ЦУМ – емблемата на изобилието по време на социализма, мястото за срещи на младите софиянци, сградата, която приюти първия “Москвич” и бе възпята от легендарната Леа Иванова, тази седмица отбеляза своя 57-годишен рожден ден. Първият социалистически мол, построен по съветски образец и сочен за най-големия на Балканите, и днес е търговски център.

Но за поколенията отпреди 1989 г. той означава много повече от пазаруване. Сградата е проектирана от архитект Коста Николов през 1956 г. и е построена година по-късно в архитектурния център на София, т. нар. Ларго. СамиятНиколов има интересна и драматична съдба.

Роден е във Видин през 1891 г. и още като дете остава кръгъл сирак. Сам, със собствени усилия завършва средното си образование и изкарва прехраната си с тежък физически труд. Намират се добри хора, които през 1914 г. го изпращат да учи архитектура в Мюнхен, което преобръща живота му. Връща се в България и разгръща мащабна дейност – проектира окръжната сметна палата в Плевен, почивната станция на митническите чиновници в Банкя, Главната дирекция на мини „Перник”. През 40-те години на ХХ век преживява огромна житейска трагедия – губи единствения си син, който следва в Германия. Младежът бил увлечен от левичарските идеи и  след сериен тормоз от страна на Гестапо, е убит от тайната полиция, а трупът му – изгорен. Арх. Николов успява да прибере тленните му останки в България.

Изпада в тежка творческа криза. Запазва пръст от ръката на момчето и оцелял кичур коса и се зарича един ден да му посвети най-великото си произведение. Завръща се към архитектурната си кариера в средата на 50-те години, като се заема с големия проект за центъра на столицата, в който влизат като единно цяло ЦУМ и Министерството на тежката промишленост, където днес е Министерският съвет. Според градската легенда, арх. Николов вгражда в основите на сградата останките от детето си. Твърди се, че при реновирането на магазина през лятото на 2001 г. британските инженери откриват находката, поставена в метална кутия откъм източния вход на ЦУМ. Те обаче я оставят на мястото й и продължават ремонта, без да засягат мястото с урната на загиналото момче. ЦУМ е открит през 1957 г., година след Априлския пленум. Сградата и до днес е величествена – търговска площ от 19 000 кв. м на 6 етажа, още 11 000 квадрата офис площи на три нива. Тук са монтирани и първите ескалатори у нас. На партера се предлагат пощенски марки, филателия и нумизматика, бижута, картини, цветя, ръчно изработени сувенири от Задругата на майсторите. На първия етаж са детските играчки.

Кадри от щандовете са заснети през 70-те години във филма “Таралежите се раждат без бодли”. На втория етаж са “дамските стоки”, а на третото ниво – “мъжките”. На последния етаж са се продавали китари. Появяват се рекламни брошури, наречени “Една седмица в София”, в които посещението на ЦУМ е в задължителната програма. На витрината на магазина е поставена на въртяща се платформа мечтата на всеки средностатистически българин в онези години – “Москвич 403”. “Той не палеше, а хората го гледаха, като че ли е международната космическа станция “Мир”, разказват съвременници. После се появяват последните модели “Жигули”, “Вартбург”, дори “Рено Дофин”, който е емблематичен автомобил за онова време. Пенсионираният акушер-гинеколог д-р Димитър Джумалиев, който е запален играч на тото, през 1958 г. познава петица и печели 40 000 лв. По онова време средната годишна заплата у нас е 8350 лв. “Това бе огромна сума. Купих си „Рено Дофин” от витрината на ЦУМ за 19 500 лв. – това бе първата частна кола в Луковит, имаше 2-3 волги на кмета и партийния секретар. С останалите пари взехме мебели и покъщнина”, разказва преди време медикът.

