Когато през 2012 обикалях луксозният му и бляскав център, стигнах и до така наречените им гета, всъщност част от центъра и целият блясък. И там видях гигантски блокове, приличащи на пчелни кошери, с хиляди климатици на разстояние 1м един от друг. Тогава се зачудих как ли изглеждат тези миниатюрни домове отвътре, но не можах да си го представя. Изглеждаше алогично хора да живеят толкова нагъсто… сега разбрах, благодарение на тази колекция от снимки на които попаднах тази вечер.

Заради свръхпопулацията и пазарният бум на имоти, стотици хиляди, грамотни и работещи хора, са принудени да живеят в пространства, толкова малки, че дори не могат да си протегнат краката вътре.

И нали съм си родолюбец, където и да съм, за каквото и да мисля, все по България го меря .
Та гледам тези снимки и си мисля за двора на село, този стандарт, който всички ние наследихме, стандарт от един декър плодородна земя, прекрасна къща, понякога на един, понякога на два етажа. Просторна и Светла, с кухня и спални, и работилница и гараж, и мазе за зимнината…
А извън село няколко декара замя, пак наши. И планината е съвсем на близо, и река има. А селата всички са с пътища, и ток, вода, канализация, разбира се. Но освен това всяко село е и с училище и с Черква и с Читалище!…
И осъзнавам колко сме богати всички ние, родени в тази Райска земя!

P.S Днес българското село умира… надявам се да съм част от това поколение, което да осъзнае огромното богатство, дадено ни даром. Това поколение, което ще спре този позорен процес на разруха.
Вярвам в Нас!

Фейсбук Krustyo Peev

 

 

Facebook коментар

(Visited 1 times, 1 visits today)
loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *