Асеманиево евангелие (старобългарско глаголическо евангелие)

Асеманиевото евангелие (на латински – Codex Assemanianus или Evangeliarium Assemani) е старобългарскиръкопис, написан на глаголица. Предполага се, че датира от втората половина на 10 или от 11 век.
Старобългарско глаголическо евангелие от втората половина на Х или от началото на XI в. Съдържа 158 пергаментни листа с размер 23×17 см. Краят му липсва, липсва също един лист в средата след л. 49. Текстът е написан в две колони на страница на листовете 1-41а и 42б -116 и в една широка колона на листовете 41б, 42а и 117-158. Всяка страница съдържа 26-30 реда текст; личат ясно следите от хоризонтално разчертаване на пергамента с острие, като са прибавени и по 4 (2) вертикални линии за ограничаване на колоните. В основния текст, т.е. в текста, писан от главния преписвач на евангелието, буквите не висят от линиите (т. нар. „висящо писмо”), а или са стъпили върху тях, или стоят между тях. Този факт сочи известна връзка с висящото писмо и, нов А.е. то е използувано, при това много неумело, само от втория преписвач, който е възстановил след известно време повредения (изтрит, избледнял) стар глаголически текст в трите колони 29c, 29d и 30a. Ръкописът е добре запазен и е много красив; най-красиво в него е самото глаголическо писмо със закръглени форми на буквите. То е по-служило като образец за формите на печатната глаголица, използувана от втората половина на XIX в. за издаване на древни глаголически паметници. Заглавните са цветни и богато орнаментирани; с различни по цвят бои са изписани литургическите указания и по-големите букви; много интересни са инициалните букви, които са оформе-ни художествено и с илюстративна цел на места са украсени с изображения на Христос, на Христос и самарянката, на Христос и слепеца, на Христос и Лазар, на Козма и Дамян, на Йоан Кръстител, на Петър и Павел и на други лица от евангелските разкази. Листовете са разположени по осем в тетрада, като в някои от тетрадите (4, 7, 11 и последната) броят им е нарушен. Отделните тетради са номерирани от самия преписвач с глаголически знаци, повечето от които личат добре и днес (само три знака не са се запазили). Асеманиевото евангелие се съхранява във Ватиканската библиотека в Рим под № 3 между славянските ръкописи (Соd. Vat. Slav. 3).
По тип Асеманиевото евангелие е изборно евангелие (апракос), кратка редакция, с месецослов, също кратка редакция. Първата част на ръкописа е изборно евангелие по реда на съботните и неделните четения, като се започне от Великден; втората част съдържа календарни бележки за християнските празници и чествуваните на съответния ден светци и избрани евангелски откъси, влизащи в службата през този ден (службите най-често са общи). В този си вид Асеманиевото евангелие е интересен обект за подробни текстологически проучвания както на изборното евангелие, така и на синаксара му. В досегашните изследвания преобладава мнението, че от всички старобългарски и други запазени стари славянски евангелия текстът на Асеманиевото евангелие стои най-близо до първоначалния слав. превод на Евангелието, направен през третата четвърт на IX в. от солунските братя Кирил и Методий на един югоизточен по тип български диалект. Смята се, че от известните стари редакции на изборните евангелия (прасирийска, източна, или визaнтийска, и западна, или александрийско-италийска) Асеманиевото евангелие се доближава най-често до т. нар. „смесен кодекс” от IX-Х в., който носи особеностите както на византийската (Константинополската), така и на прасирийската редакция. Потвърждаването на тази констатация е важна задача и за бъдещите изследвания, тъй като в науката съществува мнение, че Константин-Кирил е познавал много добре стария сирийски превод на Евангелието и при своя превод се е придържал може би към него.
В отделни моменти текстът на Асеманиевото евангелие се различава от обичайната практика на гръцките ръкописи от същия тип. Различията очевидно са се появили в протографа и другите междинни преписи, произлизащи от места, свързани с традициите на Охридското книжовно средище. Тези отклонения засега са само откривани, регистрирани и обяснявани, а в бъдеще предстои да се пристъпи към цялостна реконструкция на най-стария Кирило-Методиев текст. Много голям интерес предизвиква и синаксарът в основния текст на Асеманиевото евангелие. Текстологическото му проучване сочи паралели с някои гръцки синаксари от Х и началото на XI в. Особено важно е обстоятелството, че в този синаксар се намират най-старите вести за празнуване паметта на Кирил, Методий и Климент Охридски – едно от ярките доказател-ства за бълг. произход на паметника. Дадена е и годината на Климентовата смърт (916).
В Асеманиевото евангелие има много и интересни приписки, литургически указания и маргинални бележки. Те са няколко пласта – от различни автори и от различни десетилетия, дори векове. Някои от тях са излезли от ръката на основния преписвач – надписите вътре в текста, с които се означава началото на всяко четене, и бележките (с глаголица), с които се предписват текстът и пеенето (т. нар. литургически бележки. Повечето приписки са кирилски. Проучванията в последно време се съсредоточават главно върху тях, защото не са изцяло изследвани, а е ясно, че почти всички са писани по време, когато Асеманиевото евангелие с неговото глаголическо писмо все още е служело за църковна употреба. … Досега няма единно мнение в науката за стойността на тези приписки. Палеографските и езиково-правописните им особености обаче налагат необходимостта да се провери прецизно отношението им към основния глаголически текст, още повече, че този текст е бил поправян на повредени (изтрити) места от по-късна ръка с глаголица с едноеров правопис, а в самото начало на ръкописа и с кирилица. …
За времето на възникване на Асеманиевото евангелие са изказвани и продължават да се изказват различни предположения. Днес мненията се колебаят между средата или втората половина на Х в., от една страна, и началото на XI в., от друга. Различните подходи към този въпрос дават и различни резултати в посочените граници.
Асеманиевото евангелие е намерено през 1736 от учения-ориенталист Йосиф Симон Асемани, виден католически деец и тогавашен префект на Вати канската библиотека в Рим. По време на второто си пътуване в Близкия изток той го вижда в един славяногрц. манастир в Ерусалим, купува го от монасите и след време го донася в Рим заедно с други ръкописи. Поканен от Асемани да се произнесе върху старинността на новооткритото евангелие, Матей Караман, без да извърши основно проучване, изказва предположение, че ръкописът е много стар и не е възникнал по-късно от прочутия Свидас (1081). Тази първа оценка, ма-кар и под формата на догадка, е твърде точна. Тя остава обаче изолиран факт през целия XVIII в. Трябва да се има пред вид, че Асеманиевото евангелие е първият старобълг. глаголически паметник, видян от научния свят, който по това време още далеч не е имал представа за съществуването на най-старите славянски глаголически школи. Асемани умира през 1768 и след известно време неговият роднина, апамейският архиепископ Стефан Еводий Асемани предава евангелието на Ватиканската библиотека, наречено вече с името на своя откривател.
Автор: Димитър Ми
Източник: http://www.libsu.uni-sofia.bghttp://www.libsu.uni-sofia.bg
Leave a Comment