“БОКЛУЦИ…” стихове от които да те побият тръпки

БОКЛУЦИ…

боклуци, боклуци,
всякакви внасяте вий,
че малко са нашите
може ли някой да ги скрий?

петстотин тридесет и осем
са фирмите на смрада.
с влакове, кораби,
внасят от всякъде у нас.
хората надигат глас
а чували ги някой тоз час?

че станахме сметище
на света.
бяхме рай на земята
а дишаме сега вонята?!

но хищници, грозна напаст.
вероятно подкрепени
от имащи власт.
внасят ли, внасят,
тонове смрад у нас.

димят високите комини
с отровен черен дим.
а алчни „хора гадини“
трупат ли, трупат пари.

над София мъгла, смок.
въздуха замерват станции.
и какво от това?
само констатации.
и дишаме, ли дишаме,
на света „аромата“

на въздуха за чистота.
още станции ще купуват.
пещите балите ще горят
и ще ни тровят душата.

какво, че е мръсен
въздуха в града и страната?
това е бизнес, искате
да фалират „господата“?

мафията е беда голяма
отърване от нея „няма“
защото сме РАЯ покорна
не смеем да вдигнем глава.
тогава ще си дишаме ВОНЯТА!

17.12.2019
Йордан Костадинов.
Снимка: от нета.