Закон за даването или закон за десятъка

0
310

ДАВАНЕТО е единственият изход от противоречията, единственият Божествен начин да не бъдем вечно нещаст­ни. Докато си роб на собствените си вкусове, стереотипи, илюзии, предразсъдъци,“невъзможности“, ти ще очакваш щастието от строго определен обект и ще си го представяш по свой собствен начин. А като започнеш да даваш на няма­щите това, което ти имаш – а то е винаги с тебе – не нещо непременно външно – тогава животът става прекрасен и сърцето пее.

Трябва да се отървеш от страха, че ако даваш, ще обед­нееш. А какво е станало като не си давал? Да не би да си прокопсал!?

Пак казвам – така е устроен светът: Ако дадеш една ябъл­ка, утре или в други ден – ще получиш две! Опитайте!

Преди да вляза в подробностите на ЗАКОНА ЗА ДЕСЯ­ТЪКА, ще разкажа притчата за „Десетия Етаж“.Числото десет като символ никак не е случайно, особено за преходното ни съвремие.

„Един човек бил много вярващ. Но непрекъснато се сър­дел на Бога, че не му се показва и никъде не го води със Себе си. Най-сетне Господ му рекъл: „Синко, Аз живея на Стотния етаж, а ти – на Първия. Аз, обаче, мога да сляза само до Де­сетия. Ти сам трябва да се качиш до този етаж, каквито и уси­лия, трудности, мъки, несгоди и страдания да ти струва това и колкото и време да загубиш. Важното е абсолютно сам да стигнеш до там. А след това Аз имам грижата. Ако имаш още сили,ще вървиш нагоре по стълбите. Ако нямаш,ще вземеш асансьора. Но ако си толкова изнемощял, че не можеш да вле­зеш и в асансьора, Аз ще те изнеса Горе на ръце!“

Какво е ЗАКОНЪТ ЗА ДЕСЯТЪКА ? Отговор: Осно­вата на ЗАКОНА ЗА ДАВАНЕТО.

Десятъкът – това е задължителният данък, който всяка разумна същност в човешки образ, плаща за живота, с който го е дарил Творецът.

Още по Мойсеево време, на еврейския народ беше на­ложен Десятъка.Чиста работа! Даваш една десета от всичко, което си получил, най-вече в материално изражение и си спо­коен. Отношенията ти с Бога и Природата са регламентирани и можеш да очакваш да ти върви.

На евреите този Закон беше даден посредством религия­та и им беше спестено да мислят поотделно за благодарност, благотворителност и милосърдие, както и към кого да го про­явят. Този Закон уреждаше и урежда при тях това и до сега. Всеки евреин оставя грижата за оползотворяването на тези приходи на първосвещеника, синагогата и еврейската общи­на.

На останалото човечество, обаче, бе дадена свободната възможност да плаща своя Десятък, или независимо как ще го наречем – благотворителност или изявено милосърдие – когато, където и както намери за добре. За по-богатите и за­можни люде – обикновено в материална форма, за онези,които нямат необходимите финансови възможности, под формата на обществено полезно дело – труд, инициативи, мисии. На най-бедните – просяци и клошари – с примерен чист живот и абсолютна добронамереност към всички. Една искрена благо­словия, дадена навреме, една сърдечна молитва за ближния, може да го плати, ако и да нямаш нещо обезателно материал­но.Човешката добронамереност и взаимопомощ, навременна­та активна добродетелност т.е. добротворчеството, плащат не само Десятъка на човека, но понякога и много повече.

Един бизнесмен може да даде от милионите си сто хи­ляди евро за изграждането на параклис, но параклисът ще „заживее“ и ще съществува само ако отшелникът – светия, наглед беден, „ненормален“ и отхвърлен от обществото го благослови.Тази благословия няма цена.

Може би ще учудя някого, ако кажа, че често благословии­те и молитвите на папите и патриарсите, не стигат и до тавана на храма. Но зная,че Светият Дух слиза винаги при молитвата на един най-обикновен, но чист и справедлив човек.

Когато говорим за Десятъка, имаме предвид, че даване­то на десетте процента е задължително (както изкачването до Десетия етаж). Но оттам нагоре няма граница, както няма граница да изявиш своята благодарност и своето милосърдие.Колкото е по-духовен и божествено извисен човека, толкова повече дава. Дължимото – десетте процента – за всеки. Но например – посветеният дава петдесет,съвършеният – осем­десет, светията – сто т.е. всичко.

Какво става, когато не зачитаме Закона ? В началото още казах, който не се съобразява с Божествените и природните закони, той подлежи на израждане и изчезване.Ако не спазва­ ме доброволно Закона за Десятъка, Бог и Природата го при­бират насила. Всеки може да се убеди в това. Вселената иска от нас да благодарим и за милостите и, но тази благодарност да не е само гол звук. Затова милосърдието и благотворител­ността са израз на благодарността. Кой както може, когато може с каквото може! Но да го направи! Не дадеш ли сам, Битието ще ти го вземе насила. Точно Десятъка. Не пове­че! Но не и по-малко!

Щедрите хора не усещат този Закон и на тях винаги им върви. Но за другите не е така.

Наскоро един богаташ се вайкаше, че напоследък напра­вил няколко големи катастрофи. Бог винаги го оставял жив и здрав, но материалните щети били големи. Само за ремонт на скъпия си джип последния път броил близо петдесет хиляди лева.

Един от нас го попита: „Ти плащаш ли си Десятъка?“
Той възмутено отговори: „Да! Плащам си всички данъци и такси и изсипвам за тях един чувал пари на държавата!“
„Не питам за това – каза човекът – а дали си плаща редов­но данъка на Господа. Ако не го плащаш, Той си го прибира Сам!“

Човек не бива да се оплаква. Обрали са го – не си е пла­тил точно и навреме Божия данък. Измамили са го – същото.Загубил си джиесема – пак това. Порой отвлякъл колата му, къщата му се запалила. Ами цял живот нищо на никого не си дал, нищо не плащал.

Човек винаги има с какво да плати. Но невежеството и скъперничеството, включително алчността и завистта, го подтикват да не спазва Закона за Десятъка – Закона за Да­ването. Тогава идват несгодите, недоимъка, страданията, болестите. Плащаш вече с ядове – заболявания, изпитания, огорчения и унижения. Само защото си забравил „Притчата за самарянина“ и че другите са твои ближни и си длъжен да ги обичаш като себе си. Ако ти е трудно това, то дай само тия десет процента, които трябва да дадеш, защото не се е родил онзи, който ще измами Природата. Дай своята десета и то не непременно на някоя духовна организация или рели­гиозна институция, на която водачите карат лачени автомо­били, живеят в луксозни вили и се разхождат със скъпи яхти из Лазурния бряг. Не! Дай на онзи, който се мъчи да намали страданията на другите, който работи неуморно за благото на другите, мъчи се със сетни сили да направи нещо за тях! Дай на оня сиромашки приют за сираци и скитници, на оня беден старчески дом или за здравето на някой тежко болен, пък бил той и напълно непознат. Първо на този, който работи за дру­гите и има нужда, и после на страдащия, който едвам понася товара си и има нужда да бъде подкрепен.

Постарай се да разпръскваш винаги любов, благословии и доброта, вместо ненавист, гняв, алчност, и скъперничество.

Законът за десятъка действува. Дали знаем или не, за него, това няма значение, той си действува. Важи за всич­ки човешки същества, които дишат въздуха на тази планета. Създателят иска толкова малко от нас, за толкова многото, което ни е дал – да се научим на Любов и Благодарност. Зако­нът за Даването и точно Закона за Десятъка е главният урок за това на тази земя.

Веднъж един човек се хвалеше, че бил много щедър. Каз­ваше, колко подаръци бил дал, колко пари пръскал хей така и т. н.

Тогава един негов приятел каза: „Хубаво говориш за ще­дростта, но не уточни към кого и за какво? Затова аз ще те допълня: Да ти си щедър! Но към кого? Даде ли милостиня на едно клошарче и почерпи ли в кварталната кръчма съвсем непознат човек, от когото не очакваш никаква полза?

Ти си щедър?! Но само към любовниците си!

Ти даваш необходимото на децата и жена си, но любовни­ците си ги отрупваш с подаръци, водиш ги дълго на скъпи ку­рорти и им угаждаш всячески. Защо? Защото са инструмент за твоето удоволствие.Само по този начин можеш да получиш плътски наслади, защото с друго не можеш да ги впечатлиш да останат с теб, освен с парите си … „Хвалещият се богаташ млъкна, но люто се разсърди на приятеля си, който имаше мъжеството и доблестта да му каже всичко това в очите.

Щедростта трябва да се проявява не само към най-близ­ките, роднините, приятелите, познатите или към онези, от които чакаме някакви изгоди. Тя трябва да се проявява и към съвсем непознати и чужди, но нуждаещи се в момента, щом имаме възможност да им помогнем.

Вселената не ни пише плюсове и нищо не ни ползва, ко­гато помагаме на своите си. Защото и животните отглеждат малките си с любов и грижа и разпределят храната поравно между тях.

Природата ти връща „трийсет“, „шестдесет“, и „сто“ пъти стореното добро, ако си дал навреме и то това, което трябва на нуждаещия се, на най-слабия, най беззащитния, на най-непознатия.Това е Божията Любов.Това е Даването! Това е Закон за Десятъка в действие.

На еврейският народ беше даден като задължение, на ос­таналите и като задължение и като свободен избор. Можеш да дадеш десетте процента – жълтицата на богаташа, можеш да дадеш всичко – лептата на вдовицата.

Познавам много хора, които са здрави, богати и щаст­ливи, защото вървят по Пътя на Светлината и се стремят да изпълняват добре и винаги повелите на Вселената. А те са: ДАВАНЕ! ДАВАНЕ! ДАВАНЕ! и СЛУЖЕНЕ! СЛУЖЕНЕ! СЛУЖЕНЕ!

Да даваме – точното и навреме на най-нуждаещите се.
Да служим – не на ниските си страсти и пороци, не на вечната материална изгода и не винаги каквото искат от тебе – защото е безнравствено и нечовешки да живееш от нарко­тици, оръжие, проституция, хазарт, кражби, и убийство.

Да служиш – това значи да служиш винаги в името на Живота, на Любовта, Мъдростта, Истината, Справедливост­та и Хармонията. Винаги да градиш добро,като помагаш без­користно на другите, а не да водиш паразитно и безполезно съществуване. Казано е: „Мирът Божий превъзхожда всяко знание!“ А тоя Мир съдържа всички гореизброени доброде­телни принципи.

Изпратете ни вашата история в чужбина

Пишете на електронната ни поща: chujdozemec@yahoo.com

Facebook коментар

Чуждоземец е изцяло независима медия. Ако сме ви харесали можете да ни подкрепите тук:
Благодарим Ви! 90 90 90 LOGO KUBRAT CHERNA1 >

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР