Интервю с Йоан Пол Мингот – испанецът, който пътува без никакви пари

0
337

Увод

По време на нашите пътувания срещаме освен множествата обикновени туристи, понякога изключително интересни пътешественици. Някои от тях пътуват на автостоп, други обикалят света на колело, срещнахме американец, който пък изминаваше хиляди километри винаги пеш. Пътуванията им продължаваха от по няколко месеца до по няколко десетки години. От различни държави, различно изглеждащи, добре екипирани или изпосталели от систематично пропускане на яденета, винаги откривахме нещо общо между тях – непресторена веселост и ясен искрящ поглед издаващ силния дух на истинския пътешественик. Среща с такъв човек е празник за нас, разговорите винаги са изключително интересни, разказваните случки са вдъхновяващи и много пъти са ни давали идеи за нови още по луди пътешествия. Така се роди идеята да записваме и публикуваме част от техните разкази и да се опитаме да  пресъздадем усещането да срещнеш такъв човек.

С изключителна радост обявяваме откриването на нова рубрика ПЪТЕШЕСТВЕНИЦИ и още по- щастливи сме от възможността да я започнем с такава интересната личност като испанеца от Каталуня Йоан, който пътува от Тайланд до Европа без нито една стотинка!

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

СРЕЩАТА

Нашето шест месечно пребиваване в Индия беше към своя край. Последният ни престой беше в гр. Имфал, щата Манипур, североизточна Индия. Веднага след срещата  с хоста ни от couchsurfing.org се сблъскахме с другия му гост Йоан, който беше пристигнал преди няколко дни от Мианмар. Започнахме веднага оживен разговор за предстоящите ни пътешествия за нас в Мианмар, за него в Индия. Един от първите ни въпроси беше дали е срещал проблеми с обмяната на долари. Останахме изумени от отговора му, че не знае, защото не ползвал пари. Помислихме, че нещо не сме разбрали, но в последствие стана ясно, че той наистина пътува без никакви пари с изключение на малка сума, която му е заделена само за визи. Ето я и неговата история.

ИСТОРИЯТА

Име: Йоан Пол Мингот; Националност: испанец; Възраст: 24 г.; Студент по физика (квантова физика)

Интервюто:

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Разкажи ни за настоящото си пътуване.

Август 2014 г.: Пътувах до Индонезия, Семеранг (централна Ява), за да се присъединя към един дългосрочен проект, където преподавах английски в UNDINUS – местен университет. Проектът беше за една година. През тази година имах много свободно време и опознах много добре о. Ява и околностите.

Август 2015: Проектът свърши, но все още не бях готов да се прибера вкъщи. При мен дойде един приятел и заедно започнахме пътешествие из Тайланд, Лаос, Камбоджа и Виетнам. Тогава имах пари. Пътувахме с малък бюджет: спане не Couchsurfing.org, автостоп (не непрекъснато, от време на време).

Септември 2015: Реших да тръгна към Европа по земя. Нямах повече пари (само за визите). Пътувах само на автостоп. Спях по Couchsurfing.org хостове, манастири, в палатката си, в къщите, на различни хора, които ме приютяваха. Към юни 2016 г. може би ще съм си вкъщи… а може и да не съм!

Защо реши да пътуваш по този начин – съвсем без пари?

Защото нямах пари! Ха ха ха! Това че нямах пари не можеше да ме спре да  пътувам – защо трябва да ме спира? След като започнах да го правя, след като преодолях страховете и колебанията си, това се превърна в най-великото изживяване, което някога съм имал. Да се чувстваш уязвим и несигурен през цялото време те кара да станеш по-осъзнат. Принуждава те да си непрекъснато нащрек и да забелязваш повече неща. Никога не знам кога и дали ще ям, не знам кога, къде и дали ще спя, дали ще мога да пристигна там където съм решил. Забавно е, защото след като човек спре да има каквито и да било очаквания, той се чувства толкова свободен. Щастлив съм, че парите ми свършиха – сега не бих променил това за нищо на света.

Разкажи ни някоя вдъхновяваща история от пътуването си.

