Д-р Петър Берон – 57 съвета за отношенията между хората

0
20

“Рибният буквар” на д-р Петър Берон, издаден през 1824 г. в град Брашов, е една от най-забележителните книги на Българското възраждане. Тя е и първата учебна книга у нас, предназначена за “широка употреба и обща полза” и една от малкото, оставили дълбоки следи в духовния живот на българския народ. Тази скромна по обем книжка е изиграла голяма роля за изграждане на новото светско българско училище, допринесла е за разпространение на просветата сред българите, съдействала е за оформяне на новобългарския книжовен език.
Пълното заглавие на книгата е “Буквар с различни поучения, събрани от Петра х. Беровича, за болгарските училища. Напечата ся с помощта на г. Антоньова Йовановича. В годе 1824”. Поради това, че на последния лист от илюстрациите към книгата са изобразени две риби – делфин и кит, букварът става популярен още през Възраждането като “Рибен буквар”. Той е най-разпространената и най-четена българска книга – само за 40 години е преиздаван пет пъти: през 1841, 1847, 1850 г. в Букурещ и през 1856 и 1862 г. в Цариград.
В дяла “Добри съвети”, Берон събира 57 съвета, които засягат различни области на отношенията между хората.

Donald Trump Make Christmas Great Again Chrithmith style Funny Sweater


1. Щото не щеш да ти струват другите, нито ти да го струваш на другите.
2. Ако много хортуваш, много по грешки струваш.
3. Ако излъжиш един път, не та вярват вторий път.
4. По-добре приятел верен, а не камен безценен.
5. На големци да не ся противяш и с болярци да не ся скарваш.
6. Другому не ся присмивай, ами тебе си обгледвай.
7. Струвай добро, да намериш добро.
8. Да не ся присмиваш никому, кога изпадни, защо никой не знай как ще усъмни.
9. Който днес е болерец, утре можи да е слепец.
10. И който днес е голямец, утре можи да е мертвец.
11. Почитай старите, доде младейш, да почитат и тебе, кога устарейш.
12. Щото ся вричаш, да го струваш.
13. Щото не можиш да сториш, нити да ся вричаш, чи ще го сториш.
14. Да не вяроваш всякога, кога та хвалят, защо често хората друго хортуват и друго мислят.
15. Художество (занаят) да ся научаваш, защо тогази никога не угладняваш.
16. По-добре да думат зле за тебе, а ти да си добър, а не да думат добре, а ти да си лошав.
17. Ако не попистяваш, скоро усиромашаваш.
18. При каквито живейш, на тях ще уприличейш.
19. Да не гледаш кората, ами средата.
20. Кога нещо ще начениш, силата си перво да притеглиш.
21. Ако не ся трудиш, доде младейш, без риза ще устарейш.
22. За утре да не оставяш, щото за днес настаняваш.
23. Щото не знайш, нити да хвалиш, нити да кориш.
24. Да не ся срамуваш, кога питаш, за което не разбираш.
25. Днес да мислиш, утре що ще правиш.
26. По-добре да си сам, а не с развратен человек.
27. Не отдавай зло за зло.
28. Почитай всякого, както му прилича.
29. Да наченваш всяко нещо, отдето треба.
30. Доде е време, да си отваряш очите.
31. Никога нищо да не речеш, доде перво не го смислиш.
32. Малко хортувай, много слишай; заради това имаш една уста и две уши.
33. Щото струваш, струвай го добре и мисли за сетнената.
34. Който забраня по-безсилните, забраня ся от по силните.
35. Който не познава доброто, често изпадва в злото.
36. Който управдява неправедните, унеправдява правед ните.
37. Всякий обича, който му прилича.
38. Който себе си хвали, гой себе си кори.
39. Мудриат по-много хортува, кога помълчава, а не безумниат, кога балнува.
40. Благороден е доброделецат, а не болярецат.
41. Всяко е лесно за трудливиат и всичко е мъчно за мър- шливиат.
42. Който с неправда проболярява, скоро усиромашава.
43. Птичетата ся познават по цартението, а человеците по хортуванието.
44. Человек проболярява, ако попистява.
45. Щото скоро става, скоро ся загубява.
46. Всякий, колкото му чергата стига, толкози да ся простира.
47. Който много хортува, я много лъжи, я много балнува.
48. Който има наука, не изпадва никога.
49. Който хвали злото, не люби доброто.
50. Марзиливиат человек напразно яде хлябат.
51. Марзилат е баща на злото.
52. При лукави человеци и добрият става лукав.
53. Добр человек вред ся нахраня.
54. Всяко нещо има врямето си.
55. Всяко нещо да бъди с мярка.
56. Който трап за другиго изкопава, той себе си вътре закопава.
57. По-добре сух хляб с мир, а не много ястия със скорб.

Източник: УЧИТЕЛИ

Facebook коментар

Чуждоземец е изцяло независима медия. Ако сме ви харесали можете да ни подкрепите тук:
Благодарим Ви! 90 90 90 LOGO KUBRAT CHERNA1 >

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР