Какво прави англичаните толкова различни или 45 любопитни факти за тях

0
7343

… или защо е важно да разбираме народопсихологията на една нация, за да наумим по-добре езика и?

Преди време във Фейсбук нашумя статия на американски турист, отразяваща впечатленията му за британците. Ще използвам част от написаното от него и ще го доразвия по три причини:

  1. Защото смятам, че наблюденията му са много точни.
  2. Защото за мен беше много интересно какво мислят самите британци за статията. Мненията ни съвпаднаха с всички, с които коментирах – изводите са точно в „десетката“.
  3. Защото вярвам, че когато усвояваме чужд език е много важно да се познава начинът на мислене на хората, за които този език е майчин. Когато знаем повече за бита им и нещата които обичат или отегчават, можем да налучкаме по-лесно правилния начин на изразяване. За да можеш да говориш като англичанин, трябва да мислиш като англичанин, за да не се получават изречения все едно преведени през гугъл. Надявам се наблюденията на американския турист и моите коментари към тях да помогнат поне малко.

Как започва всичко?

Американецът гостува на свои британски приятели в малко градче в Корнуъл.

Пензанс, Корнуъл - английската Ривиера Снимка: Дани

Пензанс, Корнуъл – английската Ривиера
Снимка: Дани

Коментар от мен: Корнуъл е графство в югозападната част на Обединеното кралство, известно като „английската ривиера“ и действително градчетата му напомнят на средиземноморски. Особено красиво е през лятото, когато попадаш в царството на цветовете! Пиршество за хора, които обичат колорита. В следващите изречения често ще повтарям думата „цвят“ и нейните производни. Градините, оградите и улиците са окичени с разцъфнали пъстроцветни растения. Витрините на магазините и стоките в тях са по-колоритни от лондонските. Всичко е по-оцветено дори през зимата, когато улиците са почти пусти, а вълните на морето сякаш се надпреварват от коя страна да залеят бреговете на Ривиерата. Американецът не е писал много за цветовете. Вероятно е посетил Корнуъл през зимата, но аз винаги ще свързвам с пъстроцветието тази живописна част на Англия, която през очите на автора изглежда така:

(Думите в удебелен курсив са от статията на американеца, другите са мой коментар.)

  • Почти всички са много любезни. Аз задължително бих махнала думата „почти“ от изречението. Любезността е национална черта на англичаните и на британците. Важи за цялата страна и за всички обществени прослойки.
  • Като цяло храната е изключителна. Самата истина! Англичаните обичат качествените неща и храната не прави изключение. Дори да е полуфабрикат, също е приготвена вкусно. Англичаните обичат домашно приготвени блюда и са големи майстори в кухнята, когато се захванат да готвят. За Корнуъл са традиционни рибните и морски деликатеси и в малките уютни ресторантчета гастрономите могат да се почувстват на седмото небе.
  • Нямат оръжия. Това освен за обикновените британци важи и за повечето полицаи в ЮК.
  • Стълбищата им са твърде тесни и с много стъпала. По статистика къщите в ЮК са с най-малка площ в Европа. Англичаните обичат да повтарят този факт. Сравнение със средностатистическите апартаменти в България не може да се прави, разбира се, но наистина стълбищата са тесни и с много стъпала.
  • Всичко е малко по-различно. Бих казала, че много неща са буквално огледални на Европа. Например повечето ключалки са обърнати наопаки и се отключва и заключва на обратно. Някои кранчета на чешми се спират и пускат на обратно. Движението? То е обратно на Европа, но е правилното. Освен че всеки англичанин ще ви увери в това, то е исторически факт.
  • Причината да шофират отляво е заради това, че колите им са произведени на обратно. И все пак, както казват англичаните, шофирането отляво е правилното.
  • Пабовете затварят много рано. Магазините също. В паб когато наближи да затварят, самият ландлорд (така се наричат съдържателите на пабовете, които по правило живеят в същата сграда) предупреждава отрано, че трябва да се изпие питието, защото приключват. Не се прави изключение дори и за голяма група клиенти, защото следва отнемане на лиценза.
  • Пабовете не са барове, те са обществени всекидневни. И не само. Те са нещо свещено. Обикновено се намират до църкви и са любими, любими, любими на британците.
  • Добре е да заобичате грах, картофи и наденички. За българите може би по-голямо изпитание биха били зелените салати. Листата се сервират почти цели и без подправки, въпреки че имат чудесни дресинги, които обаче се поднасят отделно. Много популярна гарнитура са задушените зеленчуци.
  • Хладилниците и пералните им са много малки. Е, тук авторът ги сравнява с „американските“ хладилници. Британците също ги имат, но не толкова масово. Затова пък си имат мини хладилници за вино и бира.
  • По принцип всичко е по-старо, по-малко и по-късо от нашето. Англичаните са го казали: колкото по-старо, толкова по-добро.
  • Хората не се страхуват от съседите си или от правителството си. Съседите рядко се назовават по име. Те са „Номер 4“, „Номер 5“ и т.н., според номера на къщата им на улицата. Макар да си „нямат“ име, съседите са много доверени лица. На тях се разчита да наглеждат къщата и улицата за подозрителни типове. Особено в райони, населени предимно от собственици на имоти, всички са много бдителни и наблюдателни. Правителството много помага на обикновените хора, затова и хората му вярват, макар понякога да мрънкат. При проблем се пише на местния представител в парламента и от това писмо има ефект.
  • Всички имат перални, но рядко имат сушилни. Има нещо вярно и предполагам, че е отново е свързано с големината на домовете. Правило ми е впечатление, че сушилни има в по-големите къщи.
  • Кранчетата им са отделно за студена и топла вода. Самата истина. Традиция.english_taps
  • Баните им се светват с връвчици, които висят от тавана. Това впечатлява и повечето европейци, дошли в ЮК.
  • Надписите им са изписани с красиви шрифтове, с пълни изречения и граматически правилно. Макар по-възрастните британци да се възмущават, че BBC не поддържа вече висок езиков стандарт, като цяло англичаните говорят и пишат много правилно. Децата се изразяват като възрастни и единствената група, която не ми допада особено като начин на изразяване са тинейджърите, но и те бързо влизат в час, когато говорят със сериозни възрастни. Харесва ми, че британците не използват често съкращения и съкратени изречения, които да объркат четящия, а правят всичко възможно да се изразяват ясно и разбираемо, с цел да не затруднят отсрещния. Колко много има да се желае в това отношение в българския език!
  • Нямат дрес код. Това е много подвеждащо. В повечето случаи официален дрес код няма. Когато попиташ как трябва да си облечен за даден повод, ще ти кажат да облечеш нещо, в което се чувстваш удобно, ОБАЧЕ подчертавам много дебело: британците, в частност англичаните носят дрес кода в главите си и никога няма да се появят пред други хора развлечени и неподходящо облечени, особено на вечеря. От малки деца до възрастни за вечеря се обличат много прилично дори само за вкъщи. Повечето мъже ще сложат риза, а жените ще облекат рокля, пола или поне някаква много прилична блуза. Това е неписан закон.
  • Хранят се с вилиците, обърнати наопаки. По този въпрос съм написала отделна статия.
  • Англичаните са толкова вманиачени по градините си, колкото американците по колите си. Градините на англичаните са тяхна гордост. Така наречените имперски градини външно изглеждат като неподдържани и диви. Нямат лехи и строга подредба на растенията. Всичко сякаш е оставено да расте от само себе си, но това е привидно. За градините се отделят много време и пари, а те се отплащат с това, че в тях вирее почти всичко и то целогодишно.
  • Не използват хартиени салфетки или пък се хранят по-чисто от нас американците. Когато пристигнах в ЮК, едно от нещата, които ми беше трудно да намеря в магазините и то на приемлива цена бяха хартиените салфетки. Англичаните използват рула кухненска хартия за ежедневието и кокетни книжни салфетки при поводи, а за още по-голяма изисканост – салфетки от плат, разбира се.
  • По стените си имат контакти, някои от които не служат за нищо. Да! Изглеждат също като нормалните контакти, но всъщност са само един пластмасов или метален панел. Всичките им контакти се включват и изключват, което е много полезно.
  • Почти няма полицаи и патрулки. Това е вярно за Корнуъл, но не и за Лондон, където полицаите обикалят по двойки и се усмихват приветливо. Стане ли дори най-малък инцидент, долитат поне 5-6 полицейски коли, буквално за нещо нищожно.
  • Ако видиш полицаи, те обикновено са мъж и жена и често се усмихват. Самата истина и тенденцията двойките в патрула да са смесени се засилва. Предполагам, че го правят заради някои етноси. Усмихват се много, но ако си нарушител, няма да ти се размине.
  • Англичаните слагат оцет на пържените си картофи. И е вкусно.
  • Смятат Обама за герой, а Буш за идиот. Това за Обама са му го казали от учтивост, предполагам. Като цяло британците се отнасят твърде снизходително към американците и въпреки дружелюбния им нрав, не съм забелязала досега някой британец да изпитва особено възхищение към тази нация. По-скоро съм чувала леко подигравателни коментари по техен адрес.
  • След fish and chips следващо по популярност е кърито. За първи път ще изразя несъгласие с автора. Най-популярен е Sunday roast – печено месо в неделя за обяд или вечеря. Това е закон. Други любими национални блюда са шепърдс пай или котидж пай, наподобяващи мусака, също и всякакви пайове. „Популярността“ на кърито, си обяснявам по същия начин като факта за най-разпространеното британско име Мохамед.
  • Не е никак необичайно да видиш хора от различни националности, облечени по традиционен начин и говорещи своя език. С това се гордеят британците – с многообразието си, макар помежду си да шушукат, че са отишли твърде далече в толерантността си. Факт!
  • Почти всички са по-добре образовани от нас, американците. Образованието им е наистина много добро, но за това трябва да се пише отделно.
  • Ако някой те почерпи питие, вие трябва да му върнете жеста. Това е традиция в пабовете. Всеки купува round of drinks – за всички останали от компанията и така се изреждат. Много джентълменски постъпват всички, но все пак, при големи компании и при по-дълги запои, по традиция се събират в началото 10 или 20 паунда от всекиго и се поставят в една чаша на масата пред всички. След това всички се изреждат да купят и сервират на останалите напитката. Обикновено остатъкът от парите се дава за благотворителност.
  • Избягвайте британското вино и френската бира. За бирата не мога да кажа нищо, защото не употребявам, но британците произвеждат чудесно бяло вино. Съжалявам, че авторът не е опитал него. Произвежда се в Съри.
  • Повечето от пътищата им са много тесни. Обаче са джентълмени и се изчакват.
  • Ако шофираш с превишена скорост, те глобяват. Точка. Винаги. Факт. Препатен.
  • Не се оставят бакшиши! Е, оставят се, но не е задължително, както в САЩ. Оставят се и още как.
  • Шотландия, Уелс, Ирландия и Корнуъл са различни държави. Тук има някои неточности относно терминологията, но идеята е вярна – много различни са и много красиви.
  • Всички англичани имат задгранични паспорти, докато в САЩ това са само 14%. Без да се основавам на официална статистика, а само на собствени наблюдения, британците са най-пътуващата нация в света. Не знам дали един самолет, в който няма британец може да излети изобщо. Където и да отиде човек, винаги се натъква на бритс.
  • Плащате цената, която виждате на етикета, защото ДДС е включено в нея. И добре че е така.
  • Ходенето на разходки е „национален спорт“. Забелязала съм и други „национални спортове“ като: търпеливо чакане на опашка, разхождане на кучета и разбира се изключителната любезност и учтивост.
  • Всички англичани обичат да се шегуват. Не всички ги разбират, за съжаление, а са просто брилянтни. Особено обичат да се самоиронизират и го правят виртуозно.
  • Кучетата им са много добре възпитани и ги пускат навсякъде. Бих коригирала „почти навсякъде“, но за Корнуъл това вероятно е вярно. Котките също са много добре възпитани. Децата им. Всички са много добре възпитани.
  • Всички англичани познават повече нашата история, отколкото нас самите. Англичаните тачат историята по принцип. Благодарение на англичаните е запазено историческото наследство на много народи. Ако не бяха англичаните, нямаше да можем да ходим на много исторически дестинации, просто щяха да бъдат разграбени. Такова им е мисленето – да пазят за поколенията.
  • Бирата се сервира в огромни и препълнени чаши. Това дори е опасно, според мен, защото съм ги виждала как се мъчат да си носят препълнените пайнтове с бира и я разливат.
  • Кравето масло и яйцата не се държат в хладилник. В добавка не си държат бананите при останалите плодове, защото плодовете се развалят по-бързо.
  • Използват Cheers като универсален израз за всичко. По мои наблюдения, това повечето го правят мъжете.
  • Много брави за врати, сгради и други предмети са по-стари от самата Америка. Британците обичат да пазят и се гордеят с това.
  • Когато пише, че нещо е било построено през 456, не са изпуснали една единица отпред. Трицифрени години не съм виждала на сгради, но идеята е вярна.
  • Казват на тортата „пудинг“, на сладоледа – „пудинг“, на всичко сервирано за десерт казват „пудинг“, дори и на пудинга. Да!

Източник: 24info.co.uk/b>

Facebook коментар

Чуждоземец е изцяло независима медия. Ако сме ви харесали можете да ни подкрепите тук:
Благодарим Ви! 90 90 90 LOGO KUBRAT CHERNA1 >

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР