Гурбетчийка: Тръгнах си от Англия и цял живот ще съжалявам
На 13. 06. Летях за Англия заедно с приятеля си за работа в Ферма(бране на ягоди)…
От начало бях убедена, че ще се справя бях предупредена за това от какво се състои работата но когато пристигнахме реалността бе друга…
Настаниха ни е порт-кабина заедно с още 2 двойки с който деляхме една стая и т.н.Баните, тоалетните и кухнята бяха общи на може би 20-30 метра от кабината. Работата беше изморителна и тежка (но пари се вадеха) Бяхме бавни берачи на ягоди и аз и приятеля ми но все пак се справяхме. Обаче дойде един момент в които нямаше достатъчно работа за всичките 300 човека и започнаха един по един да ни махат. Въпрос на време бе да махнат и нас затова решихме да се преместим в Лондон и така след почти 2 месеца работа напуснахме фермата и с всички пари който имахме се отправихме към Лондон.
Отседнахме при наши познати за няколко дни докато намерим квартира подходяща за финансите който имахме, аз щях да чистя къщи и момчето ми да работи строителство но за целта трябваше да премине през CNC тест или нещо подобно, който тест обаче изискваше време и пари. Бяхме се отчаяли много но в този момент ни изскочи предложение за работа на флаери… Естествено веднага приехме… нямахме избор!
Преместиха ни в друг град и веднага започнахме.. Първите няколко дни бяха що годе добре разнасяхме по 1000 флаиера за неопределено време от деня на различни райони и минавахме по горе-долу 20 мили на ден пеша.. След няколко дни обаче краката ни се превърнаха буквално в гъби, появиха се ужасни болки, отичане и т. н
Беше много страшно вали, гърми ти си навън и разнасяш флаиерите…
Изкарах 2 седмици на тази работа и започнах да търся вариант да се прибера в България.
Приятеля ми искаше да остане но пък не искаше и да си тръгвам сама.. В крайна сметка се прибрахме и съжалявахме като луди, че сме си тръгнали от фермата.
Точно седмица след прибирането ни в България съжалявах адски много, че съм решила да се прибера.. Надявам се всички, които четат това да ме разберат правилно!
Каквото и да ни се случваше там бяхме много по добре от тук, там може да се трепехме като животни но поне когато влизахме в магазина задоволявахме изцяло нуждите си… не сме се лишавали от нищо и знаехме за какво работим. Затова не се подавайте на носталгия и трудности НЕ СЕ ПРЕДАВАЙТЕ ЛЕСНО КАТО МЕН.. Цял живот ще съжалявам, че поисках да си тръгна ,а можеше да сме толкова добре там сега. Източник: spodeli.net
Българи в Англия и българи в чужбина, изпращайте ни вашата история, като натиснете тук.
Ако желаете можете да я публикувайте сами в Твоят Чуждоземец -> your.chujdozemec.com , където можете да качите също снимка или видео от страната в която сте.
При въпроси пишете на електронната ни поща chujdozemec@yahoo.com
Изпратете ни вашата история в чужбина
Пишете на електронната ни поща: chujdozemec@yahoo.com
Leave a Comment