни, разединени сме слаби. Или заедно или изобщо не – това днес е законът.

Дами и Господа,

През 1848 г, беше написано в книгата на съдбата, че нищо не може да се направи срещу Хабсбургската империя. Ако тогава се бяхме примирили с този резултат, нашата съдба щеше да бъде подпечатана и Германското море щеше да погълне унгарците. През 1956 г. беше написано в книгата на съдбата, че ще останем окупирана и съветизирана държава, докато патриотизма не е бил потушен и у последния унгарец. Ако тогава се бяхме примирили с този резултат нашата съдба щеше да бъде подпечатана и Съветското море щеше да погълне унгарците. Днес в книгата на съдбата е написано, че скритите, безлични световни сили ще елиминират всичко, което е уникално, автономно, вековно и национално. Те ще слеят култури, религии и популации, докато нашата многостранна и горда Европа най-накрая ще стане безкръвна и поддатлива на обработка. И ако се примирим с този резултат, съдбата ни ще бъде подпечатана и ще бъдем погълнати в огромния търбух на Съединените щати на Европа. Задачата, която очаква унгарския народ, народите от централна Европа и другите европейски народи, които все още не са загубили здрав разум е да се защитят, пренапишат и трансформират съдбата, предназначена за нас. Ние Унгарците и Поляците знаем как да направим това. Ние сме възпитавани, че само смелия може да погледна опастността в очите. Затова ние трябва да извадим старата форма на кураж изпод тинята на забрава. На първо място трябва да поставим стомана на нашия гръбнак и трябва да отговорим ясно на висок глас, така че да бъде чуто навред и нашир, че преди всичко най-важния въпрос е определяне на съдбата ни: Въпросът, от който зависи бъдещето на Европа е: “Да бъдем ли роби или свободни хора – Това е въпросът, отговорете ми!”
Виктор Орбан
Министър-Председател на Унгария

Видео

Facebook коментар

Чуждоземец е изцяло независима медия. Ако сме ви харесали можете да ни подкрепите тук:
Благодарим Ви! 90 90 90 LOGO KUBRAT CHERNA1 >

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР