Коя е най-добрата страна за един Българин?

Здравейте!

Пиша тук, защото явно наистина съм много объркан. Ние българите сме по целия свят. Възможно е вече толкова да сме се пръснали, че да има повече от нас в чужбина, отколкото в страната ни.

И на моменти имам чувството, че само на нас не ни е добре, че само ние искаме повече, че само ние не се поддаваме на лошо влияние. В момента съм в САЩ. Тук е прекрасно, всички имат пари, изглеждат щастливи и карат от скъпа по-скъпа кола. Хората са мили и учтиви, поздравяват се по улицата.

Но нещо ми липсва. Имам чувството, че колкото и време да прекарам тук, никога няма да съм напълно ОК с факта, че няма култура. И всичко ми се вижда много, много, много повърхностно. Хората са толкова задоволени, че загубват интерес към “човешкото” и неговите ценности. България е прекрасна – какво ли нямаме. Обаче ни липсва малко повече сиво вещество. То това беше едно от нещата, които не ме свъртаха там. Толкова ограничени хора, в съвкупност с бюрокрацията и вечно-депресираното общество. И колкото и да искам да се върна, никога няма да се чувствам на мястот си, сред грубите и нетолерантни хора, с които трябваше да се сблъсквам всеки ден, нито при отвеяното ми и невежо семейство, което ме ограничаваше повече, отколкто окуражаваше.

И въпреки факта, че имам най-прекрасните приятели на света там, изобщо не ми е приятно да бъда упрекван за всичко и да ми се налага някакво чуждо мнение за това как да си водя живота, или да ми казват колко съм тъп и прост, без причина. Западна Европа е също едно много хубаво място. Само че на моменти Европейският тип поведение ме изкарва от релси, само заради техните безкрайни претенции, капризничество, леко-доловимо лицемерие и чувство за превъзходство над другите националности, запазено още от империалистичните времена. Европейците се взимат за велики, а аз съм прекалено скромен за да се впиша в тази обстановка, изискваща самочувствие до небето.

Всичко казано от мен до сега е на базата на личния ми опит, тъй като аз самият съм си направил тези изводи и убеждения. Та въпросът ми е, има ли място, където един българин да се чувства щастлив и пълноценен, освен у дома?

Много моля историята ми да бъде публикувана! Не целя да засегна ничии убеждения с това, което заявявам!

Сподели историята:http://spodeli.net

 

Facebook коментар
(Visited 1 times, 1 visits today)

Leave a Comment

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *