Пет странни книги във Великобритания

0
461

Свитъкът на Рипли

Британски музей
Сър Джордж Рипли, ок. 1588 г. (английски език)

 

Свитъкът на Рипли е една от най-важните творби на сър Джордж Рипли – влиятелен и известен английски алхимик от 15-ти век. Животът на Рипли е тайнствен, точно като наследството му от мистични алхимични съчинения и илюстрации, но се предполага, че учи в Рим и може би по същото време е бил папски агент, свързан с Рицарите Хоспиталиери. В по-късния си живот той се връща в Англия, където създава по-голямата част от признатите си творби за алхимията. Интересно е да се отбележи, че папски декрет от 1317 г. забранява проучването и публикуването на текстове, свързани с алхимията, и специално забранява на „духовните лица” да се занимават с този въпрос. Въпреки това обаче, повече от сто години по-късно, Рипли, който е любимец на папа Инокентий VIII, изглежда посвещава живота си точно на тази наука. „Свитъкът на Рипли” е тълкуван по много различни начини, но все още си остава загадка като много учени вярват, че той съдържа най-вече „рецепти” за безсмъртие. Навярно Рипли е знаел много повече от това, което изглежда очевидно.

 

 

На снимката: Откъс от оригинала на „Свитъкът на Рипли”, в който се говори за „Змията на Арабия”. Според традиционното схващане това е код за „царска вода”, или азотна киселина, но е възможно да има и друго значение! Скорошни открития в съвременната медицина започнаха да разкриват, че алхимиците и самия Рипли навярно са знаели нещо, което все още е непознато за нас.

 

Книгата на Нострадамус в Ламбет

Дворец Ламбет – Лондон
Мишел дьо Нострадам, ок. 1555 г. (френски език)
известен още като Мишел Нострадамус

 

Предсказанията на Мишел дьо Нострадам (Нострадамус) са публикувани много пъти през вековете след първото им огласяване през 1555 г. Накратко, те са сборник със страни стихове, които очевидно предсказват събития, които ще се случат в бъдещето. Тези предсказания започват от 1556.Нострадамус никога не е твърдял, че е имал видения или гадателска дарба, а съвсем открито приписва творбата си на по-ранни източници – практика, която е обичайна за онези времена. Тогава древната мъдрост е много по-уважавана от съвременните открития – практика, която продължава 500 години по-късно. Последното издание на творбите му е публикувано през 1568 г. и включва 942 четиристишия, разделени в десет века. Трябва да се отбележи, че последния Век има само 42 стиха, което показва, че Нострадамус планира да включи още предсказания. Освен това, има само едно четиристишие, което не е римувано и някои учени смятат, че това е направено умишлено и е „ключ” към разгадаването на останалите стихове, докато други все още вярват, че това е предсказание за последната битка между доброто и злото. Стотици хора са използвали десетки хиляди думи в опит да разгадаят тайнствените писания на Мишел Нострадам, но истината е, че и днес не ги разбираме по-добре, отколкото хората са ги разбирали през 1555 г.

 

 

На снимката: Книгата „Предсказанията на Нострадамус”

Измислици или божия промисъл?Най-страшното е, че много от предсказанията на Нострадамус изглеждат смислени и могат да бързат свързани със събития, които вече са се случили или може да се случат. Дали това е напасване на измислиците към фактите, или доказателство за божествен план с неразгадана мощ?

 

Книга на чудесата и знаменията

Университет „Кеймбридж”, Англия
Конрад Ликостен 1557 г. (елзаски език)

 

Гръко-римският свят (500 г.пр.н.е. – 400 г. сл.н.е.) отдавна е знаел, че отвъд границите на империите му е имало обширни неизучени земи, пълни със странни и мистериозни животни и хора, например – леопарди, гепарди, носорози и други зверове били водени в Рим и показвани на изпълнените със страхопочитание жители на града.

 

Щели да минат хиляда години преди Конрад Ликостен да напише своята „Книга на чудесата и знаменията” и да я публикува в Базел през 1557 г. В нея са описани различни зверове и създания, за които разказвали пътешественици в далечни земи.

 

Но истинската мистерия на този ръкопис не са странните и митични създания, а точността на описанията и изображенията на онези от тях, които наистина съществуват. На страница 17 ясно е описан канадски лос, въпреки че известният мореплавател и изследовател Джон Кабът открил района наскоро, едва през 1497 г. Въпреки това, илюстрацията е забележително точна. Страница 18 включва точни описания на индийски носорог и слон. Страница 19 ни показва камила и изненадващо добро описание на коткоподобна маймуна (PapioUrsinus). На страница 24 има колекция от морски зверове и поне три от създанията могат да бъдат разпознати като гигантски омар, нарвал и лопатовидна риба. Страница 27 включва добро описание на крокодил, а страница 29 показва пеликан. Някои от останалите рисунки са на създания, които не са познати на съвременната наука. Въпреки че е изкушение те да бъдат отхвърлени като фантазии на пътешественици, остава възможността, че те някога са съществували, но вече да са изчезнали. Вероятно най-интересната рисунка в книгата е на страница 31 и изобразява мавританската птица додо, която днес не съществува. Но …. първото пътуване до Мавриций, за което има писмени данни, е осъществено през 1598 г. – 40 години след публикуването на книгата на Ликостен.

 

В момента книгата се намира в библиотеката на колежа Свети Йоан в университета Кеймбридж, Великобритания.

 

 

„Книга на чудесата и знаменията“

Вероятно ще настанат времена, когато хората от бъдещето ще гледат нашите творби от 21-ви век и ще се смеят на неточностите ни.

 

Кентърбърийски разкази

 

Британска библиотека
Джефри Чосър, ок. 1390 г. (английски език)

 

Това е първата печатна книга във Великобритания и представлява сборник от кратки разкази, написани от Джефри Чосър в края на 14-ти век. Имайки предвид водещата роля на Църквата по онова време, би било разумно да предположим, че разказите са на безопасни теми и не са противоречиви. Но истината е съвсем друга. Разказите, всеки от които е разказан от различен поклонник по пътя им към гробницата на Томас Бекет, разказват за противоречиви теми, много от които са актуални и днес. Те включат корупция в работата, фалит на отделни хора, медицинска небрежност, провалът на медицинските грижи, некомпетентни специалисти, лицемерни благотворителни каузи, нарушено доверие, прелъстяване на слабите и уязвимите, прелюбодейство, връзки между представители на един и същ пол, престъпления от страст, липса на хигиена в ресторанти, религиозен расизъм и осмиване на фигури от властта. Невероятно е, че Чосър не е преследван заради начина, по който описва църквата и духовниците – корумпирани, сексуално активни и фалшиви вярващи. Още по-невероятно е, че именно това е книгата, която първият печатар във Великобритания – Уилям Какстън, избира за своя първи печатарски проект. „Кентърбърийските разкази” също е първата книга, публикувана на английския език, който познаваме днес и е първата стъпка към превръщането му в най-говоримия и разбираемия език в света.

 

 

Египетска книга на мъртвите

 

Британски музей

Неизвестен автор, ок. 1275 г. пр.н.е. (египетски език)

 

Въпреки че днес се счита за част от древната история, в миналото „Египетската книга на мъртвите” се е считала за най-силният сборник от заклинания и паранормална сила, който някога е бил известен на човечеството. Правилното име на този сборник от писания и заклинания е „Книга на идващите отвъд”. Всъщност, това е сборник от песни, заклинания и ритуални писмени напътствия, които се полагали до мъртвите, за да им помогне да преминат през булото на смъртта и да достигнат мястото на безсмъртието. Един от най-добрите примери за тези погребални свитъци е Папирусът на Хунифер, документ, създаден по време на 19-тата династия на древен Египет, по време на Новото царство от ок. 1275 г. пр.н.е. Особено важно за ефективността на свитъка е точното описание на силните магически изображения или рисунки, които често са с високо качество. Самите писания често са далеч от перфектни. Това не е никак учудващо, защото повечето египтяни, дори и представителите на по-високите класи, не можели да четат, но оценявали значението на илюстрациите. Свитъкът трябва да се приема като наръчник за оцеляване в задгробния живот, а не като магически или религиозен обект. Мъртвите трябвало да използват, а не просто да се възползват от неговата ефирна сила. Най-важното изображение, което присъства в свитъка, е известно като „Претеглянето на сърцето”. Сърцето на мъртвеца трябвало да бъде претеглено от Анубис и ако то било по-леко от перо, на мъртвеца се позволявало да премине в следващото място за съществуване. Съществуват четири основни версии на свитъка. Тази информация представлява много сбито резюме на изключително сложна материя.

 

 

Откъс от  „Египетската книга на мъртвите”
Частта от папируса, изобразяващ  „Претеглянето на сърцето“. Какво прави „Книгата на мъртвите” толкова необикновена и странна?Доколкото ни е известно, всички религиозни текстове обясняват как трябва да живеем, докато сме живи, за да можем да имаме приятен задгробен живот.

„Книгата на мъртвите” е единственият документ, който дава практически съвети и подкрепа за това какво да правим, като стигнем от другата страна.

 

Преведе за БГ БЕН: Павел Матеев

Източник: bgben

Facebook коментар

Чуждоземец е изцяло независима медия. Ако сме ви харесали можете да ни подкрепите тук:
Благодарим Ви! 90 90 90 LOGO KUBRAT CHERNA1 >

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР