Перлите на София: Къщата на Харалампи Сърчаджиев

Може би и вие сте се захласвали по тази къща вървейки по софийските улици.

Една очарователна къща в центъра на София от край време привлича любопитството и естетическото чувство на гражданите, разхождащи се по алеята на бул. „Цар Освободител”, близо до Софийския университет. Това е резиденцията на посланика на Република Турция.

Необикновено красивата сграда е построена точно преди сто години – през 1903 г., за адвоката и дипломат д-р Харалампи Сърмаджиев. Разкошната двуетажна къща съчетава модерния за началото на миналия век стил сецесион с елементи на барок, средиземноморски ренесанс и рококо, а  архитектът на къщата отново е австриецът Фридрих Грюнагер и автор на къщата на Яблански.

До построяването на новото турско посолство на сегашния бул. „Левски” през 1977 г.  тук са работили турските дипломати, след което сградата става посланическа резиденция, която е била многократно ремонтирана, но помещенията не са преустройвани.

Самият Сърмаджиев е роден през 1860 г. в Болград, Бесарабия. След завършването на средното си образование, заминава за Букурещ и става бакалавър на правните науки в Букурещкия университет.

Къщата на д-р Харалампи Сърмаджиев е един от символите на софийската архетектура и градоустройство от началото на миналия век.

Там работи в кантората на братята Евлоги и Христо Георгиеви и е секретар на Българската добродетелна дружина, а по-късно продължава образованието си в Сорбоната в Париж, където завършва с отличие и златен медал. През 1891 г. се връща в България и постъпва в Министерството на външните работи, където е назначен за юрисконсулт и главен секретар.

На 31 години се жени за хубавата Елена от известния карловски род Пулиеви, от който са братята Евлоги и Христо Георгиеви. Харалампи и Елена имат една дъщеря и четирима синове.

Между 1895 и 1902 г. Сърмаджиев заема поста дипломатически агент в Белград и Виена, а същата 1902 г. се връща в София като адвокат на частна практика. Тогава среща арх. Грюнагер и му поръчва да построи представителен дом, в чийто строеж влага част от солидната зестра на жена си.

Семейството на Сърмаджиев живее там само 5 години.

През 1908 г. Харалампи умира и оставя Елена вдовица, а малко след това умира и единствената й дъщеря. През 1914 г. г-жа Сърмаджиева напуска красивото жилище на бул. „Цар Освободител” заедно с четиримата си сина и същата година. Бившият дом на Сърмаджиеви е нает от турското правителство за резиденция, а през 1916  г. имотът е купен от турската държава.

Красивата двуетажна къща съчетава модерния за началото на ХХ в. стил виенски имперски барок с елементи от рококо и средиземноморски ренесанс. Има впечатляващи фасади, а на ъгъла – кула с плосък покрив и тераса. Носещите стени са тухлени, има дървен гредоред, дървена е и покривната конструкция с мансарден покрив. Дървените жалузи и обшитата с ламарина мансарда подсилват стилистическото въздействие. Сградата играе важна роля за европейското оформяне на уличните силуети в София.

И тук идва ред за романса, свързан с красивата сграда, който също е изпълнен с драматизъм.
През 1913 г. основателят на съвременната турска държава Мустафа Кемал Ататюрк е назначен в София за военен аташе. Той е на 32 години, с чин майор, когато в София среща дъщерята на ген. Стилиян Ковачев – 21-годишната красавица Димитрина Ковачева, Мити, получила литературно и музикално образование в Швейцария. Кемал два пъти искал ръката на любимата си, но ген. Ковачев отказва и я сгодява за инженер от Русе. Димитрина се подчинява на волята на баща си и се разделя с Кемал. Ататюрк никога не забравя Мити и до края на дните си споделя: „Моите чувства останаха в България”.

Кабинетът му и днес е обзаведен с тежко дъбово бюро, инкрустирана дървена маса и богата библиотека. Масивно дървено стълбище води към втория етаж, а мебелите в салоните са в стил „Людовик ХV” и са закупени в Истан­бул през 30-те години на миналия век като оригиналната мебелировка е запазена до днес. Има много ценни предмети и мебели. Салоните са с позлатени кристални полилеи и много вази от кристал на известната френска фирма „Бакара”.

В къщата от малък двор се влиза в преддверие с витражи. След него има луксозно, богато подредено фоайе с френска камина и керамичен шкаф с позлата. От фоайето, където посреща бюстът на Кемал Ататюрк, се влиза в трапезарията и в големия салон за приеми. От двете му страни са разположени два по-малки салона, като единият е свързан с обширната трапезария. Тя продължава със зимна градина, която гледа към ул. „Кракра”. Друга врата от преддверието води към кабинет, превърнат в своего рода музей на Ататюрк.

Килимите са от Турция, както и голяма част от произведенията на изкуството. Паркетът в големия салон е от различни видове дърво в сложни шарки стил рококо, често срещан в много европейски дворци.

Сградата е най-добре запазената работа на Фридрих Грюнагер в София. Статутът й на резиденция допринася за нейното спокойно съществуване на един от централните булеварди на българската столица. Скрита от кестените на „Цар Освободител”, тя пази духа на една привлекателна отминала епоха, но и днес в забързаното ежедневие на милионния град буди възторг у ценителите на изтънчеността и аристократизма.

Източник: momichetataotgrada.com

(Visited 1 times, 1 visits today)

Leave a Comment

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *