От известно време живея в Хамбург, уча и работя.
Доволна съм.
В началото всичко беше изпълнено с много емоции, дори нямах време да се обърна и да се замисля липсва ли ми България, или не. Някак си успях да оставя на заден план мислите за родината, приятелите и семейството.
Сега, след известно време все повече се замислям за избора, който направих. Преди всичко искам да поясня, че избора беше съвсем съзнателен, че колкото и да ми е било финансово трудно в България, не затова дойдох тук. Просто исках да направя нещо за себе си. Но сега се замислям – това ли искам да правя, тук ли искам да остарея и да прекарам живота си?!
Каквото и да правя, мислите ми ме връщат в България. Със всеки изминал ден, по една или друга причина, всичко започва да ми липсва все повече. Всички малки кътчета и моменти, всеки летен полъх и зимен студ.
Миналия месец се прибрах за няколко дни. Бях на Витоша! Исках само да се разплача от кеф! Никога не съм предполагала, че нещо толкова дребно и банално, може да ми липсва! Истинска красота! Нито един момент тук не може да се сравни от това да дишаш българския въздух, да тъпчеш българския сняг и да се радваш на българското слънце.
Да, това е моя избор, да бъда тук. Да, подредено е, организирано, ясно, точно, подпомагащо хората и така нататък. Но дупката в сърцето ми става от ден на ден все по – голяма.
Семейството, приятелите, сърцето ми…
Скъпи хора, желая ви наистина да имате право на избор и да се чувствате прекрасно от него! Да не тъжите, а да свикнете да живеете с тази липса. Или въобще да я премахнете!
Все пак уж за добро сме всички пръснати по света, в търсенето на щастието!
Пожелавам ви щастие!
Автор: Зорница Маринова, българка в Германия
Facebook коментар
(Visited 3 times, 1 visits today)
Total Page Visits: 532 - Today Page Visits: 2