Brexit, богатството и бъдещето ни според Стивън Хокинг

0
405

Имат ли значение парите? Все още ли състоянието ни прави истински богати? Тези въпроси може да звучат странно от устата на един астрофизик, но решението на британския референдум за напускане на Европейския съюз е напомняне, че всичко е свързано и ако искаме да разберем фундаменталните закони на Вселената, ще бъдем много глупави, ако игнорираме ролята, която богатството играе – или не играе, в обществото ни, пише световноизвестният учен Стивън Хокинг в есе, публикувано от британския в. The Guardian.

По време на кампанията за референдума твърдях, че напускането на ЕС ще бъде грешка. Тъжен съм от резултатите, но през живота си научих един урок, а той е да опитвам да извлека най-доброто от ситуацията, в която съм поставен. Сега трябва да се научим да живеем извън ЕС, но за да го направим успешно, трябва да разберем защо британците направиха точно този избор.

Вярвам, че богатството, гледната ни точка за него и начините, по които го споделяме, играят ключова роля в решението им. Както каза премиерът Тереза Мей още в първата седмица на новия си пост: „Имаме нужда от реформа на икономиката, която да позволи просперитетът на страната да се дели от повече хора“.

Всички знаем, че парите са важни. Една от причините да вярвам, че напускането на ЕС е грешка, беше свързана с европейските грантове. Британската наука се нуждае от всички пари, които може да получи, е единият източник на финансиране от много години е Европейската комисия. Без тези грантове голяма част от работата ни нямаше и не можеше да се осъществи. Вече виждаме, че някои европейски учени са изтласквани от европейски проекти, а правителството трябва да се справи с този проблем възможно най-скоро.

Парите са важни и защото освобождават хората. В миналото съм говорил за притесненията си, че намалените правителствени разходи във Великобритания ще намалят подкрепата за учениците с увреждания – нещо, което помогна много по време на кариерата ми. В моя случай разбира се, парите помогнаха не само да се развия като учен, но и ме опазиха жив.

Преди години развих пневмония по време на едно от посещенията си в Швейцария, а колегите ми от Кеймбридж уредиха самолет, който да ме откара обратно у дома за лечение. Без техните средства вероятно нямаше да оцелея и да свърша всичко, което съм направил оттогава. Парите могат да освободят хората, също като бедността може да ги хване в капан и да ограничи потенциала им в ущърб на самите тях и на човечеството.

Така че аз съм последният човек, който би принизил значението на парите. Все пак, въпреки че богатството изигра важна практическа роля в живота ми, аз имам по-различни отношения с него от повечето хора. Плащането на лечението и условията за работата ми е ключово, докато придобиването на имущество не е. Не знам какво да правя със състезателен кон или Ferrari, дори ако можех да си ги позволя. Така че осъзнах, че парите са средство за постигане на целта, независимо дали тя е осъществяване на идеи, здраве или сигурност, но никога не могат да бъдат самоцел.

Интересно, но това разбиране в продължение на години се смяташе за очаквана ексцентричност на преподавателите в Кеймбридж, а сега е все по-широко разпространено. Хората започват да си задават въпроси за стойността на чистото богатство. Питат се дали опитът и знанията не са по-ценни от парите? Дали вещите могат да стоят на пътя на успеха? Можем ли истински да притежаваме нещо или сме просто преходни попечители?




Тези въпроси водят до промяна в поведението, която от своя страна вдъхновява някои новаторски инициативи и идеи. Те се наричат „катедрални проекти“ и са съвременен еквивалент на големите църкви, построени в опит да спуснем мост между рая и Земята. Тези идеи са започнати от едно поколение, което се надява, че следващите ще отговорят на тези предизвикателства.

Лично аз се надявам и вярвам, че хората ще приветстват тази катедрална визия за бъдещето, както са го правили и преди, защото се намираме в трудни времена. Планетата ни и човешката раса са изправени пред множество предизвикателства. Те са световни и сериозни – климатичните промени, производството на храна, пренаселването на планетата, изчезването на други видове, епидемиите на болести и повишаването на киселинността на океаните.

Такива неотложни проблеми изискват от всички нас да си сътрудничим със споделена визия и да гарантираме, че човечеството може да оцелее. Ще трябва да се адаптираме, да преосмислим света и да променим някои от основните си разбирания за това какво имаме предвид под богатство и собственост. Точно като децата и ние ще трябва да се научим да споделяме.

Ако се провалим, тогава силите, които допринесоха за напускането на ЕС – завистта и изолационизма, не само във Великобритания, но и по света, ще се засилят. Те произтичат от несподелянето на културата ни, от тясната дефиниция на богатството и от провала ни да го делим по-честно. Ако това се случи, не съм твърде оптимистичен за дългосрочните перспективи пред вида ни.

Но ние можем и ще успеем. Хората са безкрайно изобретателни, оптимистични и приспособими. Трябва да разширим дефиницията си за богатството, за да включим в него знанията, природните ресурси и човешкия капацитет. В същото време трябва да се научим да споделяме всички тези неща по-честно. Ако направим това, няма таван за това, което хората могат да постигнат заедно.

Източник: ureport.bg

Facebook коментар

Чуждоземец е изцяло независима медия. Ако сме ви харесали можете да ни подкрепите тук:
Благодарим Ви! 90 90 90 LOGO KUBRAT CHERNA1 >

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР