Роден е в Копривщица, последното от шест деца в семейството на Вельо Делянов и Цана Стайчина. След смъртта на баща си, се премества при брат си Иван в Пловдив. Учи в мъжката гимназия „Александър “ , където пише първите си стихотворения, които по-късно изгаря. През 1904 г. семейството му се преселва в София. Две години по-късно в сп.“Съвременност“ са отпечатани първите публикувани творби на поета – „Когато вишните цъфтяха“, „На таз, която в нощи мълчаливи“. Тогава той започва да се подписва с името Димчо Дебелянов. Негови идеали, от които черпил вдъхновение били Пенчо Славейков и Пейо Яворов.

От 1907 г. в продължение на 9 години той сътрудничи на „Българска сбирка“, „Съвременник“, „Нов път“, „Оса“ и др. В хумористичните издания поетът печата сатирични произведения, като използва редица псевдоними: Аз, Амер, Тафт, Сулбатьор… През есента на 1907 г. Дебелянов се записва в юридическия факултет, следващата година се записва в историко-филологическия факултет – литература, но следва само две години.

В края на октомври 1912 г. българският поет постъпва в казармата на 22 пехотен тракийски полк в гр. Самоков. Две години по-късно е произведен в чин подпоручик. След четири години пристига на фронта където престоява около осем месеца.

Загива на 2 октомври 1916 г. в боя близо до Демир Хисар като командир на рота, навършил 29 години и 6 месеца.

Родната къща на Димчо Дебелянов е реставрирана и през 1958 г. е превърната в къща-музей.

Представяме ви някои от най-силните и прочувствени откъси от творчеството на великия български поет:

Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.

***

Аз отивам да изпълня патриотичния си дълг и зная че няма да се върна; ще блесна като звезда и ще угасна.

***

Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.

***

Един човек, който не обича родно място и не пази скъпи спомени за него – той е изгубен човек!

***

Аз ще го запазя – първото писмо,
що за тебе писах – китка от лъчи,
преди ощ сърце ми есен да смрази!
Аз ще го запазя – всеки ден и час
ще го препрочитам с горестни сълзи.

Източник: Кмета

Facebook коментар
Total Page Visits: 1412 - Today Page Visits: 1