За имиграцията, реализацията в чужбина и щастието

Искам да напиша една глобална тема по тези въпроси, защото ми е писнало да чета небивалици и в двете крайности, в чужбина е рай и в чужбина е ад. А, истината е, че всеки си има своята истина и съдба и всичко е много, много индивидуално.
Първо да ви кажа какво правя аз. Аз съм учител по английски език в Мадрид и екскурзовод. Като учител преподавам бизнес английски език на групи, индивидуално и на мои частни ученици. Сред учениците ми имам и съм имал мениджъри на огромни компании като Telefonica, AXA, Orange, Acerinox, Червеният кръст и т. н. Тук идеята е следната, школата те наема, но те праща да преподаваш в определена компания. Аз работя за най-голямата школа за преподаване на английски език в Испания Vaughan Systems, както и за други по-малки школи като за 1-2 класа седмичнo.
Vaughan Systems/Вон систъмс или Бауган системс както им викат испанците наемат и източноевропейци без проблем, като имат собствена програма за обучение на новите учители, която е две седмици. Плащат много добре. Аз започнах на 20 евро на час по време на най-голямата криза през 2011. За да сте успешни учители, обаче, трябва да послъгвате испанските ученици, няма как. Тук са маниаци на тема носители на езика. Tе испанците не могат нито Ж да изговорят като хората, нито З, да не говорим за Ц, Ш и Ъ, но ако не си от Англия, САЩ или Канада примерно, не те искат.
Тогава как преподаваме тук българите, поляците, литовците и т. н.? Аз примерно съм учил в Канада и просто има казвам, че съм канадец и им показвам канадския си паспорт. Една колежка също българка им показва американския си паспорт и те са супер доволни. Ако идвате директно от България, просто казвайте, че сте ирландци, американци или каквито там си изберете. Колега от Унгария, Матияш им казва, че бил Матю от Дъблин и няма проблеми. Филип от Полша е живял в Англия и казва, че е от там и няма проблеми. Една литовка, с отличен английски я пратиха в Червения кръст, но казала, че е литовка и мед. сестрите и докторката на които преподава казали, че искат нов учител. Пратиха мен, защото нали съм канадец, хе хе хе. И разбира се, медицинският екип беше много доволен. Разказвах им за Канада колкото искат. Все пак съм живял там 10 години и си ми е втора родина. И разбира се, трябва и английско име, ако сте Георги им казвате, че сте Джордж, ако сте Елена сте Хелън и т. н. Но, предупреждавам ви, ако искате да преподавате английски тук, трябва да сте или с езикова гимназия, или с филология, или да сте учили в англогвореща страна или да знаете наистина отлично езика, иначе нямате шанс. Може да имате лек акцент, но да не е супер тежък. В смисъл think си се изговаря с езика между зъбите, а не като тинк или финк, introduction е интрадакшън, а не интродЪкшън и т. н. Това го казвам, защото един българин искаше да препоръчам дъщеря му за учителка, а като се видяхме се оказа, че тя била ходила на някакви курсове в Плевен и на моето предложение let’s have a small talk in English отговори – а не, срам ме е. Е, няма как да стане със срам. Трябва от сън да те бутнат да можеш да обясняваш времена, предлози, думи… Още нещо много важно, за да преподавате английски тук не ви трябва испански език. Вие преподавате само на английски език!
Освен това водя и турове на малки групи американски туристи за американска компания, която плаща супер добре, по 50 евро на час, но работата е по-скоро сезонна. Общо взето лятото когато уроците по английски замират, правя турове като екскурзовод, а след това наблягам повече на английския. Когато дойдох тук от Канада, където ме съкратиха от един колеж и ми беше писнало от студа ми казаха, че съм бил луд, нямало работа в Испания. Е, може да нямаше за строители, заради кризата, а много българи работеха в този сектор и си загубиха работата, но за учители по английски работа имаше и има колкото искаш. Така че всичко е много индивидуално.
Сега като знаете какво правя в Испания, да си поговорим по някои важни въпроси.
За имиграцията. Има огромна разлика между имиграцията в Канада или САЩ и местенето в Испания или друга страна на ЕС. В Канада трябва да минаваш точкова имиграционна система, да доказваш образование, владеене на английски и френски език и т. н. В САЩ, то зелени карти, то ходене по мъките за работни оферти и т. н. В сравнение с тези перипетии, да идеш в ЕС не е никаква имиграция, а просто местене. Идваш в Испания или друга страна от ЕС и си живееш и работиш без проблеми. Да не говорим, че сега с тези нискотарифни линии си пътуваш за смешни пари. Ето аз бях пак една седмица до България с Райън Еър за 70 евро отиване-връщане и дори като платих още 20 евро за куфар на връщане не го докарах и до 100 евро обща цена. А, миналата година, седмица в Канада ми струваше 800 евро отиване-връщане, определено има разлика.
Освен евтините полети в Испания и като цяло в Западна Европа има български училища, асоциации, български магазини, вестници, телевизия, скайп, вайбър и какво ли още не под път и над път, така че освен близки хора и родно място, всичко друго българско ти е на една ръка разстояние.
За професионалната реализация слушам какви ли не врели-некипели. Как всички на запад са богати и работят най-малкото като мениджъри в БМВ или обратно как всички били проститутки, престъпници и миячи на чинии. Случаи всякакви, но хайде да се замислим малко. Първо, срамна работа няма, освен ако не си престъпник.
Аз като студент съм работил какво ли не в Канада – рецепционист в хотел, продавач на лимонада и сладолед, пържил съм картофи, продавал съм самолетни билети, в кол център… Е, и? В Канада и Австралия идват строго селектирани хора по точкова система и наистина повечето българи там са с висше образование, но в Европа не е така, всеки може да хване един самолет за 30 евро и да се озове утре в Мадрид, Берлин или Амстердам. Именно за това, българите в Испания примерно са точно огледало на българите в България. Огледайте се на вашата улица колко от хората са професори, лекари, учители, адвокати, инженери и колко са фризьори, шофьори, касиери в магазин или продавачи, пощальони и т. н. Втората категория е по-голяма от първата нали? Нормално е, само 1-2% от хората в която и да е страна имат докторат по нещо, над 35% от българите са с основно образование, над половината българи не говорят чужди езици и е нормално дори в малък град от 10-15 000 да има поне 20-30 престъпници, алкохолици и т. н. И какво става? Ами понеже в ЕС няма точкова система за селекция съвсем нормално е в Испания да дойдат и лекари, адвокати и учители, но и много повече шофьори, берачи на плодове, трактористи и т. н. И после чета глупости по форумите от сорта – всички в Испания сте чистачи и миячи. Добре, ако някой в България е бил пощальон или общ работник, тук какъв да стане, експерт в испанското министерство на културата или съветник на краля може би? Много ясно, че пак ще е някаква неквалифицирана работа. Има и хора с висше образование, които почват понякога от нулата, вярно е, но вече от тях зависи дали ще останат там или ще се амбицират и измъкнат. Ако са по-млади, обикновено се преквалифицират, ако са по-стари понякога просто се примиряват, но това е тяхно решение и затова никой не е виновен!
И тук стигаме до другата супер дъвкана тема за дискриминацията и как винаги ще си останеш чужденец. Реално, навсякъде по паспорта посрещат, но по ума изпращат или по скоро по общественото положение. Ако ти си тук инженер, зъболекар, адвокат, учител, испанците те уважават, но ако си мияч на чинии или берач на ягоди с минимален испански, много ясно, че ще се държат по друг начин с теб, но не защото си българин, както някои хора с комплекси за малоценност си мислят, а защото си на много ниска позиция. Другият проблем е, че медиите също изкривяват картината, защото и те и читетелите търсят сензации. Като пуснат заглавия като български проститутки обслужват елитни клиенти в Мадрид или пък българи обраха банкомат във Виена, всички отварят статиите с нетърпение. А, ако напишат примерно една статия за мен – българин развежда американски туристи из Мадрид и Толедо интересът просто ще е минимален. Но, така се създава впечатление, че тук сме се събрали само проститутки, мафиоти и чистачи.
Колкото до това дали винаги имигрантът е чужденец зависи къде си и какво искаш. В Северна Америка ти набиват в главата, че ти си американец или канадец, но в Европа да, макар и семейството на сегашния президент на Румъния да се е преселило от Германия преди няколко века и той да е роден в Румъния, Клаус Йоханис е известен като германецът в румънската политика. А, Уейн Грецки с баба полякиня и дядо руснак е най-великият хокеист и канадец, просто защото Канада е страна на имигранти и там всички са дошли от някъде, както и в САЩ. Ето и новият президент Тръмп може да проследи от кое германско село е тръгнало семейството му. Но, защо по дяволите да се правя на испанец и да искам да ме смятат за такъв? За мен е много по-важно, че испанците ме уважават като човек.