След като прекосих границата от Тайланд към Мианмар започнах да стопирам и след 5 минути ми спря една кола. Беше 4 ч. следобяд. В колата беше семейство, което отиваше до Хпа Ан (на 5 часа път). Бях изключително щастлив. След 3 часа пътуване възрастният човек и момичето с него, които се возеха на задната седалка слязоха от колата и платиха на шофьора. Оказа се, че това е такси (често в Азия такситата не са обозначени по никакъв начин – бел.ред)! Това, което ми изглеждаше първоначално като семейство, което пътува заедно, се оказах просто случайни хора в такси. Добре че все още имах малко пари, останали от визата, и когато стигнахме в Хпа Ан платих на шофьора, тъй като не исках да споря.

Вече беше станало 9 ч. вечерта и се стъмваше. Започнах да търся къде да си опъна палатката. Изведнъж от нищото се появи един човек и ми предложи да спя в тях. Казах му че нямам пари. На него не му пукаше. Отидохме заедно в тях и първото, което той направи беше да ми подари традиционна дреха от Мианмар. Не бях ял от сутринта и той ме попита дали съм гладен. След това ме заведе на вечеря и ме черпи. На следващия ден закусвахме заедно и ме попита къде искам да отида. Казах му, че съм се насочил към Чайяктио, но ще пътувам на стоп. Той не ме разбра. Накрая ми плати автобуса и ми даде пари, за да си купя храна по-късно. Няколко дни след това разбрах, че в Мианмар е незаконно да се приютяват чужденци…

Разкажи за някое място, което те впечатли.

Центърът Табарва в Янгон, Мианмар. Няма как да ви го опиша. Потърсете повече информация в Гугъл.

Каква е твоята лична философия?

Искам да направя света по-добро място за живеене – както е казано: „бъди промяната, която искаш да видиш в света около себе си“. Сега израствам в личностен и духовен план. Уча се как да съм най-добрата възможна версия на себе си и как мога да ставам по-мъдър с всеки изминал ден, как мога да променя себе си, за да мога да екстернализирам тази промяна в света навън.

Сподели своя мечта или цел.

Целта ми е същата. Да направя света по-добър. Това е ежедневна работа – всеки ден е от значение. Не искам да кажа, че това е някаква непостижима цел, някъде далеч в бъдещето, не, всеки ден аз я постигам донякъде, на следващия ден съм с една крачка по-близо, и така.

Край на интервюто

 

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Ще поставим на осветление един много интересен феномен, с който сме се сблъсквали многократно, а както се  оказа много пъти и самия Йоан.

Много често по време на пътуването се случва без да сме молили, да спре случаен минувач да ни попита накъде сме тръгнали и дали може да ни помогне с  нещо. Като разбере, че пътуваме на автостоп той категорично заявява, че в този град, щат или дори държава никой няма да ни вземе на стоп и НИКОЙ няма да ни помогне. Фактът обаче е, че той не е никой и че самият той е спрял, за да ни помогне. Факт е също така, че всеки ден срещаме десетки добри хора, които ни помагат и ни взимат на стоп.

Въпросът е дали всъщност не сме заобиколени основно от добри хора? Дали всъщност съседът от другата политическа партия, с който се мразим от години; колегата, който се домогва до същата позиция до която и ние; човекът, който ни засече с колата си сутринта, докато идвахме на работа; „приятелят“, който плете интриги зад гърба ни и т.н. и т.н. , дали всички ние не сме добри хора. И само заради програмите, с които са ни програмирани мозъците от детството ни досега и заради  множеството роли, които сме принудени да играем в обществото, ние не трябва да нараняваме другите около нас и често самите себе си…

Източник: bgmagickervan.com

Изпратете ни вашата история в чужбина

Пишете на електронната ни поща: chujdozemec@yahoo.com

Facebook коментар

Чуждоземец е изцяло независима медия. Ако сме ви харесали можете да ни подкрепите тук:
Благодарим Ви! 90 90 90 LOGO KUBRAT CHERNA1 >

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР