Най-сетне да попадна на нещо наистина добро по отношение на проблема с отлагането – този широко разпространен психичен факт, който води до различна степен на дискомфорт у хората – от лек стрес и напрежение до истинска агония от това, че времето минава, а те по някаква причина не правят това, което искат да направят. Става дума за ТЕД презентация на психолога Адам Грант за креативните хора, в която той казва, че склонността за отлагане е тяхна типична черта. Неговата основна теза е, че нуждата от повече време за мислене не е знак за непълноценност, а точно обратното – израз на оригиналност и неповторимост. Че именно това, което на пръв поглед изглежда като отлагане, всъщност е творческата фаза на инкубацията – времето, необходимо идеята да отлежи в подсъзнанието, докато узрее нещо наистина оригинално и стойностно.Докато вътрешната ни мечка спи своя зимен сън и чака подходящото време, за да се събуди за действие, все пак има неща, които да се направят. Рефлексията е добра – подпомага себепознанието и осъзнаването на страховете, скрити в тъмното. Доверието в мъдростта на процеса и позитивния изход е добро – това е умствено усилие, в което постоянно си спомняме, че в момента се учим да пускаме контрола и да се доверяваме на естествените ритми на растеж в живота. Но най-добро е осмеляването да се правят погрешни опити – да правиш опити с пълното съзнание, че макар и да са далеч от шедьовъра, към който се стремиш, това са стъпките, които ще те доведат до него. Мона Лиза не е била нарисувана в последния месец на 16-тата година, откакто е била започната. Уплътняването на контурите на нашите житейски проекти се натрупва в годините, като всеки следващ контур ни дава повод да разберем кой ще бъде следващият.
Според изследване в психологията, което изследва връзката между разкаянието/съжалението и фактора време, съжалението за грешките, които сме направили, е по-силно изявено в краткосрочен план, но в дългосрочен план по-силно започваме да се разкайваме за нещата, които сме могли да направим, но не сме направили. В тоя смисълние съжаляваме повече за несторените неща. Несторените от СТРАХ от грешки неща.Това е другото нещо, за което научаваме от презентацията на Адам Грант – за кривата на взаимодействието между фактора време/отлагане и качеството креативност. Освен хората, които нямат проблем с отлагането, но не са особено креативни, и хората, които имат проблем с отлагането, но и са креативни, има и една трета група хора – при тях продължителността на отлагането е най-голяма. Всъщност – безкрайна, защото те никога не стигат до момента на реализацията.
И така, алхимичната формула за справяне с отлагането е в способността да се види в него синхронизацията между съзнателния ни ум и процесите на несъзнаваното, на взаимодействието между семето и почвата, която го подхранва, на диалога между плиткото и дълбокото в душите ни. Отлагането, всъщност, не е отлагане – то е израз на естествените процеси на вътрешно зреене, които засягат истински важните неща.
Затова – ако нещата не стават в сроковете така, както ги искаме, е добре да си припомним това природно правило. И да не заразяваме със съмненията си в идеята и своята ценност – ценността на този, чрез който тя се ражда и постепенно развива. Да устоим на фрустрацията на нуждата от бързи резултати или яснота. Но основното, което трябва да се знае от човека, потопен в агонията на времето, което изтича, а той не прави нищо, е да не позволи да бъде съборен от страха – страхът от провал, от грешка, от отхвърляне. Именно слушането на този страх по-късно се оказва, че е най-голямата ни грешка.
Камелия Хаджийска
Източник: espirited.com