Да не говорим, че в България има много по-голяма дискриминация като се преселиш от едно място на друго. Ако си роден в Ямбол или Враца и идеш в София или Варна, дори 30 години да живееш там, ти не си местен. Аз като направя грешка в изговора на испанска дума, никой не ми се смее, но в България съм бил много пъти свидетел как някой от Добрич или Бургас, примерно казва лИгло вместо легло или кИбапчИ вместо кебапче и това е повод за смях, подигравки и обиди от страна на софианци. “Малеее, как го каза този селянин, ха ха ха. ” Е, къде мислите, че се чувства повече у дома един такъв човек, в София или в Мадрид? Аз бих казал в Мадрид. Така че всичко е много относително.
Щастливи ли са имигрантите?
Всичко е много, много индивидуално и зависи от всеки човек. Аз съм щастлив и се чувствам така все едно само Господ Бог е направил Мадрид за мой кеф. Но, за мен щастието е наистина състояние на духа. Има просто хора, които където и да са ще мрънкат и ще се оплакват, има и хора, които са натурални оптимисти. Имах едно гадже в университета, въплъщение на песимизма. Печелим уикенд за двама в 4-звезден хотел на университетска томбола, аз съответно скачам от радост, а тя- чакай не се радвай, да видим дали не е майтап някакъв, после чакай да видим дали ще можем да си направим резервацията за когато искаме и така до безкрай, от 9 кладенеца вода ще ти донесе да не се зарадва.
Освен това, всичко зависи от индивидулния случай, страна, място и т. н. Едно е да си сирак или човек без силни семейни връзки и много приятели, друго е да си човек с много задружно семейство, приятели и т. н. Едно е да идеш като студент като мен в Канада, с отлично владеене на английски език и после с канадско образование в Испания, друго е да тръгнеш на 50 години и да оставиш съпруг или съпруга, деца, внуци, а ти да прекарваш сам Коледа и Нова Година далече от дом и близки. Едно е да си на хубава позиция, друго е да метеш, миеш или пък да береш плодове в жега или в кал и вода до колене. Едно е да си в мрачен и дъждовен Хамбург, Брюксел или Лондон или пък на -40 С в Уинипег, Канада, друго е да си в слънчев Мадрид или Палма де Майорка. Едно е да си в забито и затънтено село или град на майната си, друго е да си в оживен и интересен град. Едно е да живееш на квартира сам или с любим човек на самостоятелна квартира, друго е да делиш една стая и една тоалетна с още 4-5-8-10 души. Но, интересното е, че когато една жена на 50-ина години чистела къщи в Испания и се чувствала много самотна и нещастна, защото и мъж и деца оставила в България, беше написала сърцераздирателна история за гадната Испания. А, не се замисля, че реално Испания не е виновна за нейното нещастие, а по-скоро как тя е организирала имиграцията си – сама, едва на 50 години, без добър испански, без особено образование. Е, кой е виновен за това, испанският крал може би? !
И тук стигаме до друга интересна тема, какво е успехът? За мен успехът е да реализираш пълният си потенциал и да бъдеш полезен на себе си и на околните, на обществото, а не непремено колко къщи, коли и пари имаш. Ако си реализираш потенциалът си, то и материалната част ще дойде. Това трябва да е професионалната цел на всеки човек. А, иначе биологичната ни цел е ясна, да продължим рода си като направим някое дете поне. А, личните цели вече могат да бъдат всякакви – да посетиш 100 страни, да прочетеш 1000 книги, да научиш 10 езика, да помагаш на хората, да построиш църква, да спонсорираш сираци и още какво ли не.
Друг важен въпрос, който искам да засегна – имиграцията за всеки ли е? Определено не, но всеки млад човек според мен, трябва да попътува и ако иска да опита да поживее малко в чужбина или да учи там, това е много ценен опит, а и така разбираш дали нещо е за теб или не.