“Предстоеше ми абитуриентски бал, а живеех в малък град, където по магазините нямаше нищо. Обувките ми бяха запазени в другия край на България 6 месеца преди датата на бала, всичко друго бе готово, но нямах рокля. Мъчителните обиколки из магазините “Валентина” в големите градове бяха напразни, “Яница” – Елхово също не предлагаха нищо подходящо. Така майка ми реши да отидем в София. Пътувахме цяла нощ с влака и на сутринта тя беше там – моята рокля, в ЦУМ. Още я пазя!”, разказва 41-годишната Екатерина, за която магазинът е метафора на рога на изобилието в годините преди 1989 г.

Точно по този начин описва съветския мол суинг легендата Леа Иванова, която през 50-те години на ХХ век започва да работи с оркестъра на Концертна дирекция. По музика на Бенцион Елиезер тя записва парчето “ЦУМ, ЦУМ, ЦУМ”, в което пее как с пълно портмоне ще обходи “тоя друм сред витрините на ЦУМ” и се заканва как “в тоя благодатен час нещичко ще купя аз”.

От втория куплет разбираме, че по това време в соцмола се е предлагало почти всичко: “От аванса ни следа, ала туй не е беда, че сега поне във къщи никой няма да се мръщи. Купих шлифер, нов балтон, шапка нова  с нов фасон и червило, и чепици, и лепило, и фъстъци, нов юрган и нов тиган – всичко, всичко купих с плам! И килимче за тъщата и гърненца за децата!”.

Основна реконструкция на сградата е направена през 1986 г. под ръководството на арх. Атанас Николов. До 1998 г. ЦУМ си работи като универсален магазин за конфекция, парфюмерия, козметика, електроника, а след обновяването през 2001 г., в което участва британски екип, е открит отново като търговски център, който приютява магазини на различни марки и вериги. 3 г. по-късно сградата е купена от бизнесмена Георги Гергов за 30 милиона евро. Оттогава съдбата на ЦУМ е постоянно под въпрос. Проф. Божидар Димитров предлага сградата да приюти Националния исторически музей.

Последно при правителството на ГЕРБ културният министър Вежди Рашидов преговаря с Гергов, тъй като бизнесменът бил на загуба от ЦУМ заради конкуренцията на моловете и с радост би се отървал, срещу компенсации с атрактивни за него държавни сгради. Идеята на Рашидов бе НИМ да иде в ЦУМ непосредствено до антиките на Ларгото, за да се формира там цял музеен комплекс. От двете страни на ЦУМ има раннохристиянски църкви, там са и разкопките от древна Сердика, но до споразумение не се стигна. Друга идея от края на миналата година е руснаци да купят сградата, за да направят в нея Музей на православието на Балканите.

Развитие по въпроса обаче също няма. Така или иначе, 57-годишният ЦУМ остава един от културните и архитектурни символи на България. А писателят Димитър Шумналиев разказва за него така: “ЦУМ беше „терен“, нагласени и случайни срещи, музика, свалки, мраморни коридори, многоетажна галерия. Беше топъл през зимата. Зад вратите духат горещи вентилатори, влизаш като в концертна зала (…) ЦУМ беше стъргалото. Модната фиеста. Манекенките дефилираха с модели от ТПК „Елхово“, по-късно филиал на ЦНСМ (Център за нови стоки и мода). (…) ЦУМ беше нашата първа ключалка, онази малка наблюдателница, която прави света голям (…) ЦУМ видя какво ли не. Разположен в центъра на столицата, той е, така да се каже, исторически воайор. Обрати, протести, митинги, ограждения.

От близо четвърт век все има какво да запечатва. Мамка му, ще остане да зяпа и след нас. Паметта му е обречена да тежи повече от нашата – понеже нашата в един момент прекъсва да си зарежда чиповете. Моловете трябва да му завиждат. Нямат неговата биография. И памет нямат. ЦУМ е нашият дневник на съзряването. На отварянето. Показваше ни повече от който и да било друг магазин. Защото ЦУМ не е магазин. Той е достоен за реликва”.

Източник: www.blitz.bg

Facebook коментар
(Visited 1 times, 1 visits today)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *