САМО РОДНИЯТ ГРАД МОЖЕ ДА ТЕ ПРЕГЪРНЕ И ПРИЮТИ

196

Ария на Мими, от операта “Бохеми” на Пучини, ария на Русалката от операта “Русалка” на Антонин Дворжак, ария на Леонора от операта “Трубадур” на Джузепе Верди, ария на Графинята от операта “Сватбата на Фигаро” от Моцарт и още много други – това са само част от прекрасните изпълнения, които изживява с гласа си и предава на публиката Теодора Лавдинова.

А Търговище е готов да слуша много от нейните изпълнения, да се радва на таланта й, да бъде сцена на изявите й и да бъде семейството, което й казва „Добре дошла у дома”! Да, името й е Теодора Лавдинова, име, което нашия град тепърва ще опознава и име, с което може да върви напред. За първи път пред „Знаме” Теди разказа повече за себе си, за живота си до този момент, за връщането си в родния град и до къде се простират мечтите.В стаята за репетиции по музика в Обединен детски комплекс, където от два месеца преподава на деца, Теодора ни посрещна леко притеснена, но с широка усмивка и топло отношение, с младежки дух и открита – готова да говори, да споделя, да променя. Върнахме я назад, в спомените й, когато още на пет години влиза в залата и започва да пее. Върнахме я и в юношество, когато развива себе си във Второ СУ „Проф. Никола Маринов”. Върнахме я и не много отдавна, в Музикалната академия, където завършва оперно пеене. След  което се опитва да следва мечтите си в столицата на Германия – Берлин. А от там си идва отново у дома, за да пее в Търговище и да преподава музика на децата в ОДК. Какво ни сподели още – четете в следващите редове…

-Теди, ти си от примерите, в които млади, успешни и талантливи хора избират да подредят живота си, да се развиват, да се занимават с това, което сърцето им иска и да бъдат себе си, не по света или в големите градове, а в Търговище.  Несъмнено вече има хора, които много те подкрепят и ти се възхищават. По пътя ще срещнеш и други, които ще ти слагат препятствия или ще те питат защо не избягаш далеч от тук. Какво би им казала на всички? Какво намираш тук, в Търговище?

– За мен Търговище е мястото, от което тръгнах в търсене на себе си  и към което невидимата сила на Вселената ме привлече обратно. Тук е мястото , където имам най-милите и любими свои спомени и хора , тук е мястото където съм се чувствала винаги у дома си , благодарение на близките и приятелите. Моят роден град , от който всичко започва и където всичко продължава да се движи с едно свое собствено си темпо. Съжалявам, че от младежка глупост сметнах , че  някъде другаде бих могла да се почувствам така, както се чувствам само и единствено тук – у дома. Сега вече знам, че само родният град може да те прегърне и приюти, както само майката може да прегърне детето си.

loading...

Само далеч от града ли може да си дадем тази равносметка, тогава ли оценяваме какво имаме или е вътрешно убеждение?

-Може би всичко това. Според мен, има място за младите хора в Търговище! Мястото на младите хора е най-вече първо в България, при семействата и близките им. По-страшно от изгнаничеството на гурбетчиите за мен няма. В моето семейство имаше човек, без чиито мъки като работник в чужбина, аз никога нямаше да имам финансовата възможност да завърша образованието си – това е моят баща, да е жив и здрав, който в продължение на десетина години беше къде ли не по света и в България, защото знаеше, че само така ще изкара достатъчно пари . За съжаление, имам и други такива примери в моето семейство, ще ги нарека пример за безкористната саможертва, защото те жертват себе си, за да помагат на семействата си и в това няма нищо лошо. Оценявам го , защото и аз бях един от тези примери  до момента, в който вече си безсилен и поради възрастта си или поради износването на духа и тялото ти, разбираш че целта не оправдава средствата. Моето послание към младите е да не се предават, да вярват във възможностите си и не след дълго ще усетят, че щастието е само в техните ръце! Парите не са всичко. Да, те са важни, но не са най-важното, защото най-важните неща не се купуват с пари, а се получават даром – любовта на близките ни, живота, здравето, тях ги получаваме безплатно и безпрекословно. От опит бих ги посъветвала да не се поддават на манипулации, защото щастието не се гради или купува , то се изживява!

-Била си две години в Германия, с какво не успя да те спечели тази държава?

-Изборът ми да замина за Берлин беше продиктуван от съвет на мой колега , който ме убеждаваше, че там бих успяла да се развия като артист и да получа така нужната ми реализация, като певица. Ежедневно по всички медии ни се показва и обяснява, колко ние българите сме глупави и назад във всичко – технологии, култура, обезпечаване на живота, това беше една от причините да смятам , че бих била по-щастлива и сигурна за своето бъдеще там. Истината за съжаление обаче, не се предава през екрана или по радиото, тя се изживява и опитва с душата и сърцето. Това, което остава скрито от очите на повечето българи, е безпрекословната културна, психологическа и духовна разлика между нас и запада. Ние, балканците сме топли и открити, дори груби понякога, но сме искрени. Българите са  хора на духа, докато запада обича материалното, обича всичко да е в граници и рамки, ясно очертани и определени от някого, но не и от самият индивид. Колкото и да не ми се иска да развалям перфектната илюзия, за съжаление е по-добре да сме необуздани, красиви и диви коне, които използват пълния потенциал на тялото и духа си, отколкото да сме духовно и нравствено обезличени, впрегнати в безсмислен труд създания.

-От няколко месеца си част от семейството на ОДК – Търговище, а освен, че преподаваш на деца, ти също пееш и вървиш нагоре. Първият ти концерт тук беше в навечерието на Коледните празници, озаглавен „За Коледа с любов”. Към какво се стремиш в личен и професионален план?

-Да, благодаря на ОДК за предложението, подкрепата и възможността да създаваме заедно изкуство. Залата по време на концерта беше пълна, което много ме мотивира и ми даде стимул още в самото начало, след завръщането ми тук. Мечтая за много неща в личен план, но най-много се надявам да успея да вдъхновя себе си и останалите, да излезем за малко от черната картинка, която някой ни е нарисувал и в която ни е казал, че живеем и друг изход няма. Мечтая всеки да оцени това, което му е дадено свише и да разбере значението си за обществото. Всяка частица от това общество, което ние трябва да създадем, да бъде самостоятелно здрава и добре организирана, полезна и активна за себе си. Професионалната ми реализация спря да бъде моя фикс идея, смятам че това идва от само себе си, след като човек е на правилното място и с правилните хора, а аз усещам че съм.

-Когато си на сцената, разчиташ само на себе си, а как е от другата страна – като преподавател?

-Децата, с които работя в момента са прекрасни, работим по различни идеи и мисля, че вървим в правилната посока. Изпитвам вълнение с тях за всяко нещо, което им е ново. Надявам се още при първите изяви публиката да усети енергията ни. Всички мои преподаватели ми показаха изкуството от всичките му страни, за което мога да им бъда само благодарна. За това и аз сега се стремя да бъда полезна на децата и да им дам основите, а заедно да предадем духовност на хората. Мисля, че формулата 5% талант и 95 % труд е основна и приложима във всяка една сфера. Следваме я и ние, влагайки цялата си енергия и талант, но с голяма доза трудолюбие.

-Благодарим ти за този разговор!

-Аз благодаря за вниманието! Пожелавам на екипа ви да бъде бодър и усърден в работата си , да бди над истината и да я показва на хората.

Интервю на Симона Алексиева

Автор: znametrg.com

Facebook коментар
(Visited 1 times, 1 visits today)
Total Page Visits: 114 - Today Page Visits: 1