Относно заплащането. Вярно е, че на Запад хем повече плащат, хем са по-високи цените, но каквото и да си говорим, при заплата около 2000 евро един учител тук може да спести повече пари на месец от един учител с 600 лв заплата в България. Пощальон ми сподели веднъж, че успява да спести на месец поне 500 евро и да праща пари и в България, а в България е получавал пак като пощальон около 500 лв. Ако не беше така, нямаше да има милиони българи зад граница. Но, хората не имигрират само заради заплатите, макар че и това е много важен фактор. В моя случай ми харесва самата среда, целите тротоари, зелените площи, неразбитите пощенски кутии, наистина безплатното здравеопазване и медицински грижи и оборудване и т. н. Именно заради това, едва ли бих се върнал да живея обратно в България.
За патриотизма
Но, това не означава, че ако не се върне един имигрант в България трябва да се лигави като говори с акцент български език, което е много дразнещо или пък да плюе по България. Човек, който плюе по родината си, никой не го уважава, разберете го.
Имах един случай като студент, с канадци сме на купон и една нова българска студентка като започна да разказва за България. Ама да видите плюнки, то корупция, то стрелби по улиците, то фалшиви дипломи, наркотици, изнасилвания. Абе, така ни описа, че ни изкара малко по-зле от Хондурас по престъпност. Тогава не се сдържах и й казах на български, че така излага себе си и особено като твърди, че повечето хора си купували дипломата, не си ли прави сметка, че утре могат да се съмнят и в нейната собствена диплома. Но, глупаци подобни колкото искаш.
От друга страна не трябва да се отива и в другата крайност, да развяваме байряците и да крещим Булгар-Булгар и как България е най-велика. Ако е така, защо не живеем там?
Тук опираме и до въпроса за изучаването на българския език. Да, трябва да има български училища, да, хубаво е нашите деца да знаят поне разговорно български език, но учителите трябва да успеят да ги мотивират, а не да им завират доводи от сорта, ние имаме уникална азбука и България е била на три морета. Това може да върви в България, но тук не.
Един ден ме поканиха да поговоря с деца в подобно българско училище в Торехон де Ардос, близо до Мадрид и аз бях много по-практичен. Аз им казах следното, учете български защото
1. Така може да разговаряте свободно с баби, дядовци и други роднини и приятели. Едва ли баба ви на 70 ще научи испански или английски език.
2. Българският може да се използва като таен код в училище. Един пищов да си направиш ако е на български език, никой няма да се усети.
3. Много важно, българският помага за изучаването на чужди езици. Я ги вижте испанците, не правят разлика между В и Б и казват бери мач вместо вери мач/very much, не могат да изговорят ни Ц, ни Ж, З, Ш, Ъ като хората, а вие можете, благодарение на българския език и за вас не е проблем да кажете нито английски думи като веджитабъл, нито немски като аусгецайхнет или Нойшванщайн.
И тези лапета като се въодушевиха. Ти да видиш. Та така, трябва подход към децата, трябва хумор, мотивация, а не сухарски подходи от априлския пленум на БКП.
И накрая, ако решите да имигрирате се подгответе добре. Знайте къде отивате и защо. И най-вече научете местния език колкото е възможно по-добре! Разберете, ако не знаете добре езикът на страната, в която отивате, това може да ви бъде сериозна пречка в професионалната реализация! Много хора казват, бе то на място се учи език или научават 500 думи и се мислят за велики. Не бъдете като тях!
Аз самият съм готов на английския език паметник да вдигна, защото благодарение на него съм намирал винаги работа и то добре платена. Учете постоянно! Няма такова нещо като перфектно владеене, има отлично, свободно, но не и перфектно, защото перфектно е съвършено. Както казах, аз съм живял доста време в Канада, писал съм реферати, статии и дипломни работи на английски език, владея отлично канадския жаргон и знам, че примерно монетата от 1 канадски долар е лууни/loonie, а от два долара е тууни/toonie, които са си чисто канадски термини, но ако някой австралиец ме почне с техни лафове и жаргони, дали ще разбера всичко? ! Едва ли! Затова, аз казвам, че владея отлично английски език, а разни отворковци били 3 месеца в Лондон и после ми се хвалят, че владеели езика перфектно.
И последно – бъдете позитивни, следвайте мечтите си и не се връзвайте не завистници, не си струва!
Попътен вятър на всички! Надявам се да съм Ви бил полезен и да не съм ви отегчил!
Източник: spodeli.net
Leave a Comment